Присъда № 8 от 29.11.2021, Районен съд - Айтос

МОТИВИ от 09.12.2021 г. към Присъда № 8 от 29.11.2021 г. по НОХД № 339/2021 г. на РС-А..

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт от РП-Б., срещу Р. В. Г.: роден на *** г. в гр. А., с адрес гр. А., ***, български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 23.12.2018 г. пред дискотека „***“ в ***, по хулиганскки подбуди – на обществено място и без личен мотив, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето причинил лека телесна повреда на С. С. Ш. от с. П., обл. Б., изразяваща се в оток в лицевата област /горна устна/, което довело до болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК. на същата дата и на същото място – на 23.12.2018 г. пред дискотека „***“ в ***, по непредпазливост причинил на С. С. Ш. от с. П., обл. Б., средна телесна повреда, изразяваща се в бималеоларно счупване на ляв глезен, което е довело до трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл.133 от НК.

Представителят на Районна прокуратура-Б. в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпните деяния от подсъдимия и доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната квалификация на същите и предлага налагане на наказание за съответните деяния.

Повереникът на частния обвинител поддържа обвинението против подсъдимия.

Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпните деяния от подсъдимия и доказващи ги както от обективна, така и от субективна страна.

Изрично сочи, че няма да правят искане по реда на чл.287, ал.5 от НПК.

Частният обвинител поддържа повереника си, като също не желае произнасяне от съда по реда на чл.287, ал.5 от НПК.

Защитникът на подсъдимия пледира, че не са налице хулигански подбуди, като подробно анализира събраните доказателства и обясненията на подсъдимия. Счита, че са налице предпоставките за оправдаване на подсъдимия за оправдаване по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК и съответно освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по обвинението за престъпление по чл.133 от НК.

Подсъдимият моли за наказание глоба, като изказва съжаление и разкаяние за стореното.

От събраните пo делото доказателства се установява от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА следното:

Подсъдимият Р. В. Г. и пострадалият С. С. Ш. не са се познавали до деня на инцидента, описан в обвинителния акт – 23.12.2018 г.

На 23.12.2018 г. двамата се намирали в дискотека „***“ в гр. А., като всеки бил със своя компания. Пострадалият С. С. Ш. бил със своите приятели Р.Х., Т. Я. и Е.А., а подсъдимият Р. В. Г. седял заедно със свидетелите Д.Д. и Ж.Н.. След като си изпили питиетата пострадалият и неговите приятели решили да си тръгват. На излизане пред дискотеката пострадалият решил да изпуши цигара, а неговите приятели останали с него, за да го изчакат. Междувременно вътре в дискотеката станал инцидент между 1 неучастващи в настоящото дело лица, завършил със сбиване между две компании. Част от посетителите излезли извън заведението. Между тях бил подсъдимият, който разпитвал наоколо за човек с червено яке. Все още пред дискотеката пострадалият, който бил облечен в червено яке, го чул и се насочил срещу него, питайки го на висок глас „какво става“. Възприемайки поведението на идващия срещу него като заплашително подсъдимият го ударил с юмрук в лицето в областта на брадичката, вследствие на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток в лицевата област /горна устна/, довело до болка и страдание, без разстройство на здравето.

Вследствие на нанесения удар с юмрук, на пострадалия му причерняло, залитнал на една страна, тялото му се извъртяло, като стъпалото на левия му крак също рязко се завъртяло, след което паднал на земята. При извъртането и падането на тялото му, лявото му стъпало, което било стъпило на земята, рязко се завъртяло, което движение довело до бималеорално счупване на левия крак, довело до трайно затруднение на движението на левия крак за срок от 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, представляващо средна телесна повреда.

Във връзка с уврежданията и механизма на тяхното получаване са заключенията по единичната и тройна съдебно медицински експертизи, които са прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения маатериал на основание чл.282, ал.3 от НПК.

Според заключението на вещото лице П.П. /л.55-57 от ДП/ на пострадалия са причинени оток в лицевата област /горна устна/ и бималеоларно счупване на ляв глезен, което е възможно да бъде получено при рязко завъртане на стъпалото във варус или валгус /навътре или навън от срединната линия/. Със счупването е причинено трайно затруднение на движението на левия крак за срок от 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите увреждания са причинили болка и страдание. По заключението на тройната съдебно медицинска експертиза /л.224-229 от ДП/ констатациите на вещото лице П.П. са потвърдени. Вещите лица сочат, че този тип глезенна увреда може да се получи по супинационно-еверзионен механизъм на травмата, включващ фиксирано ходило и ротация /завъртане/ на подбедрицата навътре или при стъпване на накриво, когато ходилото се ротира навътре. В случая при фиксирано ходило с опора на левия долен крайник или опора на двата долни крайника ротацията на тялото, респективно на подбедрицата е била навътре. След удара е било възможно пострадалият да политне назад и встрани, да „стъпи накриво“ когато ходилото се завърта и да се реализира супинационно-еверзионния механизъм на травмата. Вещите лица заключават, че получената фрактура може да се получи вследствие на падане след удар с юмрук в лицето. Счупването е отразено при първоначалното приемане в медицинските заведения /епикриза с дата на постъпване 28.12.2018 г. и дата на изписване 03.01.2019 г./, на представените по ДП рентгеографии, в които вещите лица са констатирали белези на прясно счупване със сублуксация на лявата глезенна става, както и в СМУ № 4 от 08.01.2019 г. на л.13 от ДП. Данните по представените документи изцяло съвпадат със заключенията на вещите лица и разгледани в контекста на свидетелските показания относно механизма на деянието водят до еднозначен извод, че се касае до увреждане, причинено вследствие на удара с юмрук в лицето на пострадалия, на който при падането лявото ходило се завъртяло и съответно това движение довело до бималеорално счупване на левия крак, причинило трайно затруднение на движението на левия крак за срок от 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, представляващо средна телесна 2 повреда.

Освен нея в резултат на удара с юмрук в лицето е настъпил оток в лицевата област /горна устна/, причинил болки и страдания, които следва да се квалифицират като лека телесна повреда без разстройство на здравето.

Инцидентът пред дискотеката между двамата – подсъдим и пострадал приключил с този единствен удар, след което подсъдимият незабавно се оттеглил.

Пострадалият се свестил, докато бил на земята. Опитал се да стане с помощта на приятелите си, усещайки силна болка в левия глезен. Междувременно свидетелят Р.Х. чул, че някой сред присъстващите подхвърлил, че това е „***“, очевидно имайки предвид извършителя, който си тръгнал.

Пострадалият бил откаран в болница, а на 14.01.2019 г. подал жалба в РП относно инцидента на 23.08.2018 г., вследствие на която било образувано ДП.

За установяване на фактическата обстановка по делото са събрани гласни и писмени доказателства, както следва: Разпитани с а свидетелите Р.Х., Т.Я., Я.В., К.С., И.Г., Д.Д. и Ж.Н.. Прочетени са показанията на свидетеля Е.А. на ДП по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК, както и на част от свидетелите, разпитани в съдебно заседание – Р.Х. /чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК/, Я.В. /чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК/, К.С. /чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК/, И.Г. /чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК/.

Частният обвинител С.Ш. е дал показания, а подсъдимият Р.Г. - обяснения, като между тях няма съществени противоречия и става ясно, че именно пострадалият С . Ш . е тръгнал към подсъдимия Р.Г. , питайки го на висок глас „какво става“. Съдът не констатира съществени противоречия между показанията, дадени в съдебното следствие и тези на ДП, като отделни противоречия и непълноти се дължат най-вече на отминалия период от време от инцидента и момента, в който са дадени показанията на съдебното следствие. Съвсем нормално част от свидетелите да не си спомнят всичко в пълнота и подробности, както сами заявяват в хода на съдебното следствие. Като цяло показанията на всички свидетели в хода на съдебното следствие и прочетените в ДП се допълват, като дават ясно описание на случилото се на 23.12.2018 г. от началото до края на инцидента между подсъдимия и пострадалия. Обясненията на подсъдимия Р.Г. са в пълен синхрон с показанията на останалите свидетели, най-вече с показанията на пострадалия С.Ш., поради което съдът не може да възприеме възражението на прокурора, че се касае до защитна версия при даване на обясненията на подсъдимия.

Ако съдът отхвърли обясненията на подсъдимия Р.Г. като съставляващи защитна версия, то тогава не следва да кредитира като достоверни и показанията на пострадалия С.Ш., което противоречи на нормалната житейска логика, доколкото последният няма никакъв интерес да дава показания в своя вреда и в полза на подсъдимия. Именно от показанията на пострадалия С.Ш. става ясно, че той тръгнал срещу подсъдимия, питайки го на висок глас „какво става“, като обясненията на подсъдимия в съдебно заседание само допълват показанията на пострадалия С.Ш. относно начина, по който е било възприето това поведение от подсъдимия Р.Г.. Самият пострадал в показанията си е категоричен, че инцидентът се е случил „по погрешка“ и вероятно под въздействие на питиетата и обстановката като цяло подсъдимият е разбрал погрешно поведението му. Макар и субективни преживявания представите на подсъдимия Р.Г. относно поведението на пострадалия С.Ш. имат значение относно правната квалификация на поведението му предвид повдигнатото от прокурора обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК.

При гореописаната фактическа обстановка на подсъдимия Р.Г. са 3 повдигнати обвинения за следните престъпления, извършени при условията на съвкупност: на 23.12.2018 г. пред дискотека „***“ в ***, по хулиганскки подбуди – на обществено място и без личен мотив, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето причинил лека телесна повреда на С. С. Ш. от с. П., обл. Б., изразяваща се в оток в лицевата област /горна устна/, което довело до болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК. на същата дата и на същото място – на 23.12.2018 г. пред дискотека „***“ в ***, по непредпазливост причинил на С. С. Ш. от с. П., обл. Б., средна телесна повреда, изразяваща се в бималеоларно счупване на ляв глезен, което е довело до трайно затруднение движението на левия крак за срок от около 3-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл.133 от НК.

По обвинението за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК не се доказа от прокурора, че подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда по хулигански подбуди . На пострадалия в качеството на частен обвинител е разяснена разпоредбата на чл.287, ал.5 от НПК и въпреки това същият не е направил искане и изрично е заявил както той, така и повереника му, че няма да правят искане по реда на този текст. Поради това съдът оправда подсъдимия изцяло по обвинението по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, доколкото при липса на искане от частния обвинител по реда на чл.287, ал.5 от НПК няма как да го оправдае по обвинението по чл.131 ал.1, т.12 от НК и да го признае за виновен и да го осъди за деяние по чл.130 ал.2 от НК. За да е съставомерно деянието на подсъдимия по посочения текст от НК следва да е налице умисъл у дееца за нанасяне на телесна повреда, в случая лека, но с допълнителен елемент от субективна страна - наличие на хулигански подбуди, като в случай на липса на хулигански подбуди това води до извод за липса на престъпление по този текст от наказателния закон. Деянието по чл.130, ал.2 от НК е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Искането съдът да се произнесе с присъдата и за това престъпление, наред с престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК съгласно обвинителния акт и по същите факти, в случая замества тъжбата. Когато липсва такова искане - липсва и тъжба. По настоящото дело липсва искане, което означава, че липсва тъжба и единственият законосъобразен изход е невъзможността съдът да се произнесе по неповдигнатото обвинение по чл.130 ал.2 от НК. По делото не е направено искане за изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.5 от НПК и в тази връзка за съда е недопустимо да се произнесе за наличието на престъпление от частен характер.