Решение № 1335 от 18.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000503229 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивни жалби, предявени от двете страни в процеса по гр.д. 773/23 г. по описа на Благоевградския ОС – ищец Р. А. и ответник А. К..

Делото е образувано въз основа на искова молба, с която ищецът предявява осъдителен иск за връщане на заемни суми в евро и лева и евентуален иск за връщане на дадено без правно основание.

С решение по делото № 261/22.05.24 г. БлОС е уважил иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за сума от 5 000 Е, ведно със законната лихва от 15.10.23 г.

Отхвърлени са претенциите по чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД за 25 000 Е и съответната лихва за забава поради доказано погасяване на задължението чрез изпълнение, а за суммите 46 000 лв. и 25 000 лв. ведно със законните лихви исковете според посоченото правно основание са отхвърлени поради недоказаност на договорен източник на правоотношенията между страните. На основание чл. 55 ЗЗД, в хипотезата на дадено без правно основание, съдът е осъдил ответника да върне на ищеца суми от 46 000 лв., 4 000 лв., 5 000 лв. и 16 000 лв. предоставени от ищеца на ответника без да е доказано правно основание за плащането. Върху общата сума, дължима поради установено неоснователно обогатяване от 71 000 лв. е присъдена законната лихва от предявяване на исковата молба (02.08.23 г.)

С въззивната жалба на ответника се оспорва правилността на решението в 1 осъдителната му част. Твърди се, че тъй като по делото са приети две графически експертизи – първата отричаща автентичността на подписа на ищеца в разписки, удостоверяващи връщане на суми от ответника, а втората, утвърждаваща автентичност на положените подписи, ответникът счита, че е било безусловно необходимо допускането на нова тройна експертиза, която да изследва автентичността на положените подписи на база по-многоброен сравнителен материал. Иска се допускане на повторна тройна експертиза, която да се осъществи по сравнителен материал, предоставен от ищеца лично пред вещите лица, на които експертизата ще се възложи.

Искането до САС е за пълно отхвърляне на исковите претенции, без доводи за неправилност на решението (извън обосновката на направеното доказателствено искане).

С насрещна въззивна жалба ищецът оспорва отхвърлителния диспозитив за сумата 25 000 Е – предоставени по договор за заем, подписан на 01.03.22 г., тъй като за да направи извод за погасяване на задължението до сумата от 25 000 Е съдът е кредитирал заключението на тройна графическа експертиза и е пренебрегнал единична такава, утвърждаваща, че подписите от името на ищеца, положени под РКО, удостоверяващи връщане на заемни суми, са неавтентични (подписите в тях са имитирани). Тъй като единичната експертиза била оспорена без доводи, обосноваващи некомпетентност на вещото лице, допускането от съда на тройна експертиза било неправилно. С решението си съдът не е обсъдил детайлно изводите на експертите от първоначалната и допълнителната графическа експертизи и на това основание решението му в отхвърлителната част относно сумата от 25 000 Е е неправилно. Иска се допускане на повторна тройна графическа експертиза поради неправилно отклоняване на доказателствено искане в този смисъл от страна на първостепенния съд (чл. 266, ал. 3 ГПК).

Състав на САС, като е приел, че в осз от 14.03.24 г., с което е приета тройната графическа експертиза повереник на ответника е направил изявление, че „експертизата е пълна, ясна и точна и отговаря на всички поставени въпроси, поради което следва да се остави без уважение искането за допускане на повторна експертиза“, е счел, че направеното с въззивната жалба на ответника доказателствено искане не е обосновано с оглед изискванията на чл. 266 ГПК и искането е оставено без уважение.

По отношение на доказателственото искане от насрещната въззивна жалба, въззивният състав приема, че именно разноречивите изводи на експертите от единичната и тройната експертиза позволяват на съда да даде вяра на едно от заключенията на вещите лица, като обоснове причините, поради които се доверява на това заключение. Тъй като в обжалваното решение има обосновка за това защо съдът кредитира като компетентно заключението на вещите лица от тройната графическа експертиза, САС следва да прецени правилността на тези изводи, без да е необходимо събирането на допълнителен доказателствен материал с естество на сравнителни 2 образци и специални познания в сферата на графичните изследвания. Поради това и направеното с насрещната въззивна жалба доказателствено искане е отклонено.

С частна жалба от името на ищеца се оспорва правилността на определение 901/19.08.24 г., постановено на основание чл. 248 ГПК. Твърди се, че е неправилно виждането на съда за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, който е присъден в размер под минималния според Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения (присъдено е възнаграждение с 41.66% по-ниско от реално платеното и с 30.66% под определения с подзаконов акт минимум). Иска се в полза на ищеца да се присъдят 11 297 лв., от които 12 200 лв. адвокатски хонорар, 5187 лв. държавна такса и 750 лв. депозити за вещи лица.

Всяка от страните поддържа собствената жалба и оспорва тази, на противната страна.

При служебна проверка настоящият състав установи, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт. Следва да се прецени правилността му според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивните жалби и на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство.

Въз основа твърденията на страните, в рамките на предмета на проверка и съобразно доказателствата, събрани в първоинстанционното производство, САС прави следните изводи:

Доказано по делото е, че с три банкови превода, от банковата сметка на майката на ищеца – св. В. М. от името на последния в полза на ответника са преведени следните суми: 10 000 Е – на 04.03.22 г., 10 000 Е – на 07.03.22 г. и 10 000 Е – на 08.03.22 г. С договор от 01.03.22 г., сключен между страните, се утвърждава съгласието им ищецът да предостави на ответника сума от 30 000 е със заемно естество, без уговорен падеж за връщане на сумата. Тъй като договорът за заем е реален, настоящият състав приема, че писменият диспозитивен документ от 01.03.22 г. урежда отношенията между страните по три заемни правоотношения, всяко от които е от датата на банковия превод. Липсват доказателства за отправена от заемодателя покана за връщане на заемната сума в момент, по ранен от предявяване на исковата молба и затова същата следва да се третира като покана за връщане на сборната заемна сума – 30 000 Е.

По отношение на тази сума ответникът е направил правопогасяващо възражение за изпълнение на задължението чрез плащане на суми от по 5 000 Е, удостоверени с подписани от заемодателя 5 бр. РКО. Същите са от датите 20.03.22 г. (л.64), 23.03.22 г.

(л.65), 25.03.22 г. (л. 66), 27.03.22 г. (л. 67) и 31.03.22 г. (л. 68). Тъй като подписите под представените от ответника в оригинал удостоверителни документи за плащане в полза на заемодателя са оспорени като автентичност, първоинстанционният съд е приел първо единична, а след това – тройна графическа експертизи, като в последната 3 не е включено вещото лице от единичната графическа експертиза.

Последната е класирана на с. 102. За сравнителен материал от вещо лице В. С. са използвани подписи на ищеца от Протокол от ОС на съдружници на търговско дружество, в което ищецът е съдружник от 23.09.22 г., пълномощно с нотариална заверка на подписа от 08.09.20 г., подпис в паспорт с описан номер, документи, предоставени от ОД МВР Благоевград, подписът под които експертът е изследвал на място. Вещото лице е работило с лупи. В осз по приемане на заключението вещото лице е утвърдило, че не е било необходимо да се ползва сканиране и наслагване, защото имитацията на подписите е очевидна. Към експертното заключение са приложени копия от документите в увеличен вид, без отразяване на местата, дали основание на експерта да заключи, че изпълнението на подписите е с неустойчив темп, с нарушена координация на движенията, неравномерен натиск, точки от необосновано спиране, тъпи начала и краища на щрихите, на чиято база вещото лице обосновава имитация на всички подписи под изследваните РКО.

Изводите на настоящия състав съвпадат с направените от първоинстанционния съд, че вещото лице прави обобщено, необосновано заключение. На увеличените копия на изследваните подписи няма означение за твърдения забавен темп на изписване, спиране, наслагване на химикална паста, промяна на посоката. Забележимо от увеличените копия е неравномерно изтичане на химикалната паста (т.н. микро засичане на химикала), без да се забелязват паузи в изписването с характерните места на повишено изпускане на химикал. При съпоставка на представените увеличени копия (направени от вещото лице) с изявленията му, обосноваващи изводите за имитация на подписите, липсва нужната обосновка, позволяваща съдът да основе решението си на експертното заключение. Поради това и с оглед възможността съдът по собствена инициатива да допусне повторна или разширена експертиза с цел разкриване на обективните факти, определението, с което съдът е назначил тройна експертиза не съставлява процесуално нарушение.

На с. 168 се намира експертно заключение по тройна графическа експертиза, изпълнена от вещите лица А. Г., Т. Т. и Г. М.. Те заключават, че в изследваните подписи няма нарушена линейност на щрихите, точки поради необосновано спиране и започване на изписването, снаждане на щрихи в елементите. Не се забелязват рефлексни неомастилени щрихи, успоредни на омастилените. Подписите са със смесена транскрипция (съдържат латински букви), съчетани с щриховидни елементи.

Сложността на подписите е над средната. Изследваните оригинали, съпоставени със сравнителните образци са идентични по: вид на транскрипцията, степен на обработеност, степен на сложност, наклон, степен на свързаност (овална по вид), разтегливост, идентични щриховидни елементи (примковидна и ъгловидна след буквата R и примковидна след буквата S, посока на движението на химикалката), разположението на края на парафа спрямо реда (л. 173). Изводът е за съвпадение в 4 общите и частни признаци на подписите със сравнителните образци, поради което становището е, че петте подписа под представените РКО са положени от Р. А.. При анализ на два други подписа вещите лица със стрелки са обозначили разминаващите се елементи, за да направят извода за имитация на подписите.

Така представеното и защитено пред съда заключение е обосновано и настоящият състав се солидаризира с виждането на първоинстанционния съд, че същото може да послужи за обосновка на съдебния акт.

Доводът на повереника на ищеца, че възприемането на едно от двете защитени пред съда заключения е произволно е необоснован. Първоинстанционният съд е изложил мотиви защо възприема за компетентно заключението на тройната графическа експертиза и не зачита това, извършено от експерта С.. Доводът, че е налице противоречив извод в две различни експертни заключения се преодолява чрез анализ на компетентността на същите. При виждане, че едно от заключенията е компетентно и не внася съмнение за недостоверност на изводите, назначаването на нова тройна експертиза е ненужно.

Направеното оспорване на автентичността на ръкописното изписване на името на ищеца като „положил подписа“ настоящият състав приема като нямащо отношение към водения спор. При извод за автентичност на подпис няма значение кой и кога е написал името на лицето, на което подписът принадлежи. Поради това САС не обсъжда графическите експертизи в частта им, отнасяща се до твърдение за неавтентичност на ръкописния текст, с който е изписано името на заемодателя – кредитор, получател на парични суми, удостоверени като получени с подписа му.