Решение № 1529 от 31.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1529 гр. София, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20241110201400 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Я. П. С., подадена чрез адв. Р. от САК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., издадена от ст. полицай К. К. И. от 02 РУ – СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, заради „достатъчно данни за извършено престъпление“, на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа” в помещение за временно задържане на 02 РУ - СДВР.

С жалбата се оспорва законността на Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г. Твърди се Заповедта да е издадена в нарушение на чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР.

Посочва се, че подозрението следва да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане, а не протоколно посочване на някакво досъдебно производство и фактическа обстановка, свързана с него. В жалбата се казва, че ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обстановка на необходимостта от задържането, то се явява несъразмерно с принципа за защита на лицата от произвол. Според жалбоподателя в Заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането е извършило или е съпричастно към извършването на някакво престъпление, тъй като единствено било посочено, че задържането е за „достатъчно данни за извършено престъпление“. Претендира се и за противоречие със закона, тъй като Заповедта за задържане не съдържа факти или 1 информация, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на нарушения от страна на жалбоподотеля. Липсвали факти или обстоятелства, свързващи С. с конкретно престъпление. В жалбата се цитира и съдебна практика като се посочва, че липсата на правни и фактически основания за издаване на атакуваната Заповед категорично представлява нарушение на закона по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. Твърди се да е нарушено и правото на защита на задържаното лице, тъй като не е узнал на какво основание е бил задържан. В жалбата се релевират и доводи, че Заповедта противоречи на целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Обяснява се, че задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е мярка, приложима за всяко лице, имащо отношение към извършено престъпление, а целта е чрез прилагането й да се попречи на задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление, да осуети евентуално наказателно преследване спрямо себе си и/или друго лице, вкл. чрез заличаване и/или укриване на улики и/или лица или реализира действия, чрез които би могло да пречи на действията на органите в рамките на конкретно наказателно производство, особено на повдигане и предявяване на конкретно обвинение. С тези аргументи се иска от съда да отмени Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., както и да се присъдят направените от жалбоподателя разноски по делото за адвокат.

Пред СРС жалбоподателят Я. П. С. не се явява лично, но се представлява от упълномощения си защитник – адв. Р.. В съдебно заседание на 01.02.2024г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 02.02.2024г. адв. Р. отново заявява, че поддържа жалбата и представя писмени бележки. Пледира за отмяна на Заповедта и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – полицейски орган К. К. И. – ст. полицай при 02 РУ - СДВР се явява лично пред СРС. В съдебно заседание на 01.02.2024г. той заявява, че лицето е било правилно задържано. По време на съдебните прения пред СРС в съдебно заседание на 02.02.2024г. ответникът посочва, че няма чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР и иска СРС да потвърди обжалваната Заповед за задържане на лице.

В писмените си бележки адв. Р. се позовава на Решение от 24 юни 2014г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09, според което чл.5, §1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление, като това подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46).

Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление. В случая Заповедта не отговаряла на това изискване, което било обективирано и в чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, тъй като в текста на Заповедта лаконично било посочено „достатъчно данни за извършено престъпление“, без конкретика или какво точно налага задържането. Посочва се, че е недопустимо тези обстоятелства да бъдат разбрани от задържания от допълнителни материали по преписката. Меродавен момент лицето да разбере какво е наложило задържането му за срок от 24 часа бил моментът на 2 самото задържане, а начинът - обективиране в Заповедта. В писмените бележки се посочва, че при липсата на конкретни фактически основания не се установявали материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и наложената принудителна административна мярка не съответствала на предвидените от закона цели – предотвратяване извършването на престъпление или укриване на дееца. Необективирането на твърдения за наличие на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, правело Заповедта немотивирана и възпрепятствало задържания да се запознае с мотивите, а от там и съдът да извърши нужния контрол. Поради това се твърди, че С. не можел да организира защитата си и се иска съдът да отмени атакуваната Заповед.

Претендира се и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

К. К. И. е заемал длъжността старши полицай в Група „Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ - СДВР.

Между С.Н.К. и нейните майка Р.З.К. и сестра неразбирателство относно местоживеенето на сина на С.К. - Р.К.Т..

Е.Н.К. съществувало

На 09.01.2024г. около обяд С.Н.К. отишла да вземе сина си Р.К.Т. от училище, за да го заведе при социални работници. С К. бил и жалбоподателят Я. П. С.. Двамата се познавали от години. След 12.35 часа на 09.01.2024г. Р.К.Т. излязъл от 170 СУ „Васил Левски“ – гр. Нови Искър, където бил записан от баба си да учи и отишъл на паркинга, където били майка му и нейният приятел – Я. С.. Детето, обаче, отказвало да се качи в автомобила, с който дошли майка му и С.. Последният се опитал да вкара детото в автомобила като го бутал. Р.Т. се съпротивлявал и крещял. Това станало достояние на намиращия се на близо А.Г.Г.. Той видял, че Я. С. бута Р.Т. да влезе от задната врата на автомобила и да го удря в областта на корема. Момчето викало, че не иска да влиза в колата. За случая бил подаден сигнал на телефон 112 и от ОДЧ-20 били изпратени на място двама полицаи от 02 РУ – СДВР. Те снели сведения от присъстващите лица и установили, че Я. С. е бутал детето да влезе в колата, а то се наранило в десния крак и в областта на лявото слепоочие. На място пристигнал и екип на ЦСМП, който откарал Р.Т. и майка му в УМБАЛСМ „Пирогов“.

Я. П. С. бил задържан на 09.01.2024г. в 13.00 часа от ст. полицай К. К. И. от 02 РУ – СДВР, който издал на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., с която задържал Я. П. С. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 02 РУ – СДВР. Като фактическо и правно основание за издаване на Заповедта е посочено „достатъчно данни за извършено престъпление”. Заповедта е подписана от Я. П. С.. Според вписването в самата Заповед задържаното лице е освободено на 10.01.2024г. в 12.10 часа. Задържането на Я. П. С. било вписано и в книгата за задържани лица на 02 РУ - СДВР.

3

На 09.01.2024г. било образувано досъдебно производство № 226 ЗМК 54/2024г. по описа на 02 РУ – СДВР за това, че на 09.01.2024г. около 12.40 часа пред 170-то СУ „Васил Левски“ в гр. Нови Искър е причинена телесна повреда на малолетно лице – Р.К.Т., като бил ударен с юмрук в лицето - престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 от НК. На 10.01.2024г. от Я. П. С. били снети писмени сведения за случая.

На 22.01.2024г. в СРС е депозирана жалбата на Я. П. С. /подадена чрез адв. Р./ срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., издадена от ст. полицай К.

К. И. от 02 РУ – СДВР. Жалбата е входирана в съда под № 19752. С Разпореждане на Председателя на СРС - НО от 22.01.2024г. е изискана преписката от 02 РУ - СДВР. С писмо с вх. № 30348 от 31.01.2024г. в СРС постъпват от 02 РУ - СДВР следните документи : оригинали на Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., на Протокол за обиск на лице от 09.01.2024г., на декларация за правата на задържано лице, подписана от Я.

П. С., на разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, както и преписи от Докладна записка за задържано лице от 09.01.2024г., писмо до СРП от 09.01.2024г., писмени сведения от Е. К., Р. К., А. Г., Я. С., Б.Н. и Ц.К., както и Докладна записка за явило се в сградата на 02 РУ – СДВР лице, съобщаващо за извършено престъпление от общ характер.

На 31.01.2024г. е образувано настоящото адм. дело № 1400/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав, което е докладвано на определения съдия – докладчик за първи път на 31.01.2024г. в 12:27 часа. С Разпореждане № 1351 от 31.01.2024г. съдът е насрочил делото за разглеждане, като в мотивите си изрично е посочил, че делото следва да продължи да се разглежда по реда на чл.157 и сл. от АПК.

В хода на производството пред СРС, с писмо, изпратено по факс на 01.02.2024г. от 02 РУ – СДВР са изпратили в съда копие на документите, изпратени с писмо с вх. № 30348 от 31.01.2024г., както и извадка от книгата за задържани лица в 02 РУ – СДВР за 09.01.2024г. и Удостоверение от Началник на 03 Сектор при Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР с рег. № 513р-13090 от 01.02.2024г.

След приключване на съдебното следствие пред СРС на 02.02.2024г. в съда постъпва писмо от 02 РУ – СДВР с вх. № 42348 от 09.02.2024г., но доколкото то и приложенията към него съвпадат с изпратеното по факс писмо на 01.02.2024г., съдът е приел, че не са налице основания за възобновяване на съдебното следствие по делото, поради което само ги е приложил по делото, като с оглед датата на тяхното постъпване в съда екземплярите на лист 81-109 от делото няма да бъдат подлагани на анализ по-долу.

Изпратените по повод на жалбата на Я. П. С. писмени документи от 02 РУ - СДВР с писмо с вх. № 30348/31.01.2024г. (на лист 8 от делото) и с писмо по факс от 01.02.2024г. (на лист 39 от делото) - Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57/09.01.2024г. (на лист 9, лист 20, лист 66-67 и лист 68-69 от делото), Протокол за обиск на лице (на лист 10, лист 21, лист 70-72 от делото), декларация за правата на задържано лице (на лист 11-12 и лист 40-43 от делото), разписка за върнати вещи и пари на задържано лице (на лист 14 и лист 52 от делото) и извадка от книгата със задържани лица в 02 РУ – СДВР (на лист 44-49 от делото) са обективни, достоверни и взаимно се подкрепят. Освен това имат достоверна дата и 4 доколкото са изготвени по предвидения в закона ред, настоящият съдебен състав ги приема за обективно съществуващи, налични, информативни и относими към настоящия правен спор. Въз основа на тях съдът приема, че на 09.01.2024г. Я. П. С. е бил задържан от ст. полицай К. И. от 02 РУ – СДВР, издадена е била Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г., разяснени са били правата на задържаното лице и самото задържане на Я. П. С. е било вписано в книгата за задържани лица на 02 РУ - СДВР. От Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-57 от 09.01.2024г. се установява и конкретното съдържание на този документ, който ще бъде подробно анализиран по-долу.

Разпечатката съдържа 31 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7ae36f43-fddd-4dde-94a9-bc08359fe1ec