Присъда № 7 от 05.04.2023, Апелативен съд - София

Мотиви на присъда № 7 от 05.04.2023г. по нохд № 493/22 на САС, НО, 1 – ви състав

Производството е въззивно, по реда на глава 21- ва НПК и второ поред.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. И. Й., адв. П. С. срещу присъда № 245 от 19.12.2019г. на Софийски градски съд, наказателно отделение, 13-ти състав, по нохд № 4090/2019г., с която подсъдимият е признат за виновен за това, че на 16.05.2016г. в гр. София, като управител на „ВМ Аутомейшън“ ЕООД, причинил смъртта на К. Г. Р., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност – строителни и монтажни работи, източник на повишена опасност като нарушил правилата на: чл. 2, ал. 1 и ал. 2, чл. 13, ал. 1 – 7, чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд чл. 10, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работно място

– престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и шест месеца.

Подсъдимият е осъден да заплати разноски по делото – 1938, 81 лв. в полза на МВР и 920 лв. по сметка на СГС, както и държавна такса за издаване на 2 бр. изпълнителни листа.

С въззивната жалба се поддържат доводи за неправилност на присъдата, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Аргументира се, че подсъдимият не се явява работодател, провеждането на ежедневен инструктаж не е негово задължение, погрешно първият съд приел, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и резултата, невярно е, че процесното дружество не било осигурило лични предпазни средства, незаконосъобразно съдът допуснал в последна дума подсъдимият да дава обяснения, на които се е и позовал, неправилно било отхвърлено искане за назначаване на повторна техническа експертиза.

Процесуални нарушения се релевират и по отношение начина, по който са разпитани свидетели служители на „Инспекция по труда“. Поддържа се, че съдът е нарушил чл. 13 НПК и чл. 14 НПК, тъй като не бил обсъдил всички доказателства, при което приетата от него фактическа обстановка не кореспондирала на целия доказателствен обем, съдържала противоречия, водещи до непоследователност и нелогичност на съдийското вътрешно убеждение.

Защитникът аргументира, че подсъдимият не е извършвал вменените 1 нарушения на специални правила за безопасност на труда. Напротив, той бил определил лице, което да отговаря за безопасните условия на труд, определени и провеждани били изискуемите инструктажи, необходимите обучения и лицата заети с тях. Представят се доводи, че управителят не бил лично зает да извършва инструктажи и не е разпределял самостоятелно задачи. Между него и пострадалия е имало още две йерархични нива. Посочва се, че на дружеството е извършван вътрешен и външен одит по ИСО международни стандарти, имало заповед за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска и лицето отговорник. Възразява се и срещу схващането на съда за понятието „инструктаж на работното място“ и смесването му с понятието „ежедневен инструктаж“. Релевира се, че не управителят определя периодичността на инструктажите, а това прави службата по трудова медицина, след което управителят ги утвърждава. Първоинстанционният съд също така не бил съобразил, че пострадалият не е нов и необучен служител, а висококвалифициран специалист, с познания за здравословните и безопасни условия на труд при извършване на дейността.

Пострадалият имал съответния образователен ценз и бил извършвал процесната дейност повече от тридесет и четири години. Подсъдимият не е могъл да предположи, че пострадалият ще пренебрегне основни мерки за безопасна работа. Процесната дейност освен това не се определяла като източник на повишена опасност. С жалбата се поддържа, че в дружеството били осигурени необходимите лични предпазни средства и че не управителят ги раздавал, а отговорникът по ЗБУТ. При това положение неизползването от пострадалия на предоставените му лични предпазни средства не можело да се тълкува като виновно поведение на подсъдимия.

Пострадалият като е бил запознат с особеностите на работното място е следвало да информира прекия си ръководител за трудната достъпност на мястото на работа.

Представя се възможността в такива случаи работникът да спре дейността до отстраняване на опасността. Обосновава се и липсата на причинно-следствена връзка между носенето на личните предпазни средства и настъпилия травматичен резултат.

Защитникът представя доводи и срещу наказанието като несправедливо.

Моли присъдата да се отмени и вместо нея постанови нова, с която подсъдимият се оправдае по обвинението, алтернативно – делото се върне за ново разглеждане за отстраняване на съществените процесуални нарушения или наказанието да се намали.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа доводи, че след допълнителното съдебно следствие по безспорен и категоричен начин е установено, че подсъдимият имал задължения по спазване правилата за безопасност на труда и че те не били спазвани. Ръководството на процесното дружество е знаело, че перманентно работниците изпълнявали задачите си без обезопасителни лични средства. Отделя внимание на отхвърленото доказателствено искане във връзка с дейността на „Тийм Превент България“ ООД, отговарящо за трудовата медицина, с което се целяло да се прехвърли отговорност от подсъдимия към мениджъра сервиз.

Спира се и на показанията на свидетеля В. В., които определя като необективни и в услуга на защитата. Намира за некоректна интерпретация на фактите, че К. Р. като един от най-опитните служители бил подходил безотговорно в конкретния случай.

Истинската причина за инцидента била, че в дружеството се работило на конвейер, издавани били неправомерни заповеди за бързо изпълнение на задачите за сметка на 2 безопасността, както и че работниците в противен случай били застрашени от дисциплинарни наказания. Пледира да се уважи протестът и на подсъдимия се наложи наказание в размер около средния на предвиденото по закон, с отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 НК.

Прокурорът в реплика на защитника, обосновава, че провеждането на ежедневен инструктаж има своето важно значение. И само ако такъв е бил проведен подсъдимият не би носил отговорност. Оспорва и тезата, че пострадалият следвало да направи самостоятелна преценка на риска, тъй като той бил работник, а не самоосигуряващ се, за да носи собствен риск. Оценката на риска не е била и негово пряко задължение, а на техническото лице – бригадир или мениджър. Навежда на системния характер на пропуските в дружеството и че било въпрос на време да настъпи такъв инцидент.

Защитникът на подсъдимия, адв. И. Л., моли да се отмени присъдата и се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Възразява срещу тезата на прокурора за неизпълнение на задължения по безопасност на труда от страна на подсъдимия, който като управител не отговаря за неосъществяване на фактически действия - задължение на други длъжностни лица. За произволни намира доводите, че в дружеството се работило на конвейер, че всичко се докладвало на управителя, който знаел за нарушенията, но не предприел мерки, още повече, че такова обвинение и няма. Поставя акцент на пределите на въззивната проверка, на правилото да не се влошава положението на подсъдимия по негова жалба с оглед решението на ВКС и това, че касационният протест е само срещу наказанието. При това, според защитника и този състав на въззивния съд следва да оправдае подсъдимия за нарушенията, за които вече е оправдан от предходен. Защитникът обосновава, че подсъдимият не е извършил вмененото деяние, което се извеждало от всички доказателства. Той възложил съблюдаването на законовите изисквания по безопасност на труда на съответните специалисти, до което се свеждали и неговите задължения като управител и неспециалист в тази материя. По-натам, всички действия, осъществени от подсъдимия били в изпълнение на изискванията на тези лица. Обръща внимание, че подсъдимият е ангажирал дружество по трудова медицина, бил проведен вътрешен и външен одит. Издал е заповед за видовете инструктаж на базата на изготвена оценка на риска. Учредена била и група по условия на труда по чл. 28 ЗЗБУТ, която не е установила нарушения. С това защитникът аргументира, че подсъдимият е изпълнил законовите задължения, които е имал. Не е могъл да предполага, че е необходимо да предприеме други действия, каквито прокуратурата счита. Оспорва вмененото нарушение, че не се провеждал ежедневен инструктаж, тъй като задължението за такъв било вменено на св. В. Л.. Оспорва причинно-следствената връзка между този инструктаж и настъпилия резултат.

Релевира, че нито прокурорът, нито първоинстанционният съд са посочили какво следва да бъде съдържанието на този инструктаж. Безспорно било, че се е провеждал периодичен инструктаж. Защитникът оспорва и останалите вменени на подсъдимия нарушения. Обосновава, че той като управител е взел необходимите организационни решения, че сам пострадалият е знаел, че трябва да се обезопаси и като е съзнавал риска го е предприел въпреки това. Оборва обвинението от гледна точка и на субективната страна на престъплението, както и че не подсъдимият е възложил 3 конкретната задача. В право на дуплика, акцентира на очевидността на риска при навеждане през прозорец човек да падне и оттук смисълът, който би могъл да има инструктажът за това.

Защитникът на подсъдимия Й., адв. П. С., пледира за пълно оправдаване на подсъдимия по обвинението. Излага накратко установената фактическа обстановка, от която извежда, че настъпилият фатален резултат се дължи изцяло на противоправно поведение на самия пострадал. Също оборва обвинението за допуснати специални нарушения от подсъдимия, който бил отговорен не за фактическо изпълнение на различни изисквания за безопасност, а за организационната им страна, която е обезпечил напълно. Обсъжда ангажирането на дружеството по трудова медицина „Тийм Превент България“ ООД, както и на създадената група по условия на труд, заседавала редовно. Пледира съдът да приеме за установени фактически положения различни от приетите от предходната съдебна инстанция, която не е достигнала до тях само поради непълноценен доказателствен анализ по правилата на НПК. По обвинението за неосигуряване на предпазни средства се позовава на отменителното касационно решение за необходимост от анализ на понятието „осигурил“. Посочва, че процесното дружество е било сертифицирано по различни международни стандарти.

На работниците били осигурени лични предпазни средства. Обосновава, че злополучният инцидент е могъл да бъде избегнат при правилна преценка на ситуацията от страна на пострадалия.

В право на дуплика поддържа доводи, че демонтажът на климатици е рутинна дейност както и че подсъдимият не е обвинен, че не е провеждал контрол.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към защитниците си.

В последна дума изразява съжаление за случилото се. Счита, че е направил необходимото в дружеството да се спазват изискванията за безопасност на труда.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на жалбата, на страните в съдебно заседание, материалите по делото и като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл. 314 НПК, прие следното:

Жалбата е основателна. Присъдата е неправилна и необоснована, постановена е при несъобразяване на всички доказателства и релевантни факти, както и при неправилно приложение на материалния закон.

Както вече се посочи, настоящото въззивно производство е второ поред. По подадената въззивна жалба първоначално е било образувано въззивно производство внохд № 293/20 на САС, НО, 6 – ти състав. Въззивният съд е постановил Решение № 10025 от 13.09.2021г., с което присъдата е изменена като подсъдимият е оправдан да е нарушил нормите на чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 13, ал. 1 – 7 от цитираната Наредба № РД07-2 от 16.12.2009г. и по вменените факти, че: не бил определил писмено видовете обучения и инструктажи лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани програма за провеждане на обучението и/или инструктажа лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа че не бил провел и документирал провеждането на инструктаж на работното място.