Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 28.03.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 62/2024
Вид
Решение № 21
Подписан
28.03.2025
В сила
29.05.2026
Състав
Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000062 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 312 от 10.10.2023 година, постановено по търг. дело № 36/ 2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, допълнено с решение № 405 от 20.12.2023 година са осъдени „Сатурн 2“ ООД, ЕИК 102835306, със седалище град Бургас и адрес на управление Южна промишлена зона - сграда със смесено предназначение и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК 147219297, със седалище град Ямбол и адрес на управление ул. „Жорж Папазов“ № 5, ет. 4, ап. 3 да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта, Булстат 175745920, с адрес: град София, бул. „Васил Левски“ № 75, сумата от 807 429.50 лева, представляваща платена сума по договор № 23-00-95/01.12.2020 година за обществена поръчка с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална гимназия по туризъм - Русе“, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2023 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за сумата от 42 705.28 лева - разлика над уважения размер от 807 429.50 лева до предявения такъв от 850 134.78 лева, ведно с претенцията за присъждане на законна лихва считано от 30.01.2023 година за отхвърлената част от главницата като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответниците за неустойка по чл. 34 от договора и за разходи във връзка с изпълнението на договора /гаранция за аванс, удължаване на гаранция за изпълнение, допълнителна гаранция за изпълнение на проектиране/.

Със същото решение са осъдени „Сатурн 2“ ООД, ЕИК 102835306 и „Кабиле Груп“ ЕООД, ЕИК 147219297, да заплатят солидарно на Министерство на младежта и спорта сумата от 53 604.35 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава 1 върху претендираната главница, дължима за периода 02.12.2021 година - 28.07.2022 година, като е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума до предявения размер от 56 439.50 лева.

Постъпила е въззивна жалба от Министерство на младежта и спорта, Булстат 175745920, чрез процесуалния му пълномощник, против решение № 312 от 10.10.2023 година в частта му, с която е отхвърлен подадения от въззивника - ищец иск за сумата от 42 705.28 лева като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответниците за неустойка по чл. 34 от договора и за разходи във връзка с изпълнението на договора /гаранция за аванс, удължаване на гаранция за изпълнение, допълнителна гаранция за изпълнение на проектиране/.

Въззивникът поддържа направеното пред първоинстанционния съд възражение за нищожност на процесния договор. Неправилни били заключенията на съда, че липсата на достатъчно площ на имота, където следвало да бъде изграден физкултурния салон, не е основание за обявяване на целия договор за нищожен, както и че това обстоятелство било установено едва след сключване на договора. Твърди се, че невъзможността да бъде изпълнен така заложеният проект била ясна на страните още преди сключване на договора.

Страната сочи, че част от документацията на надлежно проведената обществена поръчка била техническа спецификация, включваща разработен от възложителя идеен проект на процесния салон - предмет на договора за изработка. Изтъква се, че като професионалисти в областта на строителството въззиваемите - ответници били наясно или е следвало да направят необходимите проверки относно площта на имота за изпълнение на така съставения проект още преди подаване на оферта за участие в процедурата по избор на изпълнител. По делото било безспорно установено също, че Министерството на младежта и спорта не е собственик на имота, в който се предвиждало изграждането на физкултурния салон, както и че основната училищна сграда е паметник на културата, в който съгласно Закона за опазване на културното наследство не се допуска извършване на СМР.

Въззивникът поддържа, че предвиденият краен срок от 12 месеца за изпълнение бил невъзможен, независимо от постигнатото между страните съгласие относно него. Сочи се, че при договорите за изработка срокът е съществено условие и ако изработеното не може да възникне в предвидения срок с оглед технологичните процеси, необходими за изработването му, то договорът е с невъзможен предмет.

Страната инвокира нарушение на процесуалния ред, довело до неправилност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че в първото открито заседание по делото Министерството надлежно направило възражение по чл. 89 от ЗЗД за прекратяване на договора по право. Същото било прието от съда като своевременно направено, но не било разгледано в обжалваното решение. Излагат се аргументи във връзка с липсата на достатъчно площ на имота, в който било възложено изпълнението на предмета на договора, качеството „паметник на културата“ на основната училищна сграда и факта, че възложителят не е собственик на земята, върху която е следвало да бъде построен физкултурният салон. Посочените обстоятелства не можели да бъдат променени от 2 възложителя, съответно да му бъдат вменени като вина или считани за неизпълнение от негова страна, но правели невъзможно изпълнението на договора по така приетия и неразделен от него проект, което имало за последица неговото разваляне по право.

Оспорват се заключенията на съда, че е налице виновно неизпълнение на Министерството, състоящо се в това, че същото не уведомило изпълнителя дали има издадена виза за проектиране, избран строителен надзор, както и относно констатираните проблеми в имота. Насрещната страна не доказала наличието на договорна разпоредба, задължаваща въззивника като възложител по ЗОП да изпълнява така посочените задължения или да извършва действия, които биха могли да бъдат извършени единствено от възложител по смисъла на ЗУТ. Освен, че Министерството не било поемало задължения за издаване на виза за проектиране, избор на строителен надзор и преработка на идейния проект, то било и в обективна невъзможност да ги изпълни, доколкото възложител по смисъла на ЗУТ се явявала Община Русе като собственик на имота. Във връзка с горепосоченото се претендира отмяна на обжалваното решение в частта, в която е уважено направеното от насрещната страна възражение за неустойка по чл. 34 от процесния договор, поради липса на виновно неизпълнение от страна на Министерството. С оглед характеристиките на договора за изработка се сочи също, че изпълнителят носи риска от изпълнението му. В негова тежест било задължението по чл. 260 от ЗЗД да предупреди другата страна, ако даденият му проект се явявал неподходящ за правилното изпълнение на работата и да поиска неговото изменение, или да се откаже от договора. Неоснователно било възложителят да търпи вреди от бездействието на изпълнителите, състоящи се в плащане на договорна неустойка.

Неоснователно съдът уважил и направеното от ответната страна възражение за прихващане със суми по гаранции по договора. Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и чл.1 5, ал. 2 от него всички разноски за сключване и поддържане на валидността на гаранциите по договора били за сметка на изпълнителя. Претендираните вземания били недоказани, а и в процесния договор не се предвиждало задължение на Министерството за възстановяване на тези суми при прекратяване на договора.

Моли се за отмяна на решение № 312 от 10.10.2023 година в обжалваната му част и за осъждане на „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД да заплатят солидарно на Министерството на младежта и спорта в пълен размер претендираната авансово заплатена от него сума в размер на 850 134.78 лева по сключения между страните договор.

Не се ангажират доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД, двамата чрез един общ процесуален представител, в който се поддържа, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение - правилно и обосновано в обжалваната си част.

Оспорва се въведеното от въззивника твърдение за нищожност на договора поради невъзможен предмет. Правилно съдът приел, че липсата на достатъчно площ на имота не обуславя такъв извод. „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД като изправна страна по договора законосъобразно упражнили потестативното си право за развалянето му. Липсвало 3 основание за прекратяване на договора по чл. 89 от ЗЗД. Министерството на младежта и спорта не изпълнило задълженията си по чл. 161 от ЗУТ, като не осигурило строителен надзор по проекта, издаването на валидно разрешение за строеж и не извършило законовата процедура по съгласуване на проекта. То се явявало неизправна страна по договора и дължало посочената в чл. 34 от него неустойка.

Моли се за отхвърляне на въззивната жалба.

Претендират се разноски.

Срещу решение № 312 от 10.10.2023 година, постановено по търг. дело № 36/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е постъпила и въззивна жалба от „Сатурн 2“ ООД и „Кабиле Груп“ ЕООД, двамата чрез адв. К. Д. -САК, с личен № 1700638510, с адрес за връчване: град София, ул. „Позитано“ 9А, ет. 2, в която се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се въвежда искане за неговата отмяна.

Претендира се уважаване на направеното от страната възражение за прихващане в пълен размер. Поддържа се основателност на предявената претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи - очаквана, но неосъществена договорна печалба в размер на 153 340 лева. Въззивниците настояват, че имали право на обезщетение по реда на чл. 82 от ЗЗД. В общия размер на възнаграждението, дължимо на изпълнителя по договор 23-00-95 от 01.12.2020 година бил включен и размерът на очакваната от страна на изпълнителя печалба. Същата била уговорена в размер на 10% от стойността на договора и представлявала бъдещо сигурно увеличаване на имуществото в полза на изпълнителя, което щяло да бъде реализирано при закономерно протичане на договорните отношения.

Твърди се, че първоинстанционният съд не обсъдил и възприел фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право, касаещи получаване на средствата по целеви паричен заем. В обжалваното решение липсвал и анализ на фактите относно претенцията на въззивниците, свързана с неосъществено увеличаване на имуществото им пропусната печалба, възникнала като последица от виновното неизпълнение на Министерството на младежта и спорта по процесния договор за обществена поръчка.

Липсвали мотиви и произнасяне и относно претендираните от страната имуществени вреди в размер на 8 004.05 лева, имащи характер на претърпяна загуба, а именно разходи, свързани с изпълнено проектиране по договора, както и извършени административни разходи, за които били представени и приети писмени доказателства по делото.

Навеждат се оплаквания, че в изготвения доклад по реда на чл. 146 от ГПК не се съдържали конкретни указания за кои от твърдените факти страните не сочели доказателства, а съдът не спазил и задължението си при липса на специални знания да назначи вещо лице, което да изготви заключение във връзка с изясняване на въпроси, относими към предмета на спора. Според въззивниците, недоказана по размер и неоснователна била и присъдената с обжалваното решение на Министерството сума от 4

53 604.35 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забава върху претендираната главница, дължима за периода 02.12.2021 година - 28.07.2022 година.

Претендират се разноски.

Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на ответната страна с указание за възможността в посочения срок да депозира писмен отговор. Такъв е постъпил с изразено становище за неоснователност на претенциите на въззивната страна за обезщетение по чл. 82 от ЗЗД. Твърди се, че Министерство на младежта и спорта не е възложител по ЗУТ, а по ЗОП, съответно не е поемало описаните в първоинстанционното производство задължения, които освен това било и в обективната невъзможност да изпълни, поради което не следва да се счита неизправна страна по договора. Въззиваемото Министерство счита за неоснователно и недоказано и изложеното във въззивната жалба твърдение, че в общия размер на възнаграждението по процесния договор бил включен и размерът на очакваната от изпълнителя печалба. Сочи се, че въззивната страна не реферирала към конкретна клауза от договора в подкрепа на неясните си твърдения. Същата не ангажирала и никакви доказателства, за да обоснове размера на така претендираната сума за очаквана печалба, включително не поискала експертно становище за определяне на средна разумна печалба в дадения отрасъл, което да обуслови претендираното от тях възражение за прихващане с точно определен размер на твърдяната печалба. Твърди се, че в договора единствено е посочена общата сума по него, разделена на различните дейности, както следва: обща цена за изпълнение на поръчката 715 645.65 лева без ДДС или 858 774.78 лева с ДДС, от които цена за адаптиране на проекта по чл. 6, ал. 1, т. 1 от договора - 15 300 лева без ДДС или 18 360 лева с ДДС; цена за изпълнение на СМР по чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора - 700 345.65 лева без ДДС или 840 414.78 лева с ДДС. По отношение претенциите на въззивниците за разходи се навеждат доводи, че в конкретния случай не се било осъществило предаване на работата, нито било доказано, че въпросните разходи били направени именно в изпълнение на процесния договор. Изразява се позицията, че простото представяне на договори, без да бъде обоснована свързаността им с изпълнението, не е основание за присъждане на така претендираните разноски.