Решение № 12375 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12375 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110104031 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Т.Б., против О. В. К. с искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите от 91,25 евро – предоставена сума по Договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6,67 евро – договорна лихва върху главницата за периода от 25.01.2025 г. до 25.03.2025 г. и сумата от 33,53 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от 25.01.2025 г. до 25.06.2025 г. Ищецът твърди, че на 06.08.2024 г. между него в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател бил сключен Договор ***. Предоставената по кредита сума била 358,21 евро и следвало да бъде върната на 7 равни месечни вноски. Ищецът твърди, че ответникът преустановил плащанията по договора, поради което процесните суми били все още дължими и моли съда да признае тяхната дължимост от ответника.

Претендира разноските в настоящото и заповедното производство.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение между себе си и ищеца, както и получаването на сумата. Прави възражение за нищожност на договора на основание чл. 11, т.

10 от ЗПК, твърди, че годишният процент на разходите по кредита надвишавал 160 % от неговата стойност. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

В съдебно заседание, страните са редовно призовани, не се явяват. Ищецът взима становище с писмена молба, с която поддържа исканията си.

Ответникът не се явява, изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.

1

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

По предявените искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР и чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР, в тежест на ищеца е да докаже по делото наличието на валидно облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по повод сключен договор за кредит, съгласно който е предоставил в полза на ответниците уговорената заемна сума, а ответниците са се задължили да я върнат в предвидения срок съгласно погасителния план, както и да заплати уговорената възнаградителна лихва. Сключването на договора, предоставянето на сумата и уствояването не се оспорват между страните.

Съдът е приел като писмено доказателство по делото приложен от ищеца заверен препис от Договор за банков кредит № *** от 06.08.2024 г. В чл. 9 от същия е посочено, че лихвеният процент възлиза на 47,16 %; изчислява се ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата; посочено е как се определя среднодневният лихвен процент.Съгласно чл. 10.1 от договора годишният процент на разходите е 48,69 %.

По делото беше изслушана и приета неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза. Установява, че по договора е била изплатена сумата от 600 лева; размерът на задълженията по него отговаря на посочените с исковата молба суми, освен сумата за главницата, определена в размер на 144,59 евро; определен е реален годишен процент на разходите в размер на 126,05 процента от стойността на кредита; чистата стойност на кредита след направеното плащане възлиза на 27,20 евро.

На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, който по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Чл. 11 от същия закон поставя задължителните изисквания на договора, за спазването на които съдът следи и служебно, с оглед разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съгласно императивната разпоредба на чл.22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на договора - бр. 59 от 29.07.2016 г.), според която, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая съдът споделя съображенията, изложени в отговора на исковата молба за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора е посочен лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, но не и периодите, условията и процедурите за промяната му. На следващо място, по делото не е установено на ответника да са били представени общите условия към договора, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК. На следващо място реалният ГПР възлиза на над 50 % от стойността на кредита, с което е нарушен чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК неизпълнението на тези 2 изисквания има за последица недействителност на договора, като според чл.

23, ал. 1 ГПК в този случай ответникът дължи единствено чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Такъв е и настоящият случай. Като не е представил в цялост изискуемата по закон информация, ищецът не е изпълнил изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК, поради което съдът счита процесния договор за недействителен.

Въпреки това не може да се приеме, че процесната недействителност на договора влече пълна недоказаност на исковете. Липсата на законовите изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност обаче, е поособена по вид с оглед на последиците , визирани в чл. 23 ЗПК – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи. Т.е. съгласно закона, въпреки че договорът е обявен за недействителен, последиците от него продължават да обвързват страните, най-малкото на основание чл. 23 ЗПК и чл. 34, ал. 1 ЗЗД.

На база всичко гореизложено съдът намира, че ответникът дължи на ищеца единствено „чистата“ стойност на кредита, т.е. сумата от 27,20 евро. За тази сума искът е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата до пълният предявен размер от 116,10 евро. Всички останали искове са неоснователни изцяло.

По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от иска. От него бяха доказани сторени разноски в размер на 25,56 евро – държавна такса в заповедното и настоящото производство, 100 евро – депозит за експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство, което съдът определя на общо 120 евро, съобразно с фактическата и правна сложност на делото. Пълният размер на интереса на ищеца възлиза на 116,10 евро, а общата стойност на уважената част от него – на сумата от 27,20 евро. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете е 57,53 евро. От ответника доказано бяха заплатени 200 евро – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 100 евро – депозит за експертиза. Съобразно с отхвърлената част от исковете, му се дължат 229,72 евро. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът определя възнаграждение на адв. П.Ж. за процесуално представителство по настоящото производство в размер на 200 евро.

Съобразно с отхвърлената част от исковете, му се дължат 153,14 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че О. В. К., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. ***, партер дължи на Т.Б., ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. *** на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК сумата от 27,20 евро – непогасена главница по Договор за банков кредит № *** от 06.08.2024 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като 3

ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 91,25 евро, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б., ЕИК: *** срещу О. В. К., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 6,67 евро – договорна лихва по Договор за банков кредит № *** от 06.08.2024 г., сключен между страните, за периода от 25.01.2025 г. до 25.03.2025 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Б., ЕИК: *** срещу О. В. К., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата от 33,53 евро – мораторна лихва по Договор за банков кредит № *** от 06.08.2024 г., сключен между страните, за периода от 25.01.2025 г. до 05.06.2025 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА О. В. К., ЕГН: ********** да заплати на Т.Б., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 57,53 евро – разноски в производството съобразно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Т.Б., ЕИК: *** да заплати на О. В. К., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 229,72 евро – разноски в производството съобразно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Т.Б., ЕИК: *** да заплати на адв. П.Ж. от САК л. № *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 153,14 евро – адвокатско възнаграждение съобразно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4