Определение № 1230 от 27.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20251800500623 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по Молба с вх. № 2420/05.03.2026 г. на въззиваемия Софийски градски съд, с която се иска постановеното по делото Решение № 67/13.02.2026г. да бъде допълнено в частта относно разноските, като в полза на Софийски градски съд се присъдят съдебно – деловодни разноски съобразно изхода на производството.

От насрещната страна С. С. е постъпил отговор в законоустановения срок. Намира молбата за неоснователна. Въззивницата С. С. счита, че не следва да заплаща разноски на съдилища, които са забавили разглеждането на производство, по което същата е била страна. Акцентира, че в производството по ЗОДОВ ищецът дължи разноски само ако искът бъде отхвърлен изцяло или се извърши оттегляне или отказ от иска.

Съдът приема следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК гласи, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му относно разноските. Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

По същество

Искането за допълване на постановеното решение в частта за разноските е основателно, като съображенията за това са следните:

В първоинстанциинното производство се предявени общо пет субективно съединени иска за обезщетение по ЗОДОВ, което обезщетение е претендирано солидарно от петимата ответници – Районен съд – Русе, Окръжен съд – Русе, Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд. Искът 1 срещу Софийски градски съд е отхвърлен изцяло, като първоинстанционният съд е приел, че производството пред СГС не е надхвърлило разумния срок. Спорът е пренесен пред въззивната инстанция, като с въззивната жалба на С. С. се атакува първоинстанционното решение, включително в частта, с която е отхвърлен искът срещу СГС. Въззиваемият Софийски градски съд е подал отговор на въззивната жалба, в който претендира съдебно – деловодни разноски. Такива се дължат на СГС и в двете инстанции, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като искът срещу този ответник е отхвърлен, а във въззивното производство решението на първостепенния съд е потвърдено. Обстоятелството, че въззиваемият СГС е представляван от съдебен помощник, а не от юрисконсулт е ирелевантно, като разноски му се дължат по НЗПП.

В същия смисъл е налице изобилна практика – напр. Решение № 163 от 24.06.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о. на ВКС; Определение № 1105 от 12.03.2024 г. по ч. гр. д.

151/2024 г., III г. о. на ВКС и др. На основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия СГС сумата от 102,26 евро, представляваща разноски пред въззивната инстанция, като въззивното решение следва да се допълни в този смисъл.

Следва да се отбележи, че след изменението на чл.274, ал.2 ГПК (ДВ, 1бр.50/2015 г.), в хипотези, когато въззивният съд се е произнесъл за първи път по отправено към него искане по чл.248 ГПК, когато не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК, неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК, но не пред ВКС, а пред съответния на апелативен съд. В тези случаи функционалната компетентност на апелативния съд произтича от характера на обжалваното определение, което попада в приложното поле на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. В този смисъл е последователната съдебна практика определение № 30 от 26.01.2022 г. по ч. гр. д. № 2751/2021 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; определение № 1109 от 15.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1449/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; определение № 1208 от 19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1818/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО, постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК и др.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 67/13.02.2026г. по в. гр. д. № 623/2025 г. по описа на СОС в частта относно разноските, като ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** да заплати на Софийски градски съд, ЕИК 000696532 сумата от 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента), представляваща разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

2

Преписи от определението да се връчат на страните С. Г. С. и Софийски градски съд!

ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване на настоящото определение, а в случай на обжалване – след връщането му от Софийски апелативен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3