Определение № 2537 от 02.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 333/2026
- Вид
- Определение № 2537
- Подписан
- 02.02.2026
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Весела Тодорова Аврамова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2537 гр. София, 02.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500333 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Л. Д. К., чрез адв. П.Г. – особен представител, частна жалба вх. № 410705/15.12.2025 г. срещу протоколно определение от 30.10.2025 г. по гр.д. № 1205/2025 г. на СРС, 79 състав, с което е прекратено производството в частта по иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за заплащане на сумата над 2 400 лв. до предявения размер от 8 000 лв и за периода 16.12.2024 г. – 08.04.2025 г. – обезщетение за вреди поради незаконно задържане на трудова книжка поради недопустимост на иска и в частта по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /останал неуточнен по размер и период/ поради отказ от иска, сторен с молба вх. № 310474/24.09.2025 г.
Частният жалбоподател Л. Д. К. поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че искът по чл.
226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ съставлява претенция за повтарящи се задължения, поради което е допустимо предявяването й за период, следхождащ подаването на исковата молба.
Вземането на ищеца било обуславено от продължаващото неизпълнение на ответника работодател да върне трудовата книжка. Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се спори, че ищцата е извършила отказ от този иск с молба вх. № 310474/24.09.2025 г., но не ставало ясно дали е прекратено производството за претенцията за законна лихва считано от подаване на исковата молба до погасяване на вземането или по друг иск.
Подаден е отговор от ответника “Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД от 09.01.2026 г., с която оспорва частната жалба.
Софийски градски съд, като се запозна с материалите в кориците на първоинстанционното производство, взе предвид доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция частна жалба и отговора, намира следваното.
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна, с оглед което е допустима. Частната жалба е подадена в срок. Съгл. чл. 259, ал. 2 ГПК срокът за обжалване се счита за прекъснат с подаване на молбата за предоставяне на правна помощ. Поискано е предоставянето на правна помощ след постановяване на определението, в срока за обжалването му, като частната жалба е 1 подадена в срок след връчване на определението на ищцата чрез особения представител.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Л. Д. К. е предявила срещу “Д-р Засе Фасилити Мениджмънт“ ЕООД искове, както следва: иск по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за заплащане на сума, неуточнена по размер и период, като обезщетение за вреди поради незаконно задържане на трудова книжка; иск/искане за законна лихва – неуточнено;
Исковата молба е входирана на 16.12.2024 г. пред АССГ и е била нередовна – непосочен период на претенциите, вкл. дата на прекратяване на трудовото правоотношение. След прекратяване на делото пред АССГ и образуване на дело пред СРС на ищцата са давани четирикратно указания по чл. 129, ал. 2 ГПК.
С молба от 18.02.2025 г. ищцата уточнява, че датата на прекратяване на трудовия договор е 01.11.2024 г. С молба от 26.02.2025 г. уточнява, че брутното й трудово възнаграждение е от 1600 лв. на месец, като претендира обезщетение за периода 01.11.2024 г. – м. 03.2025 г./дата след входиране на исковата молба/.
Претендира и обезщетение за забава за същия период 01.11.2024 г. – м. 03.2025 г. в размер на 290 лв. Посочен е и край на период м. 02.2025 г., с което исковата молба е останала нередовна.
С уточнителна молба от 27.03.2025 г. се сочи, че обезщетението по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ се претендира от 01.11.2024 г. до “връщане на трудовата книжка“, като се поддържа и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД / с последно посочен период 01.11.2024 г. – м.
03.2025 г. или м. 02.2025 г./.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Сочи, че книжката се е намирала у работника и е предадена за оформяне на работодателя на 27.11.2024 г. Не спори, че покана с обратна разписка е изпратил на 08.04.2025 г.
С молба – уточнение от 22.07.2025 г. ищцата излага, че претендира обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода 01.11.2024 г. – 15.12.2025 г. и в размер на 20 800 лв.
С определението по чл.1 40 ГПК е даден доклад по делото, като е възприето, че се претендира допустимо обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка в размер на 2 400 лв. за периода 01.11.2024 г. – 15.12.2024 г. /дата на входиране на исковата молба/.
С определението е дадена последна възможност на ищцата да уточни дали претендира сума като обезщетение за забава за период преди исковата молба, както и дали претендира отделно от това законната лихва считано от подаване на исковата молба до погасяването на главницата.
С последната уточняваща молба от 24.09.2025 г. ищецът уточнява, че обезщетението се претендира до размера от 8 000 лв. считано от 27.11.2024 г. – 08.04.2025 г. /датата на поканата, но отново след входиране на исковата молба/.
Изрично в молбата се сочи, че ищцата се отказва от претенцията си по отношение на законната лихва - иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, останал неуточнен по период и размер.
Искане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва считано от подаване на исковата молба до погасяване на вземането не е сторено.
2
С протоколно определение от 30.10.2025 г. е прекратено производството по иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ частично за размера над 2 400 лв. до предявения размер от 8 000 лв и за периода 16.12.2024 г. – 08.04.2025 г. – обезщетение за вреди поради незаконно задържане на трудова книжка поради недопустимост на иска, както и в частта по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /останал неуточнен по размер и период, но вероятно за период 01.11.2024 г. – м. 03.2025 г./ поради отказ от иска.
В това с.з. е протоколирано връщането на трудовата книжка на ищцата по време на съдебното заседание.
Така производството е останало висящо за сумата от 2 400 лв. – обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода 27.11.2024 г. /дата, посочена от ищеца/ - 15.12.2024 г. /входиране на исковата молба/.
Съдът намира, че правилно производството е било прекратено относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /останал неуточнен по размер и период, но вероятно за период 01.11.2024 г. – м. 03.2025 г. или м. 02.2025 г./, на осн. чл. 233 ГПК. Извършен валидно е отказ от иск.
Относно прекратяването на производството в частта за размера над 2 400 лв. до предявения размер от 8 000 лв и за периода 16.12.2024 г. – 08.04.2025 г. – обезщетение за вреди поради незаконно задържане на трудова книжка.
Правилно производството е било прекратено като недопустимо в тази част при липса на предпоставките по чл. 124, ал. 2 ГПК за допустимост на иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения.
Придадената от закона изпълнителна сила на решението, с което се уважава осъдителният иск, предпоставя като негов допустим предмет притезания, които са изискуеми, доколкото само такива могат да бъдат удовлетворявани в изпълнителния процес. Правният интерес, който е от категорията на положителните процесуални предпоставки за допустимост на осъдителния иск, ще е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. Притезанието следва да е изискуемо към подаване на исковата молба.
Когато още от правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, е видно, че предмет на търсената с осъдителния иск защита е вземане, чиято изискуемост ще настъпи след постановяване на решението/входиране на исковата молба/, а неговият размер е обусловен от бъдещото поведение на ответника, производството по него е недопустимо образувано и следва да бъде прекратено поради наличието на процесуална пречка за развитие на исковия процес.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ГПК може да бъде предявен по изключение осъдителен иск за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение.
Интересът от такъв осъдителен иск се състои в това, че длъжникът може да бъде неизправен относно всяко следващо плащане, така че да се наложи да се водят редица последователни осъдителни искове за всяко последващо плащане.
Задължения, за които би могла да бъде предявена претенция по реда тази разпоредба, съставляват такива задължения, при които изискуемостта на следващите плащания зависи единствено от настъпването на обективни факти /напр. претенции за задължения за издръжка, за прехрана срещу прехвърлен имот, за периодично дължимо обезщетение при непозволено увреждане, при които изискуемостта на следващите 3 плащания зависи само от настъпването на срока/, но не и от предварително или едновременно изпълнение на насрещна престация на ищеца или от бъдещо поведение на ответника. Т. е. възникването на задължението не трябва да зависи от волята или действията на една от страните по договора.
Така решение № 320 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2023 г., II ГО, Определение № 396 от 25.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3293/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 145а от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 531/2009 г., II т. о., ТК.
В случая дължимостта на претенцията по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение за вредите от незаконно задържане на трудовата книжка за определен период е обусловена от бъдещо действие на ответника работодател. Поради това не би могла да бъде редовно предявена при условията на чл. 124, ал. 2 ГПК. При излагане на твърдения от работодателя, че ищецът не се явява да получи оформената трудова книжка е релевантно и поведението на ищеца. Изискуемостта на вземането не зависи единствено от изтичане на срока. В случая изискуемостта и самото възникване на вземането по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ след 16.12.2024 г. зависи и от други факти.
Според настоящия състав обстоятелството, че трудовата книжка е върната на ищцата в о.с.з. от 30.10.2025 г., не променя този извод. Принципните постановки, изложени по горе, продължават да са приложими.
Прекратено е производството по иска, предявен за 8 000 лв., частично, за размера от 5 600 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.10.2025 г. по гр.д. № 1205/2025 г. на СРС, 79 състав, с което е прекратено производството в частта по иска по чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за заплащане на сумата над 2 400 лв. до предявения размер от 8 000 лв и за периода 16.12.2024 г. – 08.04.2025 г. – обезщетение за вреди поради незаконно задържане на трудова книжка поради недопустимост на иска и в частта по иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за период до входиране на исковата молба поради отказ от иска.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5