Определение № 398 от 26.02.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 398/26.2.2020г. гр.Пловдив, 26. 02. 2020г.

Административен съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 563/2020г., взе предвид следното :

Е.Д.Я., ЕГН : **********, с адрес, посочен в жалбата - *** с пълномощник адв.Н.А., обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 1030 – 000194/29.01.2020г., издадена от Началник Група, сектор Пътна полиция към ОД МВР – Пловдив, М.М..

В жалбата е посочен адрес на оспорващото лице в *** и същата е подадена от адресат на индивидуален административен акт /принудителна административна мярка/, чрез пълномощник – не е приложен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв.

Адресът на Е.Я. – адресат на ПАМ, отразен в жалбата, е идентичен с адреса, посочен в оспорената заповед – *** /л.9/, както и с адреса от Справка за нарушител водач /л.13/.

Съгласно чл.133 ал.1 АПК - „Местна подсъдност“ /изм. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ : „Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София.“. Не са налице останалите хипотези от чл.133 АПК – ал.2, 3, 4, 5 АПК.

При тези данни следва, че АС – Пловдив не е местно компетентния съд, тъй като считано от 01.01.2019г.

– преди образуване на делото, е в сила новата редакция на чл.133 ал.1 АПК и в случая жалбоподателят е с постоянен адрес ***. Местната подсъдност не е регламентирана в специален закон /както напр. в Закона за енергетиката/ и в § 156 от ПЗР от ЗИД на АПК е посочено, че изменението влиза в сила от 01.01.2019г., като са предвидени изключения, сред които настоящата хипотеза не попада.

Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :

„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на съответния спор от компетентния за това съд.

Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.135 ал.2 АПК , съдът

О

П Р Е

Д Е Л

И :

Прекратява производството по адм.дело № 563 по описа за 2020г. на Административен съд-Пловдив, VI състав.

Изпраща по подсъдност на

Административен съд – Пазарджик жалбата на Е.Д.Я., ЕГН : **********,*** с пълномощник адв.Н.А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20 – 1030 – 000194/29.01.2020г., издадена от Началник Група, сектор Пътна полиция към ОД МВР – Пловдив, М.М..

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните по делото.

Административен съдия :