Решение № 1773 от 11.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20231110204120 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. А. С., против наказателно постановление № 007920/28.11.2022 г., издадено от Директор на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с което на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП съдържа няколко форми на изпълнителни деяния, като нито в АУАН, нито в НП било посочено кой от съставите на административно нарушение е бил осъществен. Изтъква се, че не е доказано, че жалбоподателят е лицето, извършило нарушението, както и че при издаването на НП не е бил изследван въпросът за формата на вината. По тези съображения е направено искане наказателното постановление да бъде отменено.

За проведеното на 21.02.2024 г. открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, страните са редовно призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. Димитров, а жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В дадения ход по същество юрк. Димитров оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Намира, че в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а вмененото на жалбоподателя административно нарушение счита за доказано от събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на процесното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 08.06.2022 г., на граничен контролно-пропускателен пункт Калотина, била извършена проверка на пътно превозно средство с рег. № влекач, марка „Скания“, модел „Г 410“, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, собственост на „ДЖИ ТИ ЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ООД, ЕИК: . Товарният автомобил, бил управляван от жалбоподателя В.

А. С..

След извършена от контролните органи проверка било установено, че на 27.05.2022г., в 08:14 ч. посоченото пътно превозно средство с рег. № било засечено с контролно устройство с идентификатор № 20422 на път А-3, км 8+226, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира такса за изминато разстояние /тол такса/, като не била заплатена дължимата за ППС пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. За съответното обстоятелство бил генериран запис по чл. 167а, ал. 1-3 ЗП.

Предвид съответната констатация свид. Радост Стойкова, на длъжност инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане - София" при НТУ, в присъствието на един свидетел, съставила срещу С. АУАН № 007920/27.05.2022 г. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя, който го подписал, отразявайки, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения от жалбоподателя.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Директор на НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ издал срещу В. А. С. атакуваното наказателно постановление за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, за което му наложил глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Р С; писмени - доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП; протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка 20422; карта е местоположението на техническото устройство; извлечение от електронната система, съдържащо информация за местоположението на техническо устройство, становище с приложение относно размера на незаплатената пътна такса, таблица с подадените тол декларации за ППС с per. №за 27.05.2022 г., Известие за доставяне на НП; Писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД, ведно с тристранен договор от 04.03.2020 г., сключен между „Интелигентни трафик системи“ АД, „А1 България“ ЕАД и „ЕВРОУЕЙ СЪРВИЗ ООД; разпечатка от технически лог от бордово устройство, писмо от „ДЖИ ТИ ЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ООД; заповед № РД-11-486/20.04.2021 г.; заповед № РД-11-167/02.08.2021 г., заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г., заповед № РД-11-760/19.08.2022 г.; веществени генериран снимков материал.

Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, намирайки за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в АУАН и НП време и място процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не била заплатена.

Съдът прие горното за установено с оглед проведения разпит на свидетеля Димитров, чиито показания кредитира като достоверни, както и съобразно разпоредбата на чл.167а, ал.

2

3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, с което се доказва извършването на нарушението.

Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и нак aзващия орган следват съобразно длъжностните им качества и предоставените им във връзка с тях правомощия, изводими от оправомощаващите ги актове - заповед № РД-11-486/20.04.2021 г.; заповед № РД-11-167/02.08.2021 г., заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. и заповед № РД-11760/19.08.2022 г.

Същевременно въз основа приобщената доказателствена съвкупност не се установи кое е лицето, управлявало влекач марка „Скания“, модел „Г 410“ с рег. № на посочените в АУАН и НП време и място. Това е така, доколкото въз основа показанията на свид. С се изясни, че същата не е свидетел на самото нарушение, а го е установила въз основа на данните, обективирани в електронната система за събиране на пътни такси, като други доказателства в съответната насока в хода на проведеното административнонаказателно производство не са събрани. Изявлението на свид. Стойкова, че винаги е питала водачите дали те са управлявали съответното ППС и по време на установеното нарушение съдът намира, че са общи и не се отнасят до конкретната проверка, за която свидетелката заяви, че няма никакъв спомен. Дори да се приеме, че жалбоподателят е потвърдил пред свид. С, че е управлявал процесното МПС и на посочените в АУАН и НП време и място, то от една страна би било налице преразказано от свидетеля самопризнание на жалбоподателя, позоваването на което би било в нарушение на правото му на защита, включително да не дава обяснения и да не се самоуличава в извършване на административно нарушение, а от друга страна, дори наличието на такова изявление от жалбоподателя не би било достатъчно, за да се приеме, че именно той е авторът на констатираното нарушение (арг. от чл. 116 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН), доколкото не са налице никакви доказателствени източници в тази насока.

Независимо от направения опит за изясняване авторството на деянието чрез изискване на информация от ползвателя на процесното ППС „ДЖИ ТИ ЕЙ ПЕТРОЛИУМ“ ООД, от получения отговор от дружеството е видно, че същото не съхранява информация, касаеща тахографските листове от аналогови тахографи, информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, както и дигиталната карта на водача и пътните листове поради изтичане срока за съхранение на тази информация съгласно чл. 91в от Закон за автомобилните превози.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН от материално и териториално компетентни органи. Същите съдържат посочване на времето и мястото на извършване на нарушението. Същевременно обаче се констатира неяснота при неговото описание, тъй като нито от съдържанието на съставения АУАН, нито от това на НП, става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е определен.

Последният е регламентиран в чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, който предвижда, че за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на 3 различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

В процесната хипотеза от съдържанието на АУАН и НП не става ясно каква е формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й - товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за да се направи преценка дали е определена правилно, респективно какъв е бил размерът й.

При това липсата на посочване на съответните обстоятелства в АУАН и НП съществено нарушава правото на защита на санкционираното лице и възможността му да разбере какъв размер на таксата се твърди да не е заплатило, съответно как последният е бил определен.

Последното според настоящия съдебен състав е процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като важимо в случая е принципното положение, че в административнонаказателното производство АУАН и НП следва да съдържат всички задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това число ясно и точно описание на изпълнителното му деяние. Последното е изводимо от „обвинителната“ им функция, с която очертават пределите на предмета на доказване. Констатираната неяснота при описанието на нарушението препятства и съда да осъществи дължимия съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП във връзка със съответните обстоятелства, доколкото извеждането им по тълкувателен път или въз основа доказателствата на делото, е недопустимо.

Констатираното процесуално нарушение, допуснато при издаването на АУАН и НП е съществено и неотстранимо, което налага наказателното постановление да бъде отменено.