Присъда № 96 от 28.10.2022, Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 761/2022 год.

МОТИВИ:

Обвинението е от частен характер.

Частният тъжител В. В. Г., ЕГН ********** от с.Бошуля, обл.Пазарджик обвинява подсъдимите Г. СТ. П., ЕГН ********** от гр.Септември, обл.Пазарджишка и Л. СП. П., ЕГН ********** от гр.Септември, обл.Пазарджишка в извършване на престъпление по чл.148 ал.1, т.3, във вр. с чл.146 ал.1 от НК – за всеки един от тях, както следва: за това, че Г. СТ. П. на 05.11.2020 г., в гр.Септември, обл.Пазарджишка е казал нещо унизително за честта и достойнството на В. В. Г., в негово присъствие и в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на служебните задължения, а именно: „смешник“, „палячо“, „кръгла нула“, „мишка“; за това, че Л. СП. П. на 05.11.2020 г., в гр.Септември, обл.Пазарджишка е казала нещо унизително за честта и достойнството на В. В. Г., в негово присъствие и в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на служебните задължения, а именно: „боклук“, „нещастник“, „еничар“, „негодник“.

Производството пред първоинстанционния съд е второ по ред.

Образувано е, след като веднъж вече делото е било разглеждано на първата инстанция под НЧХД № 327/2021г., по което е била постановена присъда, която обаче е била отменена с решение по ВНЧХД № 170/2022г. на ОСПазарджик и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник, чрез който поддържа изцяло повдигнатите с тъжбата обвинения. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимите и уважаването на предявените граждански искове в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

Подсъдимите се явяват лично в съдебните заседания, както и с упълномощен и преупълномощени защитници. Не се признават за виновни по предявените им обвинения, като дават обяснения, с които отричат факта на отправяне на обидни реплики към тъжителя. Лично и чрез защитника си пледират да бъдат оправдани.

С протоколно определение на съда бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените от В. В. Г. граждански искове, както следва: против подсъдимия Г. СТ. П. за сумата от 2800 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.11.2020г. до 1 окончателното й изплащане; против подсъдимата Л. СП. П. за сумата от 2800 лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.11.2020г. до окончателното й изплащане. Със същото определение частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец в наказателното производство.

Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Към инкриминираната дата частният тъжител В.Г. бил служител в РУМВР-Септември при ОДМВР- Пазарджик, като заемал длъжността „старши полицай, водач на патрулен автомобил“ в група „Охранителна полиция“. С оглед на това той имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, бук.“а“ от НК, доколкото му е било възложено да изпълнява със заплата, поС.но, служба в държавно учреждение, каквото се явява МВР на Р България.

За времето от 19:00 часа на 05.11.2020 г. до 07:00 часа на 06.11.2020 г. частният тъжител бил на работа като дежурен автопатрул в екип със своя колега - св. Г. Ю.. В началото на смяната, при проведения им инструктаж, св.

Ив. Г. - оперативен дежурен в РУМВР-Септември, изпълнявайки разпореждане на началника на управлението, разпоредил на полицейските служители, ако засекат подс. Г.П. да установят самоличността му и да го отведат в сградата на управлението. Пояснено им било, че П. бил издирван поради подозрение в извършено на 31.10.2020г. престъпление - причиняване на средна телесна повреда. Пояснено било, че подсъдимият бил търсен в продължение на няколко дни, но се укривал. Очевидно причината да се укрива бил страхът му да не бъде задържан, така както за същия случай, на 01.11.2020г. бил задържан за 24 часа неговият баща.

След инструктажа частния тъжител Г. и св.Ю. започнали изпълнение на служебните си задължения, като извършвали обход в гр. Септември с патрулния автомобил. Около 19:30 часа, движейки се по ул.„Княз Борис I“, в близост до супермаркет „Гюро“, полицейските служители видели подс.П., който излизал от магазина. Когато ги видял той забързал ход и се насочил към автомобила си, който бил паркиран наблизо. Тъжителят Г. обаче, който управлявал патрулния автомобил, спрял с насочена предница в близост до шофьорската врата на автомобила на подсъдимия, с което препятствал възможността му да се качи и потегли. Веднага след това двамата полицейски служители слезли от патрулния автомобил, легитимирали се и казали на подс.

П. да им даде документ за самоличност, както и че трябва да ги придружи до сградата на районното управление във връзка с работа по случая с причинената телесна повреда преди няколко дни. Очевидно подс. П. предугадил, че може да бъде задържан за срок от 24 часа, както преди това бил задържан неговият баща, при което станал арогантен и агресивен.

Отказал да предостави документ за самоличност и казал на полицаите, че ще ги придружи само ако му покажат прокурорска заповед. Иронизирал ги с думите: „Това да не ви е байтошово време, та да казвате какво ще се случи“.

Тъжителят Г. и св. Ю. се опитали отново да обяснят на П., че трябва да ги 2 придружи до полицията, за да даде обяснения по случая, както и че ако не тръгне доброволно ще бъде задържан. Той обаче продължавал да крещи и да се държи грубо с тях. Поради тази причина двамата полицейски служители поискали съдействие от оперативния дежурен в управлението, който изпратил на място втори полицейски екип. Докато изчаквали колегите си, тъжителят Г. и св.Ю. за пореден път приканили подс. П. да им съдейства и да ги придружи до сградата на полицията, но той отказал категорично. Свързал се по телефона със своята майка - подс. Л.П., заявявайки й, че полицаите искали да го задържат и искайки от нея да му донесе медицински документ, който удостоверявал, че е болен.

Не след дълго на място пристигнали полицейските служители – св. Н.

С. и колегата му И. С.. За пореден път подс.П. бил приканен да тръгне доброволно с полицаите към сградата на управлението, както и че ако не го направи ще бъде отведен принудително. Той обаче продължавал да отказва и да крещи към полицейските служители, казвайки че нищо не могат да му направят, че са смешници, палячовци, мишки и че без униформа са кръгла нула. При това положение полицейските служители предприели действия по задържането му. Към него се насочили свидетели Ю. и С., като опитали да го хванат за ръце с цел поставянето на белезници, но той започнал да се дърпа и да ги отблъсква. Започнало боричкане между двамата полицаи и подсъдимия, като в един момент и тримата паднали на земята. Там подс. П. продължил да се съпротивлява на задържането, като се въргалял, бутал и дърпал полицаите.

В крайна сметка на ръцете му били поставени белезници, след което бил качен в единия патрулен автомобил и откаран в сградата на районното управление. Частният тъжител Г. и св.Ю. въвели подс. П. във фоайето, където се намирала приемната на полицията, като го настанили да седне на намираща се там маса и останали в близост до него. Оперативният дежурен – св.Ив. Г., повикал дежурен екип от ФСМП-Септември, който да прегледа и освидетелства задържания П.. В сградата на управлението пристигнал свидетелят - доктор Б. Фикейн, който се насочил към подсъдимия и седнал на масата до него, където щял да му извърши прегледа. Кратко време след това във фоайето на полицейската сграда влезли родителите на подсъдимия - подс.

Л.П. и св. Ст. П.. Нахлувайки във фоайето подс. Л.П., агресивно и на висок тон, започнала да крещи и ръкомаха срещу полицаите Ю. и Г., които все още били в близост до сина й и св. Фикейн. Казвала: „Защо го задържате? Какви полицаите сте вие? Боклуци, негодници, нещастници, еничари!“. Това й поведение накарало св. Фикейн да поиска от полицаите освидетелстването да се извърши в друго помещение, на спокойствие. Поради тази причина полицейските служители повели подс. П. към стаята за задържани лица.

Тогава подс. П. хванала сина си за ръката и се опитала агресивно, с бутане на полицаите, да препятства извеждането му от фоайето. Полицейските служители успели да отделят подс. П. от подс. П. и да вкарат последния в стаята, където св. Фикейн го прегледал и освидетелствал. При прегледа лекарят преценил, че здравословното съС.ие на подс. П. позволява да бъде задържан, като издал съответната медицинска документация, след което той 3 бил задържан за 24 часа по ЗМВР със съответната полицейска заповед.

Дълго време след случая тъжителят Г. и св.Ю. коментирали помежду си и с останалите колеги събитията, тъй като двамата били доста засегнати и с накърнено достойнство от обидите на подсъдимите П.и.

На 22.02.2021 г. пострадалият В.Г. подал тъжба в РС- Пазарджик, въз основа на която било отпочнато настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Г. Ю., Н. С., Ив. Г. и Б. Фикейн и частично от показанията на свидетелите Р. Н. и Ст. П., а също изцяло от относимите и приети по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на първите четирима свидетели.

Вярно е, че свидетелите Ю., С. и Г. се намират в колегиални отношения с тъжителя, но това автоматично не ги прави заинтересовани от изхода на делото, респ. не ги превръща в лъжесвидетели. Съдът даде пълна вяра на показанията на полицейските служители, т.к. ги намери за обективни, хронологично точни и взаимно допълващи се. Нещо повече, въпросните трима полицейски служители до момента на инкриминираните събития не са се познавали с никой от членовете на сем. П.и, при което те нямат никакъв личен мотив да изкривяват фактите от обективната действителност, т.е. злоумишлено да уличават подсъдимите, като им приписват поведение или деяние, което обективно да не са имали. Също така показанията на полицейските служители изцяло се подкрепят от тези на св. Б. Фикейн, който пък е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. С оглед на всичко казано до тук съдът даде кредит на доверие, както на полицейските служители, така и на лекарят, освидетелствал подс. П. по повод на задържането му.

Свидетелите Ю. и Сеференкин са били преки очевидци на събитията, развили се в централната част на гр.Септември, на ул.„Княз Борис I“, в близост до супермаркет „Гюро“, т.е. при установяването и задържането на подс. Г.П.. Двамата подробно и еднопосочно разказаха за неговото поведение и изречените от негова страна обиди към присъстващите полицейски служители и в частност към тъжителя Г.. Бяха категорични, че подс. П. не е съдействал по никакъв начин при отправената покана да придружи полицаите до полицейското управление, където да даде обяснения, за да бъде изяснен случаят с възникналия преди дни инцидент. Посочиха, че се е държал агресивно и презрително, искал да му се представи прокурорска заповед, отказвал да предостави документ за самоличност и категорично отказвал да отиде в районното управление. Казвал по адрес на всички полицейски служители, че са „смешници“, „палячовци“, „мишки“ и „кръгла нула“ и че се криели под униформата си. Категорични бяха, че именно това му поведение довело до вземане на решение за задържането му, респ. до употребата на физическа сила от страна на полицаите. Горните двама свидетели бяха категорични също и че по никакъв начин полицаите не са провокирали това поведение на подсъдимия.

Показанията на свидетелите Ю. и С., както и тези на свидетелите Г. и Ф. са еднопосочни и последователни и относно поведението на подс. Л.П., след пристигането й в сградата на полицейското управление, където вече бил откаран сина й. Всички заявиха по категоричен начин, че още с влизането си във фоайето на сградата на РУ, тя крещяла срещу полицаите, търсейки им 4 сметка защо задържат сина й. Категорични бяха също, че гледайки към тъжителя Г. и св.Ю., които се намирали в близост до сина й и св.Ф., казала по техен адрес, че са боклуци, нещастници, негодници и еничари. Горните четирима бяха категорични и за това, че никой не й е отвърнал на обидите.