Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19366 от 09.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 5065/2025
Вид
Определение № 19366
Подписан
09.10.2025
В сила
09.10.2025
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев

Цитирани разпоредби

  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19366 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505065 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК .

Образувано е по частна жалба вх.№74340 от 28.02.2025г., подадена от „С.Г.ГРУП“ ЕАД, с ЕИК 205942517, чрез пълномощник адв.Н.Д.М., с приложено пълномощно за настоящата инстанция, против определение рег.

№4958 от 29.01.2025г., постановено по гр.дело №2386/2024г. по описа на СРС, III Г.О., 140-ти състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба с вх.№398131 от 07.12.2024г. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение, постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.11.2024г. по гр.дело №2386/2024г. по описа на СРС, III Г.О., 140-ти състав, в частта за разноските.

В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е немотивирано, противоречащо на процесуалния закон и на практиката на ВКС. Поддържа се, че от първостепенния съд е поискано да измени решението в частта за разноските и последните да бъдат възложени на ищеца по реда на чл.78, ал.2 ГПК, поради това че е направено признание на иска и не е даван повод за завеждането му. Изтъква се, че липсата на списък с разноски по чл.80 от ГПК, при положение, че такива не са направени и не се претендират в производството, не е основание съдът да приеме, че подадената молба за изменение на решението в частта за разноските е недопустима, тъй като по този начин се прегражда възможността на ответника да бъде упражнено правото да бъде поискано изменение на присъдените в негова тежест разноски и се опорочава справедливият съдебен процес. Твърди се, че по този начин се отнема възможността на ответника за защита и правото да не се възложат 1 разноски при наличие на двете кумулативни предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК.

Поддържа се, че първостепенният съд се е произнесъл твърде лаконично по въпроса с разноските, като не е взел предвид задължителната тълкувателна практика на ВКС, според която при направено искане по чл.78, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да отчете спецификите на всеки отделен спор и да направи индивидуална преценка и изводи след като вземе предвид всички обстоятелства по конкретното дело. Сочи се, че в практиката на ВКС е прието, че кредиторът не отговаря за разноските, направени в исковия процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал от възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение рег.№4958 от 29.01.2025г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молба вх.№398131 от 07.12.2024г., подадена от „С.Г.ГРУП“ ЕАД, с ЕИК 205942517, по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение, постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.11.2024г. по гр.дело №2386/2024г. по описа на СРС, III Г.О., 140-ти състав, в частта за разноските, като същите бъдат възложени на ищеца.

Ответникът – Р.Г.П., с ЕГН **********, е депозирал писмен отговор на подадената частна жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди като правилно обжалваното определение, по подробно изложени аргументи.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд е образувано гр.дело №2386/2024г. по описа на СРС, III Г.О., 140-ти състав по искова молба вх.№10860/12.01.2024г., подадена от Р.Г.П., с ЕГН **********, против „С.Г.ГРУП“ ЕАД, с ЕИК 205942517, с която е бил предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за установяване недължимост на сумата от 1080.55 лв., представляваща непогасено вземане по договор за кредит, ведно със законната лихва от 03.04.2012г., както и разноски по делото в размер на 125.00 лв., за които суми бил издаден изпълнителен лист от 25.04.2012г. по гр.д.№16620/2012г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 70-ти състав и е било образувано изп.дело №4465/2012г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ.

С молба вх.№354694/06.11.2024г. е заявено признание на иска от ответника – „С.Г.ГРУП“ ЕАД, с ЕИК 205942517, поради погасяване на посочените в исковата молба вземания по давност.

С решение, постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.11.2024г., първоинстанционният съд е признал за установено по предявения от Р.Г.П. с ЕГН **********, чрез адв. Р.Р.

– САК, срещу „С.Г.ГРУП“ ЕАД, с ЕИК 205942517, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че ищецът Р.Г.П. с ЕГН **********, не дължи на ответника сумата от 1080.55 лв., представляваща непогасено 2 вземане по договор за кредит, ведно със законната лихва от 03.04.2012г., както и разноски по делото в размер на 125.00 лв., за които суми бил издаден изпълнителен лист от 25.04.2012г. по гр.д.№16620/2012г., по описа на СРС, ІІ Г.О., 70-ти състав, както и е осъден „С.Г.ГРУП“ ЕАД, с ЕИК 205942517, да заплати на Р.Г.П., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 50.00 лв. разноски за държавна такса и на адв.Р.Р. – САК, с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., сумата от 300.00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

С молба вх.№398131/07.12.2024г., подадена от „С.Г.ГРУП“ ЕАД, с ЕИК 205942517, е направено искане за изменение на постановеното решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.11.2024г., в частта за разноските, които да се възложат на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК.

С обжалваното определение рег.№4958 от 29.01.2025г. е оставена без разглеждане като недопустима молба вх.№398131 от 07.12.2024г. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение, постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.11.2024г. по гр.дело №2386/2024г. по описа на СРС, III Г.О., 140-ти състав, в частта за разноските.

Изложени са мотиви, че съгласно т.9 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК молбата е недопустима, тъй като е подадена за изменение на постановеното съдебно решение в частта относно разпределението на отговорността за разноските, предпоставка за упражняването на което право от страната е представянето на списък на разноските по смисъла на чл.80 ГПК. Сочи се, че видно от протокол от проведено открито съдебно заседание на 06.11.2024г., молителят/негов представител не се е явил в насроченото заседание, на което делото е било обявено за решаване, като с молба вх.№354694/06.11.2024г., с която ответникът е отправил изявление за признание на иска, липсва представен списък по смисъла на чл.80 ГПК. По тези съображения, съдът е приел, че непредставянето на списък с разноските е поради причина, която лежи в процесуалното поведение на молителя, поради което молбата с правно основание чл.248 ГПК, се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира, че изложените от първостепенния съд аргументи не намират опора в закона и трайно установената съдебна практика. Действително, според тълкувателното разрешение, дадено в т.9 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.дело №6/2012г., ОСГТК, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 от ГПК, е недопустима.

3

Както приема ВКС в своята практика, нормата на чл.248 ГПК не съдържа никакви ограничения относно това коя страна може да иска изменение на решението в частта за разноските. Ясно е, че страната, осъдена да плати разноски би искала намалението им, а страната, на която не са присъдени полагащите й се разноски би искала присъждането, или увеличението им.

Нормата на чл.80, изр.2 ГПК съдържа ограничение, което се отнася само за страната, която иска да и се присъдят, или увеличат присъдените разноски, които тя е направила, но не е представила списък на разноските – тя не може да иска изменение на решението в частта за разноските (определение №260 от 01.06.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №1771/2015г., I Г.О., Г.К.). Следователно се налага извода, че допустимостта на искането за изменение на решението в частта за разноските е обусловено от представянето на списък по чл.80 ГПК единствено в хипотезата, при която страната, която не е представила списък на собствените разноски, иска от съда да изменени решението си по отношение на присъдените в нейна полза разноски поради несъгласие с изчисляването на размера им или по съображения, че съдът е пропуснал да вземе предвид извършени по делото разноски. В тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че в хипотезата, при която се оспорват присъдените в полза на другата страна разноски, представянето на списък по чл.80 ГПК не е предпоставка за допустимост на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. В този случай, предвиденото в разпоредбата на чл.80 ГПК изискване е неприложимо, защото то се отнася само до разноските, чието присъждане страната претендира в своя полза, но не и до правото да оспори дължимостта или размера на тези разноски, които е осъдена да заплати на насрещната страна.

По изложените по-горе съображения, е налице превратно тълкуване на т.9 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.дело №6/2012г., ОСГТК от страна на първостепенния съд. Следователно изводът на СРС в конкретния случай, а именно, че молбата с правно основание чл.248 ГПК, подадена от жалбоподателя – ответник, се явява недопустима поради непредставяне на списък с разноските по чл.80 ГПК е изцяло незаконосъобразен, поради което обжалваният акт следва да бъде отменен и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на подадената молба вх. №398131/07.12.2024г. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение, постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.11.2024г. по гр.дело №2386/2024г. по описа на СРС, III Г.О., 140-ти състав, в частта за разноските.

Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че всички релевирани в частната жалба доводи и оплаквания относно недължимостта на възложените на жалбоподателя разноски са неотносими в настоящото производство.

Поставеният на разглеждане въпрос се отнася до допустимостта на молбата на частния жалбоподател по чл.248, ал.1 ГПК и в случай на положителен отговор, обжалваното определение подлежи на отмяна и на връщане на първата инстанция за произнасяне по искането в подадената молба, без да е допустимо настоящият съдебен състав за пръв път по същество да разглежда 4 въпроса за изменение на решението в частта за разноските.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№4958 от 29.01.2025г., постановено по гр.дело №2386/2024г. по описа на СРС, III Г.О., 140-ти състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба вх.№398131 от 07.12.2024г. по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решение, постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.11.2024г., в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на СРС, II I Г.О., 140-ти състав, за произнасяне по подадената от „С.Г.ГРУП“ ЕАД, с ЕИК 205942517, молба вх.№398131 от 07.12.2024г., в която е направено искане по реда на чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решение, постановено по реда на чл.237, ал.1 ГПК, обективирано в протокол от съдебно заседание на 06.11.2024г. по гр.дело №2386/2024г. по описа на СРС, III Г.О., 140-ти състав, в частта за разноските.