Решение № 2098 от 06.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2098 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. К. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110130054 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу А. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******, за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 635,61 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. ******, *****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 19.09.2022 г. до окончателното й погасяване, 105,18 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г., 14,10 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 19.09.2022 г. до окончателното й погасяване, и 2,88 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2022 г. по ч.гр.д.№ 50719/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на стойност 1271,22 лв. и 1 е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.4.2021 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 28,20 лв. Поддържа, че ответникът отговаря за тези задължения, съобразно квотата в съсобствеността, а именно за сумата 635,61 лв. за доставена топлинна енергия за посочения период и за сумата 14,10 лв. неплатена цена за услуга дялово разпределение. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 105,18 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2022 г. , и обезщетение за забава в размер на 2,88 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. до 25.08.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.09.2022 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът А. К. Я. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба чрез назначения особен представител, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между страните, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва да е доставено претендираното количество топлинна енергия, както и, че уредите за дялово разпределение са били изправни. Оспорва и да е извършвана услуга дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо” АД в предоставения му от съда срок изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в имота за процесния период са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти законови нормативи.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от дата 29.07.1991 г., видно от който *****. са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж.к. ****** при равни квоти.

От приложеното по делото Удостоверение за наследници изх. № РОК17-УГ014421/1 от 31.07.2017 г. на СО- район „Овча купел“ купувачите *****. са били съпрузи и са починали, съответно първия на 28.09.2007 г., а втория на 20.10.2002 г. и са оставили наследници по закон ***** (син) и отнетницата А. К. Я. (дъщеря).

По делото е представено Удостоверение с изх. № 68-00-359/1/25.03.2014 г. на ГИС – София, от което се установява, че стар адрес: гр. София, ж.к. „Овча купил“, ул.

„Ж“, бл. 2-20 се отнася за многофамилна жилищна сграда с десет входа, отразена с идентификатор *** в КККР със следния настоящ адрес: гр. София, ж.к.

„Овча купил“, ул. „405“, вх. А-К

Представените е Договор от 29.09.2003 г. между етажните собственици на процесната сграда и третото лице помагач „Нелбо“ АД (тогава с наименование „Нелбо Инженеринг“ ООД за извършване от третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 29.09.2003 г., както и Договор № Д-О-68 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № 1005418988/31.07.2020 г. и обща фактура № **********/30.06.2021 г. за потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., справка за дължими суми за дялово разпределение и издадени фактури за периода за периода 01.08.2019 г. до 25.08.2022 г., както и изравнителни сметки за същия период, изготвени от третото лице-помагач 2

„Нелбо“ АД и протоколи за неосигурен достъп.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Посочено е, че през исковия период в процесния имот ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 187,33 куб.м. За процесния период абонатът не е осигурил достъп, поради което топлинната енергия за БГВ е начислявана служебно на „брой лица“ с разходна норма 140 л/денонощие за 1 бр. потребител. Според ФДР потребителите са били 2 бр., съгласно протокол от 23.05.2020 г., изготвен от председателя на СЕС. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1271,19 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

3

Предвид изложеното и съобразно представените по делото писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период по силата на наследствено правоприемство от Мария Ангелова Я. и Кръстю Тодоров Янев с дял 1/2 ид. част. Другата ½ ид.част е собственост на наследника *****, който е и длъжник в заповедното производство.

Следователно ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик на 1/2 ид.част от процесния имот и между страните е налице валидно облигационно правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна енергия и другите задължения във връзка с доставката й до размера на притежаваните права.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.

Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.