Решение № 83 от 06.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Велико Търново, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря А. Ст. И. в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600204 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 20/09.06.2025 г., постановена по НОХД № 447/2024 г. по описа на РОС, подсъдимият Р. И. Х. е признат за виновен в това, че:

1. през периода м. май 2023 г. - м. август 2023 г. в гр. Русе направил опит да набере отделно лице Н. З. М. от същия град, с цел да бъде използван за отнемане на телесна тъкан човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги - парични суми срещу дадена кръв, като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини - отказът на М. да продава кръвта си и деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.

159в вр. чл. 159а, ал. 2, т.6 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

321, ал. 3, т. 2 вр. ал.2 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 55 от НК го осъдил на 1 година „Лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б "в" от ЗИНЗС;

2. През периода есента на 2022 г. в гр. Русе набрал отделно лице Никола Радомиров П. от същия град, с цел да бъде използван за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги - парични суми срещу дадената кръв, като на 03.05.2023 г. и на 03.10.2022 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 2 пъти, използвал Н.

Р. П. за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му и деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.

159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на 1 основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55 от НК, го осъдил на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС.

3. В началото на 2021 г. в гр. Русе приел отделно лице З. С. П. от същия град, с цел да бъде използван за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги - парични суми срещу дадената кръв, като на 17.02.2021 г., на 08.06.2021 г., на 23.09.2021 г., на 17.01.2022 г., на 27.10.2022 г., на 01.09.2023 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на шест пъти, използвал З. С. П. за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му и деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл. 159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55 от НК го осъдил на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

"в" от ЗИНЗС.

4. През периода началото на 2023 г. в гр. Русе набрал отделно лице Д. В. Д. от гр.

Русе, с цел да бъде използван за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги парични суми срещу дадената кръв, като на 22.02.2023 г. и на 01.09.2023 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, Д. В. Д. бил използван за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му и деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл. 159г вр. чл.

159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55 от НК, го осъдил на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС.

5. През пролетта на 2023 г. в гр. Русе в съизвършителство с Н. С. Н. , набрал отделно лице И. Д. И. от гр.Русе, с цел да бъде използван за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги - парични суми срещу дадената кръв, като на 03.05.2023 г. и на 04.09.2023 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, използвал И. Д. И. за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му и деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група престъпление по чл. 159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл.

26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл.159г вр. чл.

159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55 от НК го осъдил на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал.

1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС.

6. В началото на м. юли 2019 г. в гр. Русе набрал отделно лице М. А. И. от същия гр.

Русе, с цел да бъде използван за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги парични суми срещу дадената кръв, като на 15.07.2019 г., на 29.10.2019 г., на 24.02.2020 г., на 27.05.2020 г., на 15.10.2020 г., на 07.07.2021 г., на 05.11.2021 г., на 20.01.2022 г., на 09.06.2022 г., на 23.08.2022 г., на 11.01.2023 г., на 14.03.2023 г., на 15.05.2023 г., на 17.07.2023 г., на 25.09.2023 г., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 15 пъти, използвал М. А. И. за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му и деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група престъпление по чл. 159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55 от НК го осъдил на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б "в" от ЗИНЗС.

7. През периода началото на 2022 г. в гр. Русе приел отделно лице Г. Х. Д. от гр. Русе, 2 с цел да бъде използван за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му, като деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги парични суми срещу дадената кръв, като на 07.02.2022 г. и на 04.05.2022 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 2 пъти, използвал Г. Х. Д. за отнемане на телесна тъкан - човешка кръв, независимо от съгласието му и деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група – престъпление по чл. 159г вр. чл.

159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 55 от НК го осъдил на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б "в" от ЗИНЗС.

8. През периода началото на 2019 г. - 04.10.2023 г. в гр. Русе, заедно с М. И. И. от гр.

Русе, Н. С. Н. от гр. Русе и О. О. И. от гр. Русе, /за О. И. до 01.07.2023 г./, участвал в организирана престъпна група, като структурирано трайно сдружение на четири лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159г вр. чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т.

2, пр. 2 и т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 159в вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години, като организираната престъпна група е създадена с користна цел - получаване на парични средства от близки на нуждаещи се от кръвопреливане пациенти срещу предоставяне на кръв от страна на лицата, набрани и приети от участниците в групата - престъпление по чл.

321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 55 от НК и го осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б "в" от ЗИНЗС.

Със същата присъда на основание чл. 23 и чл. 25 от НК определил едно общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване постановил да е при първоначален „Строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б "в" от ЗИНЗС.

На основание чл. 68 от НК, съдът привел в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено по НОХД № 28/2020 г. на РОС, постановявайки ефективното му изтърпяване, при първоначален „Общ“ режим, пояснявайки, че следва да се търпи отделно от наложеното му наказание по настоящата присъда - НОХД № 447/2024 г. на РОС.

Приспаднал и периода на предварителното му задържане, считано от 04.10.2024 г. до 05.10.2024 г., на основание чл. 59 от НК.

Позовал се чл. 55, ал. 3 от НК и постановил, че не налага кумулативно предвиденото наказание „Глоба" за престъплението по чл. 159г от НК.

Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда останал подсъдимия Р. Х., който чрез защитника си адв. В. е депозирал жалба с наведени оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъква се, присъдата да е буквален препис на обвинителния акт без първостепенният съд да е отчел допуснатите грешки при юридическата квалификация на описаните деяния; различията във фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и тази събрана и проверена на съдебното следствие. Развиват се аргументи и доводи за погрешна конструкция на обвинението в отделните му пунктове, като същите са пренесени и в присъдата. Иска се от въззивния съд отмяна на атакувания съдебен акт, като се постанови нов, с който подсъдимият да се признае за невинен, съответно - оправдан по въведените обвинения. В условията на алтернативност се претендира настоящата инстанция да приложи правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 4 от НПК, като изцяло признае за невинен подсъдимия и му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

Подсъдимият и защитата му поддържат жалбата по изложените в същата съображения, включително и алтернативните искания.

Подсъдимият в последната си дума изразява съжаление и заявява цялото му 3 семейство да са кръводарители, като не е знаел това да е престъпление. Твърди, че само е искал да помогне.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -Велико Търново оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира атакуваната присъда да бъде изцяло потвърдена, независимо от допуснатите от първостепенния съд някои опущения, оценени от прокуратурата като незначителни и неотразяващи се върху правилността й.

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с материалите по дело, обсъди изложените от страните доводи и провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК, констатира следното:

При постановяването на първоинстанционната присъда първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила - от категорията на абсолютните основания за отмяна на атакуваната присъда, съответно връщане на делото за ново разглеждане. Констатираното нарушение е намерило израз в липсата на мотиви към постановената присъда. Независимо от техния обем, то по отношение на съдържанието им същите не отговарят на императивните изисквания на чл. 305, ал. 2 – ал. 4 от НПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 305 от НПК, всяка присъда се състои от уводна част, мотиви и диспозитив, представляващи отделни етапи от формирането на вътрешното убеждение на съда. В мотивите си същият следва да изложи кои фактически обстоятелства приема за установени, въз основа на какви доказателствени материали и какви са правните съображения за решението му, като при наличие на противоречия между доказателствата е необходимо да изложи съображения – кои от тях приема, респективно други отхвърля. Не е достатъчно съдът просто формално да отбележи, че е обсъдил доказателствата по делото, нито само да ги изброи или да обсъди една част от тях, а друга да отмине без коментар, особено когато се отнасят до релевантни факти. Изложеното съотнесено към настоящия казус сочи, че първостепенният съд не е изпълнил вменените му задължения с цитираната прежде законова разпоредба. В конкретика първостепенният съд в ревизирания съдебен акт от фактическа страна е отразил буквално и дословно твърденията на прокурора, съдържащи се в обвинителния акт, без да изложи по същество какви факти са били установени по безспорен и категоричен начин в хода на съдебното дирене, каквито възражения са били направени от защитата на под. Х. /наведени и във въззивната жалба/, но останали без анализ, оценка и излагане на каквито и да било съображения за обосноваване на „приетите“ по делото факти. Липсва съпоставяне на гласните доказателства, а именно – показанията на свидетелите Н. Н., Н. М., М. И., Г. Д. и З. П. както поотделно, така и с приобщените писмени доказателства.