Акт от 04.03.2020, Районен съд - Попово

Р Е Ш

Е Н И Е № 17

Гр.П.,04.03.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Поповски районен съд, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИНЕЛА

СТЕФАНОВА

При секретар И.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1007 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.127, ал.2 от СК, ведно с иск за издръжка.

Първоначално делото е образувано по искова молба от Д.И.Ц. от гр.В.Т., действаща като майка и законен представител на детето Н.И.Д., в която молба твърди, че живяла от август на

2016 г. на семейни начала с ответника - И.М.Д.,***. От съвместното им фактическо съжителство имали родено едно дете -Н.И.Д., ЕГН **********.

Твърди се, че през времето на фактическото съжителство ответникът злоупотребявал с алкохол, започнал да показва грубо отношение, всекидневно отправял обиди, както и да упражнявал физическо насилие под формата на шамари, скубане и блъскане. След появата на детето им през месец февруари 2018г. кавгите и скандалите продължили, като ответникът ставал все по- избухлив и по - агресивен.

Твърди се още, че била подложена на системен физически и психически тормоз, но същата се е връщала многократно при ответника единствено и само, за да се грижи за бебето си. Окончателната раздяла между родителите настъпила през месец май 2019г., когато ищцата заедно с детето си се прибрала в гр. В.Т. при майка си, и двете заедно започнали да се грижели за Н..

Твърди се още, че от момента на раздялата до

17.09.2019г. същата била обект на телефонен тормоз от страна на ответника. На 16.09.2019г. след разговор по телефона, Д. изявил желание да се види с детето си, и си уредили среща в парк „Марно Поле", където ищцата завела детето им. Ответникът се появил с баща си, и след няколко минути казал на ищцата, че ще отиде до колата с детето, за да му даде някаква играчка. Същият повече не се върнал.

След няколко минути баща му казал, че ще отиде да си купи цигари, тръгнал и не се върнал повече. След около 10 минути ищцата установила, че всичко било запланувано и ответникът, заедно с баща му и детето ги нямало. Тъй като нямала информация къде е синът й ищцата подала жалба пред РУ на ОДМВР гр. В. Т., че неправомерно и без нейно знание и съгласие детето било отведено от баща му.

Твърди се, че бил налице спор между родителите къде да живее Н., кой от тях двамата да упражнява родителските права, какви да бъдат личните отношения на бащата с детето , както и каква издръжка да се заплаща на детето.

Ищцата счита, че притежава необходимия родителски капацитет за правилното и нормалното отглеждане на детето. От раждането му до отвеждане на детето от страна на баща му, единствено и само ищцата се грижела за него. Същата била изключително привързана към детето си никога не се била разделяла с него. Полагала адекватни грижи според нуждите и необходимостите му, и можела да разчита на помощта на майка си. Твърди още, че разполагала с подходящи материални условия съобразно стандарта в страната, обкръжаващата го среда била спокойна и уютна.

Твърди се, че ответникът по делото със своето поведение провокирал в детето страх и безпокойство. При срещите си с него детето не се чувствало добре, плачело и било неспокойно. Счита, че бащата не може да полага адекватни грижи за детето, поради ежедневната злоупотреба с алкохол.

Предвид изложеното претендира да се определи местоживеене на детето - Н.И.Д., ЕГН ********** при нея, както и на нея да се предоставят упражняване на родителските права спрямо него, като на бащата се определи режим на лични отношения и контакти, както следва: в рамките на всяка първа и трета събота от месеца в часовете от 10,00 до 17,00 ч. по местожителството на майката в гр. В.Т. и с оглед ниската възраст на детето и самоволното отвеждане в нейно присъствие, и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Освен това претендира и за заплащане на месечна издръжка на детето в размер на 250,00лв., считано от депозиране на иска. Претендира и издръжка за минало време в размер на 250,00лв. за май, юни, юли, август и 15 дена от септември 2019г., когато родителите били във фактическа раздяла до завеждане на настоящата искова молба .

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор ответника от И.М.Д. ***, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че изнесените от ищцата фактически твърдения били коренно различно от действителната обстановка, и не отговаряли на истината.

Били изписани лъжи, с цел да оправдаели поведението на ищцата. Ответникът твърди, че никога не бил злоупотребявал алкохол, както и не бил налагал физически и психически тормоз над ищцата.

Предвид изложените подробни доводи, моли съда да отхвърли така предявените искове, като неоснователни.

Предявява се и насрещен иск за определяне местоживеене на детето, и упражняване на родителски права ведно с иск за издръжка.

Не оспорва, че с ищцата живеели от средата на 2016г. до м.май 2019г., от което съжителство им се родило детето Н.И.Д., род. на ***г.

В насрещната искова молба ищецът И.М.Д. излага доводи, че в ежедневието си двамата с Д.Ц. имали някой разногласия, но те не били нищо сериозно, и същите се разбирали много добре.

След раждането на сина им, ответницата променила отношението си към ищеца-започнала да страни, не споделяла нищо с него, нямали и интимни контакти, отбягвала го, все била уморена, а в свободното си време била с мобилния си телефон.

Твърди, че на 14.05.2019г. ответницата излязла сутринта на разход с детето и не се прибрала, не отговаряла и на обажданията му. Със съдействието на баща й, около 21ч. , ищецът се свързал с нея, като по телефона, ответницата му заявила, че вече нямали да живеят заедно, защото ходел на мач и не се грижел за детето.

Така настъпилата раздяла повлияла на отношенията им, тъй като ответницата ограничила контактите на ищеца с детето. Поради това по негова молба било образувано гр.д. №2794/2019г. за определяне на режим на лични контакти с детето. След съдействие на социалната служба, същата била установена и провели няколко срещи, като при последната възникнал спор помежду им, и ответника заедно с детето се прибрал в гр.П., а ищцата заявила, че го отвлякъл, макар да не спирала да разговаря с него по телефона, както и същата вечер бил посетен в дома си от полицаи, всички знаели къде се намирало детето, в т.ч. и ответницата.

Твърди, че от 18.09.2019г. до

06.10.2019г., ищецът не бил търсен от ответницата, и същата не била пожелала да види нито веднъж сина им. На

09.10.2019г. се провела среща, между майката и детето, в присъствието на социален работник, за което бил съставен и констативен протокол. Тогава поискал с майката доброволно да уредят възникналите спорове, но същата категорично била отказала.

Твърди, че детето се отглеждало в добра и спокойна семейна среда от него и майка му. Психичното му състояние било много добро и стабилно. Грижите, които полага за детето били адекватни за неговата възраст и потребности.

Ищецът счита, че притежава необходимия родителски капацитет за правилното и нормалното отглеждане на детето, и можел да се справи добре, както го е правил и до сега. Подпомаган бил от родителите си в ежедневните грижи, свързани с детето. Условията и материалната база, с които разполагал били много добри, и бил трудово ангажиран. Счита, че детето се чувства спокойно при него, било обичано и емоционалната им връзка била силна и стабилна.

Предвид изложеното моли съда, претендира да се определи местоживеене на детето - Н.И.Д., род. на ***г. при него, както и на него да се предоставят упражняване на родителските права спрямо детето, като на майката се определи режим на лични отношения и контакти, съобразно посочения от нея в исковата й молба. Освен това претендира и за заплащане на месечна издръжка на детето в размер на 200,00лв., считано от депозиране на насрещния иск.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника по насрещния иск Д.И.Ц. от гр.В.Т., действаща чрез адв.Д.М. от ТАК, с който оспорва предявения насрещен иск. Твърди, че изнесените от ищеца факти не отговаряли на истината, като в същите имало много протИ.речия и били плод на измислица.

Предвид изложените подробни доводи, моли съда да отхвърли така предявените насрещни искове, като неоснователни.

В с.з. исковете се поддържат така както са предявени лично и чрез представители-адв.Д.М. от ТАК и адв.Р.М. от ТАК за Д.Ц. и адв.Б.К. от ТАК и адв.Н.М. от САК за И.Д..

По искане на Д.Ц., съдът с протоколно определение от 04.02.2020г., определи привременни мерки по отношение на детето Н. до окончателно решаване на спора, с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното копие от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***, съставен в гр.Т., страните по делото са родители на детето на Н.И.Д., род на ***. Понастоящем детето Н. е навършило 2 години.

Няма спор между страните, че същите са живеели заедно от средата на 2016г. до м.май 2019г., в дома на И.Д.,***, което видно от приложения нот.акт № 72, том VI, дело 1046/2014 г., вписан в СВ – П., е негова собственост.

Няма спор и за това, а то се установява и от приложените писмени доказателства и гласни такива, че през м.май 2019г., майката заедно с детето напуснала съвместно обитаваното жилище с бащата, и същите се установили в гр.В.Т., първоначално в дома на майката на Д.Ц., а след това се преместили в жилище под наем, видно от приложения договор за наем на недвижим имот от 19.07.2019г. След установяването си в гр.В.Т., детето било прието в детска ясла „Мечо Пух-3“, видно от приложената служебна бележка изх.№ 155/18.09.2019 г.

След настъпилата раздяла, първоначално родителите нямали разногласия относно въпросите за местоживееното на детето, режим на лични контакти и т.н.

От показанията на св.Ц. и св.А. се установява, че след раздялата на родителите, и установяване на майката и детето в гр.В.Т., детето всяка седмица било вземано от бащата, и същия не бил възпрепятстван. В началото на лятото обаче майката отказала, както на бащата, така и на неговите близки-баба и дядо да вземат детето, за да го заведат на море. След отново нямали проблеми до края на м.юли, когато отново последвал отказ на майката към бащата да вземе детето през почивните дни. Провокиран от този отказ на 27.08.2019г., бащата депозирал молба до ДСП-В.Т., с която искал да бъде информиран за условията, в които се отглеждал сина му, както и становище на майката за личните му контакти с него, като е изразил съгласие за постигане и подписване на споразумение по въпросите свързани с детето.

От приложения социален доклад за оценка на постъпил сигнал, от 05.09.2019г. на ДСП- В.Т., се установява, че при извършената проверка на сигнала на Д. не са установени рискове за развитието на детето в семейната среда на майката.

Установено е потребностите на детето са задоволени адекватно, предвид възрастта осигурени му били подходящи условия за жИ.т, поради което не е отворен и случай относно Н., а работата по сигнала е прекратена. От този доклад се установява още, че видимо Н. е привързан към майката. По време на осъществената среща, социалните работници установили, че детето търсило физически контакт с майка си, прегръщал я, било спокойно и сигурно, а майката му говорела ласкаво.За така извършената проверка е уведомена и ДСП-П..

От приложеното в цялост гр.д. №2794/2019г. по описа на ВТРС се установява, че бащата, на 13.09.2019г. завел иск против майката, с искане родителските права спрямо Н. да бъдат предоставени на нея, а на него да се определи режим на лични контакти с детето. На 20.09.2019г., бащата депозирал молба до съда, с която оттеглял така предявения иск. Във връзка с тази молба съдът с Определение №2009г./25.09.2019г. прекратил производството по посоченото гр.дело.

От доказателствата се установява, че на 16.09.2019г. Д. осъществил среща с детето си, в присъствието на Д.Ц., в парк „Марно поле“, гр.В.Т.. Установява се, че тогава Д. се прибрал заедно с детето си в гр.П., а майката подала сигнал до РУ-В.Т., видно от заявление вх. № 173900-12538/17.09.2019г., в който посочила, че детето е взето от бащата, без съгласието и знанието на майката.