Определение № 14853 от 20.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14853 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110144108 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими, като доказателствената им сила подлежи на изследване по същество на спора.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК да бъде задължен ищецът да представи по делото данъчните фактури за процесния период, тъй като искането касае установяване на факти, разпределени в тежест на доказване на ищеца, който следва да докаже основанието на иска си (последицата от липсата на проведено доказване е отхвърляне на исковата претенция).

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане на 19.05.2026г. от 13:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от определението, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са осъдителни искове от ищеца „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД - гр. Бургас срещу ответника Б. Д. Т., с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 98,66 лева, представляваща главница за стойност на доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден обект с адрес: гр. Несебър, т.к. Слънчев бряг – запад, к-с Перлен бряг, ет. 4, ап. Б16, абонатен № 747117 за отчетен период от 17.10.2017г. до 27.07.2022г., ведно със законна лихва за период от 22.07.2025г. до изплащане на вземането, и сумата 35,66 лева, представляваща мораторна лихва за забава за период от 25.09.2022г. до 21.07.2025г.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество и страна по 1 валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги по отношение на водоснабден обект, находящ се в гр. Несебър, т.к. Слънчев бряг – запад, к-с Перлен бряг, ет. 4, абонатен № 747117. Поддържа, че качеството „потребител на В и К услуги“ е възникнало за ответника от момента на придобиване на правото на собственост върху процесния водоснабден имот, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от цитираната Наредба № 4, предоставянето на В и К услуги се извършва по силата на публично известни общи условия за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор, одобрени от КЕВР. Допълва, че в съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период, отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Сочи, че водомерът е разположен в имота, поради което клиентът или обитаващите го лица са имали задължение да осигурят достъп. Поддържа, че при електронното отчитане липсва техническа възможност абонатът да положи подпис под отчета, каквото възможност е налице при използването на хартиен карнет. Излага твърдения, че при осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер, като този баркод представлява директна връзка с базата данни на дружеството и индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“.

Сочи, че когато инкасаторът не успява да влезне в имота, същият набира на самото устройство режим „служебно отчитане“, като съществува и възможност за т. нар.

„самоотчет“, когато клиентът сам предоставя на ВиК оператора данните на водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК оператора, като „от клиента“. Поддържа, че когато има записване „без водомер“, количеството консумирана вода е изчислена по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 на Наредба № 4. Излага твърдения, че след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок да издавани за процесния период данъчни фактури, като ответникът не заплатил своевременно задълженията по издадените фактури, в 30-дневен срок от издаването на всяка от тях, и поради което, на основание чл. 44 от Общите условия, потребителят дължи на оператора обезщетение в размер на законната лихва. Предвид изложеното моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответник ъ т Б. Д. Т., представляван от назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановен срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че през процесния период е бил ползвател на имота и задължено лице за ползването на вода в имота. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

По доказателствената тежест на спора:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми, както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три години от настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за разпределените му в тежест на доказване факти.

2

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже, че претендираните вземания са погасени.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3