Решение № 710 от 26.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 710 гр. Пловдив, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300500713 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №260506/28.11.2022г. на Пловдивския районен съд, Х -ти граждански състав постановено по гр. д. №12167/20г., с което се отхвърля иска с осн. чл.108 ЗС, предявен от Х. О. К. ЕГН ********** с адрес гр. ***** против С. М. С. ЕГН ********** и И. И. С. ЕГН ********** и двамата с адрес гр. ***** относно признаване на ищцата за собственик, на основание договор за покупко-продажба на право на строеж от 04.03.1996г. и осъществяването му, на 1/2 ид.ч. от недвижим имот апартамент с идентификатор № *****.520.242.1.13 с адм. адрес гр. ***** с площ от 71,15 кв.м., ведно с 4,370% ид.ч. от общите части на сградата при съседи: на същия етаж - имоти с идентификатор *****.520.242.1.14 и *****.520.242.1.12, под обекта *****.520.242.1.10, над обекта - *****.520.242.1.29 и осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху 1/2 ид.ч. от така описания недвижим имот.

Жалбоподателят Х. О. К. ЕГН ********** моли съда да отмени решението на районния съд по съображения изложени в жалбата.

Въззиваемите страни С. М. С. ЕГН ********** и И. И. С. ЕГН ********** считат обжалваното решение за правилно като молят съда да го потвърди.

Претендират разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

1

Въззивната жалба започва с оплакване, че постановеният диспозитив е неправилен, тъй като ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, но претендира ревандикация на целия имот. Това възражение по същността си представлява искане за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, но по него компетентен да се произнесе е първоинстанционния съд.

По същество: Жалбоподателката твръди, че е собственик на ½ ид. ч. от процесния апартамент на основание закупено през 1996г. и реализирано право на строеж и давностно владение, за което е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 14.06.2011г. По желание на бившия ú съпруг, починал през 2004г., в процесното жилище били настанени Я. Г. и И. Х. – родители на въззиваемата И. И. С., които имали намерение да го изплатят. Въпреки, че не изплатили сумата от 6 500 щатски долара, със съгласието на въззивницата и децата ú, Г. и Х. останали в жилището, за да доживеят старините си. Те починали съответно през 2020г. и 2017г., след което Х. О. К. установила, че няма достъп до жилището, тъй като И. и С. С.и, първоначално обещали да платят сумата от 6 500 щатски долара, но не я изплатили, но ограничавали достъпа до него. Затова претенират осъждането им да ú предадат владението върху имота.

С отговора на исковата молба е представен препис от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 29.01.2001г. сключен между Х. П. (след развода – К.) и В. Д. П. като продавачи и И. Г. Х. като купувач за сумата от 13 200 щатски долара, от които 6 500щ. д. купувачът внася при подписване на договора, а остатъка от 6 700 щ. д. ще се изплащат от 02.04.2001г. по 400 щ. д. месечно. Според чл.5 от предварителния договор владението се предава след подписване на договора.

Представени са и три разписки за предадени от И. Х. на В. П. суми.

Основното възражение на въззиваемите е, че имотът е придобит по давност като фактическата власт е установена от сключването на предварителния договор.

За установяване на това обстоятелство са разпитани четирима свидетели, които установяват, че след сключването на предварителния договор Я. Г. и И. Х. са заживели в процесния апартамент до тяхната смърт, а след това дъщеря им и нейния съпруг, което означава, че е безспорно установена фактическата власт върху спорната вещ.

В показанията си свидетелите П. и М. споменават за уговорка между продавачите по предварителния договор, а после само от страна на Х. К., според която Г. и Х. да останат да живият в апартамента докато са живи със съгласието на продавачите, съответно продавачката. Това обаче още не установява, че Г. и Х. държат апартамента за П., съответно за К.. Това е така, защото предварителния договор от 29.01.2001г., с който се предава владението върху жилището е писмено начало, от който момент започва да тече придобивна давност. Чрез текста на чл.5 на договора е манифестирано намерението на купувача да своú имота, което е сведено до знанието на 2 продавачите, като са подписали същия договор. Отделно то това те са получили и част от продажната цена, а и в последствие са продължили да приемат периодичните вноски, които представляват остатък от тази цена. Обстоятелството дали е платена цялата цена и дали тя е получена от жалбоподателката или съпруга ú, когато са били във влошени отношения с него преди развода им, не променя намерението на купувача да държи имота са себе си, а може да обоснове облигационни претенции. Доколкото от сключването на предварителния договор до смъртта на И. Х., съответно Я. Г. не са изтекли десет години, то установеното от тях владение като част от тяхното имущество е наследено от наследника И. С. (вж. мотивите на ТР № 1/06.08.12г. по тълк. д. № 1/12г. на ОСГК на ВКС). Намерението да своят имота е потвърдено и чрез поведението на С. С., който от показанията на свидетеля П., е отказал да даден ключ за жилището на жалбоподателката, като е допълнил, че ще събере 6 000 долара.

За безспорно противопоставяне на своенето на имота от страна на възизваемите може да се приеме изпратената нотариална покана от Х. К., Д. и Н. П., на тя е представена на нотариуса на 19.10.2011г., а както се посочи по – горе владението е получено на 29.01.2011г., което е след изтичане на предвидения в нормата на чл. 79, ал.1 от ЗС десетгодишен срок. Констативният нотариален акт, с който К. е призната за собственик на ½ ид. ч. от процесния имот също е съставен след изтичане на посочения период.

Доколкото позоваването не е елемент фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 от ЗС, както е посочено в т.2 от ТР № 4/17.12.12г. по тълк. д. № 4/12г. на ОСГК на ВКС, то придобивното основание, осъществено от наследодателя на въззиваемата и присъединено от нейния наследник И. С., е довело до възникване в патирмониума на въззиваемата на правото на собственост върху спорния имот.

Следователно ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот и затова предявения иск е неоснователен и следва до се отхвърли.

Неоснователността на иска прави безпредметно обсъждането на претенциите на въззиваемите за заплащане на подобренията в имота и правото на задържане до заплащането им.

Като е достигнал до същия извод и е уважил иска районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Доколкото въззивницата се е се снабдила с констативен нотариален акт, с който е призната за собственик на ½ ид. ч. от спорния имот, който е оспорен в отговора на исковата молба, а в настоящия процес се доказа неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост, то на основание приетото в ТР № 3/29.11.12г. постановено по тълк. д. № 3/12г. на ОСГК на ВКС, а също така и ТР № 178/30.06.1986г. на ОСГК на ВС, което не е изгубило сила, посоченият нотариален акт следва да се отмени по реда на чл. 537, ал.2, изр. трето от ГПК по отношение на Х. К.

3

Неоснователността на въззивната жалба обосновава отговорността въззивника за разноски спрямо въззиваемата И. С. в размер на 1000лв. на

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260506/28.11.2022г. на Пловдивския районен съд, Х-ти граждански състав постановено по гр. д. №12167/20г., с което се отхвърля иска с осн. чл.108 ЗС, предявен от Х. О. К. ЕГН ********** с адрес гр. ***** против С. М. С.

ЕГН ********** и И. И. С. ЕГН ********** и двамата с адрес гр. ***** относно признаване на ищцата за собственик, на основание договор за покупко-продажба на право на строеж от 04.03.1996г. и осъществяването му, на 1/2 ид.ч. от недвижим имот апартамент с идентификатор № *****.520.242.1.13 с адм. адрес гр. ***** с площ от 71,15 кв.м., ведно с 4,370% ид.ч. от общите части на сградата при съседи: на същия етаж - имоти с идентификатор *****.520.242.1.14 и *****.520.242.1.12, под обекта *****.520.242.1.10, над обекта - *****.520.242.1.29 и осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху 1/2 ид.ч. от така описания недвижим имот.

ОТМЕНЯ по реда на чл. 537, ал.2, изр. трето от ГПК Нотариален акт № *****/14.06.2011г., т. 40, дело № *****/11г. по описа на Службата по вписвания гр.

****, с който Х. О. К. ЕГН ********** е призната за собственик 1/2 ид.ч. от недвижим имот - апартамент с идентификатор № *****.520.242.1.13 с адм. адрес гр. ***** с площ от 71,15 кв.м., ведно с 4,370% ид.ч. от общите части на сградата при съседи: на същия етаж - имоти с идентификатор *****.520.242.1.14 и *****.520.242.1.12, под обекта *****.520.242.1.10, над обекта - *****.520.242.1.29, по кадастрална схема № 10754/15.04.2011г. на СГКК - ****.

ОСЪЖДА Х. О. К. ЕГН ********** с адрес гр. ***** да заплати на И. И. С. ЕГН ********** от гр. ***** сумата 1 000 (хиляда) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4