Решение № 148 от 19.06.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 148 19.06.2020г. град Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав, на шестнадесети юни 2020 година, в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА БОРЯНА ХРИСТОВА

Секретар : Катерина Маджова като разгледа докладваното от съдията- докладчик

ЗЛАТЕВ въззивно гражданско дело № 1182 по описа за 2020 година, За да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е на осн. чл.267- 269 от ГПК във вр. с чл.178, ал.1, т.З във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца- служителя на МВР Д.Т.К. от ***против Решение № 164/03.02.2020г. по гр.д.№ 5267/2019г. по описа на PC-

Ст.Загора, с което е бил изцяло отхвърлен иска му против работодателя Главна дирекция „Национална полиция“/ГДНП/ на МВР- гр.София, с която е претендирал заплащана на положен от него нощен труд, който се явява и извънреден такъв с аргумента му, че от него е била покривана месечната норма за полагане на труд за целия претендиран период от време. Излага подробно своите фактически и правни съображения против мотивите на първоинстанционния съд. Признава, че действително е налице противоречива съдебна практика в съдилищата на Р.

България по идентични казуси, която датирала от края на 2019г., но претендира, че преобладаващата такава, в това число на Окръжните съдилища не била в подкрепа на атакуваното от него първоинстанционно съдебно решение. Моли настоящия въззивен съд да отмени атакуваното изцяло негативно за него първоинстанционно Решение на PC- Ст.Загора, да приеме, че е налице положен от него нощен труд, който се явява и извънреден такъв предвид, че от той е покрил месечната норма за полагане на труд за целия претендирай период, и да постанови свое въззивно Решение, с което да уважи изцяло паричната му искова претенция, като осъди ответника-въззиваем/работодателя му/ ГДНП- МВР- гр.София да му заплати цялата претендирана сум, ведно със законните последици от това. Претедира и всичките си разноски пред двете съдебни инстанции. Няма събирани нови доказателства пред настоящия въззивен съд. Изразява несъгласие с убеждението и мотивите на първоинстанционния съд. Излага съображения по правото. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанцонно решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата му претенция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото, както и предварителната му писмена Защита по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника- работодател Главна дирекция „Национална полиция“/ГДНП/ на МВР- гр.София,в която оспорва изцяло подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение на PC-Ст.Загора, с което са били отхвърлени изцяло предявените парични искове против тях и ищецът-служител е бил осъден да им заплати сумата 100 лв. разноски за процесуално представителство и 200 лв. възнаграждение за вещо лице. Счита, че атакуваното Решение на PC- Ст.Загора е достатъчно мотивирано, правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде оставено изцяло в сила, ведно със законните последици от това. Излага подробно своите фактически и правни аргументи в подкрепа на позитивното за нея първоинстанционно Решение и против аналогичните такива на въззивница- служител.

Моли настоящия въззивен съд да постановите решение, с което да остави изцяло в сила атакуваното Решение на PC- Ст.Загора, като правилно и законосъобразно, и да отхвърли изцяло въззивната жалба, като неоснователна и недоказана, със законните последици. Претендира да му се присъди юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции по списъка на разноските, който ще представи в откритото съдебно заседание по делото. Няма свои нови доказателства пред настоящия въззивен ОС- Ст.Загора. Не се е явил процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна инстанция. Не е представил писмена защита пред настоящия въззивен съд.

Въззивният ОС- Ст.Загора, като съобрази доводите на всяка от страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, приложимите материалноправни и процесуални норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт :

Пред РС са били предявени искове по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Въззивникът/ищец/ твърди в ИМ, че е бил служител на МВР от 1998г., като от м.април 2014г. бил служител на Сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“- ***към Зонално жандармерийско управление/ЗЖУ/- гр.Кърджали към ГД“НП“ при МВР- София, като „Младши инспектор - полицай/старши полицай“.

Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че в процесния период от време страните по делото са били в служебно правоотношение помежду си, по силата на което въззивникът е заемал длъжност в ГДНП на МВР- София и е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., който нощен труд му е бил заплатен, но не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и респективно не му е било заплатено възнаграждение за такъв извънреден труд. От правна страна РС е приел, че положените от въззивника часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като приложимата през процесния период от време е била друга Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, която по принцип въобще не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е също така и, че въпросът за отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР е бил нормативно уреден по нов начин, като е било изоставено възприето в отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. броят на часовете нощен труд да се умножава по коефициент и е приел е, че не е налице празнота в правото, която да се нуждае от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Също така е приел, че съгласно чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата правило касае уредбата на трудови правоотношения по общия закон/КТ/, но не и служебни правоотношения по специалния закон/ЗМВР/, който се явява специален закон съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР и дерогира приложението на общата норма.

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доказателствата тезите на всяка от страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, и като се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални нормзи, счита въззивната жалба за неоснователна, поради следното :

По делото не е спорно между страните, че през процесния период от време страните са били в служебно правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал длъжност в Сектор „Охрана на обществения ред в железопътния транспорт“- ***към Зонално жандармерийско управление/ЗЖУ/- гр.Кърджали към ГД“НП“ при МВР- София, като „Младши инспектор - полицай/старши полицай“, и е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.

В тази връзка изцяло неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че в текста на чл.187, ал.1 от ЗМВР, употребявайки израза „дневно“, законодателят е бил посочил нормалната продължителност на работния ден през деня и че липсвала изрична разпоредба, от която да се прави извод каква е нормалната продължителност на полагания труд през нощта. Действително в чл.187, ал.1 от ЗМВР е посочено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 ч. дневно и 40 ч. седмично при 5- дневна работна седмица, но в случая не става въпрос за времето от изгрев до залез слънце, а за преносното значение на думата, което е в смисъл на денонощие, защото продължителността на работното време се установява за определен календарен период и се измерва с физическата единица за време „час“(за ден, за седмица и т.н.).

В зависимост от календарния период от време, за който се определя, мярката на труда, изразена чрез работното време, може да бъде работен ден, работна седмица или сумирано изчисляване на работното време.

Работният ден представлява продължителността на работното време в рамките на едно денонощие, работната седмица е продължителността на работното време в рамките на една календарна седмица и при сумираното изчисляване на работното време законът установява максимална седмична и ежедневна продължителност на работното време, като особеността е свързана с изчисляването му в рамките на периода, за който е установено.

Поради което работата на смени/каквато е била поради естеството си работата на въззивника/, се е извършвала в тази част от денонощието, в която работникът или служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения според организацията на работния процес, а работното време се е изчислявало сумирано. В чл.187, ал.3 от ЗМВР изрично е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 ч. за всеки 24- часов период- т.е. уредено е изключението, касаещо работата на смени, която продължава повече от 8 ч. дневно.

Тази законова разпоредба е напълно ясна и не се нуждае от някакво специално тълкуване, тъй като законодателят изрично е уредил възможността при работа на смени да се полага труд и през нощта, който в зависимост от началния час на смяната може да бъде с продължителност от 1 ч., но не повече от 8 ч. за всеки 24- часов период, поради което при наличието на изрично законодателно уреждане на продължителността на нощния труд при работата на смени няма как да се приеме, че липсвала уредба, поради което следва да се приложи по аналогия от общия закон/КТ/.

Следователно се явява неоснователно позоваването на въззивника на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, ползвайки се със специалната закрила по КТ, че следвало да получава възнаграждение за положения нощен труд при условията на КТ,включително и приравняването му на дневен. Сочената от него специална закрила по КТ е изрично предвидена в разпоредбите на чл.140, чл.140а и чл.141, ал.2 от КТ, но чл.140, ал.1 от КТ е неприложима в случая, тъй като сочената там нормална продължителност на работното време през нощта при 5- дневна работна седмица е до 7 ч. Разликата между нормалната продължителност на работното време, която е 8 ч, и установената максимална продължителност на работното време през нощта, налага преизчисляването му, начинът на което е предвиден в чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Тази разпоредба обаче е неотносима към предвидената в КТ специална закрила, с която се ползват работниците и служителите, полагащи нощен труд, защото касае начина на изчисляването му. За служителите в МВР е установена друга, особена максимална продължителност на нощния труд. И тъй като ЗМВР се явява специален по отношение на общия КТ и на ЗДСл,, разпоредбите им дерогират приложението на общата норма, независимо, че тя е установена в нормативен акт от по- горен ранг/кодекс вместо закон/.

След като спецификата на изпълняваните от служителите на МВР служебни задължения по охрана на обществения ред, пожарна безопасност и пр., които изискват непрекъсваемост на процеса, налага ограничаване на предвидената в КТ специална закрила, не може да се търси равнопоставеност с другите останали работници и служители, работещи по трудово правоотношение, нито пък става дума за поставянето им в по-неблагоприятно положение спрямо тях.