Определение № 3713 от 04.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3713 гр. Варна, 02.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501728 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 54155/03.07.2024г. от „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, жк. Вилна зона, ул. ***********, срещу Определение № 6044 от 28.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20213110105915 по описа за 2021г. на ВРС, ХХХIII състав, с което съдът ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 от ГПК, производството по гр.д.№ 5915/2021г. по описа на ВРС, образувано по повод предявени от ищеца „ТРЕЙДФАРМА“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, жк.Вилна зона, *************** с р е щ у ответника ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК, административен адрес гр. Долни Чифлик, обл.Варна, пл. „Тича“ № 1, представлявана от кмета на общината, обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции за собственост, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 22 броя самостоятелни недвижими имота, съставляващи по твърденията на ищеца трайно прикрепени към земята „сгради“ по смисъла на ЗУТ, за които е издадено удостоверение за търпимост, които имат и отделни идентификатори и трайно предназначение, а именно недвижими имоти с идентификатори: № ***********.13.1, № 1

***********.13.2, № ***********.13.3, №

***********.13.4, №

***********.13.5, № ***********.13.6, №

***********.13.7, №

***********.13.8, № ***********.13.9, № ***********.13.10, №

***********.13.11, № ***********.13.12, № ***********.13.13, №

***********.13.14, № ***********.13.15, № ***********.13.16, №

***********.13.17, № ***********.13.18, № ***********.13.19, №

***********.13.20, № ***********.13.21, № ***********.13.22, по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-34/16.06.2015г. на изпълнителния директор на ГКК – Варна, находящи се в с. Шкорпиловци, общ. Долни Чифлик, при наведени твърдения за собственост на ищеца, съответно чрез покупкопродажби и съответно по давност по чл.79 ЗС за периода от 20.05.2015г. до предявяване на иска /съгл.УМ от 15.01.2021г./, както и по твърдения за спор с ответника за правото на собственост върху процесиите постройки /съгл. ИМ от 23.11.2020г./; включително с отправено искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на АОС, при уважаване исковете за собственост на 22 броя самостоятелни постройки.

В частната жалба се излага, че районният съд неправилно е прекратил производството по делото. Сочи, че искът не е предявен срещу ненадлежен ответник, тъй като ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК е била собственик на поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна, към датата на завеждане на исковете в съда, а след проведен търг трето за делото лице е станало собственик на имота въз основа на сключен Договор за покупко-продажба на имота с № 351/03.12.2020 г., между общината и третото лице, вписан в СВ-Варна по д. № 3252/14.12.2020 г. На основание чл.

226 от ГПК обаче ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Отделно твърди, че за ищеца е налице правен интерес от предявения иск, който произтича от това, че при уважаване на исковата претенция ищецът ще има възможност в друго съдебно производство да установи недействителността на сключения Договор за покупко-продажба на имота с № 351/03.12.2020 г. поради заобикаляне на закона, защото „ТРЕЙДФАРМА" ЕООД, като собственик на сградите, е имало право да закупи поземления имот, върху който те са разположени, на основание чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Оспорва се статута на сградите, а оттам и 2 неприложимостта на цитираната разпоредба на ЗОС. Твърденията са, че процесиите обекти не са сгради, а преместваеми такива и са приравнени на движими вещи.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ОБЩИНА ДОЛНИ ЧИФЛИК, в който се оспорва частната жалба и се твърди, че постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно и законосъобразно. Оспорва пасивната си процесуалноправна легитимация да отговаря по предявения иск, като сочи, че към настоящия момент собственик на ПИ с идентификатор ********** по КККР на с.Шкорпиловци, не е община Долни чифлик, а „Хотелско мениджърска компания" ЕООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски", КК Златни пясъци, х-л „Арабела" с управител Г.Ф. Счита също, че така депозирания положителен установител иск е недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от воденето му. Ищецът обосновава правния си интерес по делото с това, че при уважаване на исковата претенция ще има възможност в друго съдебно производство да установи недействителност на договор за покупко-продажба №351/03.12.20г. на поземления имот, върху който са разположени бунгалата му и по този начин ще закупи поземления имот по реда на чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост. С влязло в сила решение, обаче по адм. дело №3391/2017г. на Административен съд- Варна, потвърдено с решение №5296 по адм. дело №12660/2018г. на ВАС, които са приложени като доказателства по делото, е решено със сила на присъдено нещо, че ищецът няма право да закупи поземлен имот ********** по КК на с.Шкорпиловци, върху който са разположени бунгалата му по предвидения в чл.35, ал.3 от ЗОС ред, поради липса на изискуемите в закона предпоставки, а именно да притежава законно построени сгради, за които е учредено валидно право на строеж, издадено е разрешение за строеж и одобрена проектна документация, които той не притежава.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

3

По същество е неоснователна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното определение, съставът на ВРС е приел, че за ищеца „Трейдфарма" ЕООД липсва правен интерес от провеждане на предявените положителни установителни искове за собственост спрямо Община Долни Чифлик, предвид факта, че същите не са насочени спрямо действителния собственик на имота „Хотелско мениджърска компания“ЕООД, ЕИК **********, а спрямо трето на фактическите отношения лице – Община Долни Чифрлик.

Този извод се явява неправилен, съобразно разпоредбата на чл. 226 от ГПК, съгласно която ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Исковете по делото са предявени на 24.11.2020г., към която дата няма спор по делото, че собственик на поземлен имот с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна, се явява Община Долни Чифлик.

Третото за делото лице „Хотелско мениджърска компания“ ЕООД, ЕИК ********** е станало собственик на имота едва на 03.12.2020г. въз основа на сключен Договор за покупко-продажба на имота с № 351/03.12.2020 г., т.е. в хода на процеса.

Въпреки това обаче за ищеца не е налице правен интерес от провеждане на производство по така предявените искове. В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 22 броя бунгала в поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на село Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна – факт, който не се оспорва от ответника, а и самият ищец не твърди, че е налице някаква форма на оспорване на собствеността върху бунгалата от страна на ответника. Същевременно се твърди, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор **********, върху който са построени бунгалата, т.е. липсва и спор за собствеността върху ПИ. Наличието на правен интерес се извлича от твърдението на ищеца, че същият би имал основание в друго съдебно производство да оспори действителността на сключения договор за покупко-продажба на имота между ответника и третото лице – купувач на ПИ и да установи правото на „ТРЕЙДФАРМА" ЕООД, да закупи поземления имот, върху който са разположени собствените му обекти, на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС. Това твърдение обаче не дава наличие на 4 правен интерес.

Съгласно Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО, правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и наличието му се преценява към момента на подаването на исковата молба до съда. Преценката си относно наличието на правен интерес съдът извършва единствено въз основа на твърденията на ищеца, които той е изложил в исковата си молба. Правният интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между лицето, което подава исковата молба (ищеца), и лицето, което бива посочено като ответник. Самият спор е и повод за завеждане на делото.

В настоящия случай липсва спор по отношение на собствеността върху 22 броя бунгала в поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на село Шкорпиловци. Липсата на спор по отношение на собствеността, предмет на предявените искове, обуславя и липсата на правен интерес от провеждането на конкретното производство по чл. 124 ал. 1 от ГПК по отношение на конкретните обекти – бунгала.

Твърденията на ищеца са за наличие на правен интерес от водене на ДРУГО производство, различно от предявеното по настоящото дело, в което спор ще има по въпроса на статута на бунгалата – дали същите представляват сгради/строежи или временни/преместваеми обекти, но не и по отношение на тяхната собственост. Силата на пресъдено нещо по настоящото дело с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК няма да ползва ищеца в това друго производство, дори и да бъдат приети настоящите искове за допустими /каквито те не са поради липса на спор по отношение на собствеността/.

Без правно значение, но все пак показателен се явява и факта, че това друго производство е вече проведено, като по същото има влязло в сила съдебно решение, с което претенциите на ищеца са окончателно отхвърлени /адм. дело №3391/2017г. на Административен съд-Варна, потвърдено с решение №5296 по адм. дело №12660/2018г. на ВАС/.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции за липса на правен интерес от предявените искове, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6044 от 28.05.2024 г., постановено по гр.д. № 20213110105915 по описа за 2021г. на ВРС, ХХХIII състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване при предпоставките на чл.

280, ал. 1 и ал. 2, с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, ведно с препис от акта.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6