Определение № 836 от 28.02.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 376/2022
- Вид
- Определение № 836
- Подписан
- 28.02.2022
- В сила
- 28.02.2022
- Състав
- Диана Димитрова Митева, Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 836 гр. Варна, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана Д. Митева
Членове:
Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20223100500376 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 2005/13.12.20211 год., постановено по гр.д. № 135/2021 год., ВРС – 10 състав е отхвърлил предявения от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, срещу Ж. ХР. Т., ЕГН ********** иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Ж. ХР. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, в качеството си на потребител, по партида с аб. номер 1152336 сума от 3254,12 лв., представляваща ½ част от общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени ВИК услуги за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в гр. Варна, ул. Е.П., както и сумата от 129,26 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението и предявения от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, срещу ЕЛ. ХР. Т., ЕГН ********** иск бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ЕЛ. ХР. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, в качеството си на потребител, по партида с аб. номер 1152336 сума от 3254,12 лв., представляваща ½ част от общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени ВИК услуги за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в гр. Варна, ул. Е.П., както и сумата от 129,26 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, като ищецът е осъден за разноски.
1
Недоволен от горното е останал ищеца, който обжалва постановеното първоинстанционно решение. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че съдът е приел като спорен въпросът дали дружеството – ищец е поддържало водомера на ответниците в изправност и като е приел, че ищецът не е изпълнил задължението си затова поради липсата на проверка след изтичане на пет години от поставянето му, е отхъврлил предявените искове. Твърди, че мотивът на съда, че водомерът в имота на ответниците подлежи на последваща метрологична проверка на 5 години е неправилен, поради това, че процесният водомер е индивидуален такъв и подлежи на метрологична проверка през 10 години, на основание чл.34а, ал.1 от Наредба № 4/2004 на МРРБ като тълкуванието на съда, че тази разпоредба се отнася за водомери в сгради – етажна собственост е неправилно. Излага, че тя се отнася до всички водомери, отчитащи индивидуалния разход на вода на потребителя като диференциацията на двете категории водомери е с оглед на това дали след конкретния водомер има мантирани други водомери.
Липсата на такива сочи, че се касае да индивидуален водомер и приложима проверка за метрологична годност – 10 години, което се подкрепя и от чл.11, ал.5 от Наредбата. Така, след като е установено, че процесният индивидуален водомер е монтиран на 02.03.2012 год. с нулеви показания и към момента на проверката, обективирана в КП № 291/30.09.2020 год., извършена в присъствието на Лиляна Костова, подписала протокола бе възражение, е с показания 2 184 куб.м., то същите са дължими. Позовават се на положеният от страна на осигурилото достъп лице подпис, както и на заплащаните след 30.09.2020 год. количества вода до неговата подмяна на 20.10.2021 год. Оспорват се и изводите на съда, основани на представеното изходящо от ДАМТН съобщение, което смятат за неотносимо, от една страна и от друга, събрано в нарушение на процесуалните правила. Излагат се доводи и за неоснователност на извода на съда относно разминаването в началната дата на процесния перод , като се твърди същата са изхожда от потвърденото именно на 30.09.2019 год. по таблет, модул, самоотчет показания от 139 куб.м. Като се позовава и на доброволното плащане на задълженията до показания 139 куб.м. и след показание 2184 куб.м., сочещо на съгласие на ответниците с отчетената вода, настоява за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което се уважат предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излага доводи за правилност на изводите на съда, касаещи срока на проверка на метрологична годност на водомера, както и доводите му за неизпълнение на задължението на дружеството – ищец.. В допълнение, поддържа, че ищцовото дружество не е доказало отчитане на водомера през процесния период, за каквото не са представени налице никакви доказателства. Моли за потвърждаване на съдебното решение , като претендира разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
2
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу решение № 2005/13.12.20211 год., постановено по гр.д. № 135/2021 год., ВРС – 10 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, срещу Ж. ХР. Т., ЕГН ********** иск да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Ж. ХР. Т., ЕГН **********, дължи на ищеца Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, в качеството си на потребител, по партида с аб. номер 1152336 сума от 3254,12 лв., представляваща ½ част от общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени ВИК услуги за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в гр. Варна, ул.
Е.П., както и сумата от 129,26 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението и предявения от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, срещу ЕЛ. ХР. Т., ЕГН ********** иск бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ЕЛ. ХР.
Т., ЕГН **********, дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, в качеството си на потребител, по партида с аб. номер 1152336 сума от 3254,12 лв., представляваща ½ част от общото задължение от 6508,24 лв. за ползвани и незаплатени ВИК услуги за периода от 30.09.2019г. до 30.09.2020г. на адрес в гр. Варна, ул. Е.П., както и сумата от 129,26 лв., представляваща 1/2 част от дължимата мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2020г. до 22.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, като ищецът е осъден за разноски.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 376/2022 год. на ВОС за 06.04.2022 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3