Определение № 9880 от 28.07.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9880 гр. Варна, 28.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20243110102349 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по подадена молба вх. № 47924/15.06.2026 г. от ищците в производството В. Ж. В. и Ж. К. Ж., чрез пълномощника им адв. И. Г., в която е обективирано искане на основание чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото решение № 2362/10.06.2026 г., в частта за разноските, посредством допълването му, чрез присъждане на направените в производството разноски в общ размер на 1770,88 евро.

Излагат се аргументи за това, че ищцовите претенции са изцяло уважени, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, се дължат съразмерно с уважената част от иска.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.

В срока за отговор, на основание чл. 248, ал. 2 ГПК, е постъпил отговор от ответника К. Ж. Д., в който е обективирано волеизявленше за неоснователност на молбата, поради това че по настоящото дело е отменен хода на по съществото на спора, с оглед смъртта на първоначалната ищца Й. В., коятое починала в хода на производството, като представения списък от процесуалния представител на ищците е представен в о.с.з. на 30.01.2026 г., преди смъртта на Й. В., съответно е било проведено още едно заседание о.с.з. на 07.05.2026 г., предвид заместването на Й. В. от нейната дъщеря В. В..

Излага се също, че ищците Ж. К. Ж. и В. Ж. В. не са легитимирани за цялата претенция по делото, предвид конституирането на наследниците на починалата, което се отразява върху възможността да претендират в цялост разноски за уважения в цялост иск. В условията на евентуалност, при положение, че им се следват разноските, то се настоява, ме следва да им се присъдят същите пропорционално на правата им. Възразява се, че не е представен списък от В. Ж. В. и Ж. К. Ж., в срока по чл. 80 ГПК. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, като същия да бъде намален под предвидения минимум в Наредба №1/09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира подадената молба по чл.248 ГПК, за основателна, поради което и счита, че същата следва да бъде уважена.

Молбата е допустима, доколкото е предявена в законния срок, а и предвид че по делото ищецът своевременно е депозирал списък по чл.80 ГПК.

По делото е проведено о.с.з. 13.01.2026 г., в което даден ход по същество. След провеждането му, преди постановяване на съдебно решение, съдът констатира, че ищцата Й.

А. Жечева е починала на 30.01.2026 г, поради което е отменен хода по съществото на спора и е конституирана В. Ж. В., дъщеря на мястото на починалата. В проведеното о.с.з. новоконституирана ищца е потвърдила и поддържала така предявения иск, като на делото 1 отново е даден ход по същество. Съдът с постановеното решение е уважил изцяло претенцията по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД , като е отменил по иска на ищеца В. Ж. В. ЕГН **********/конституирана като ищец, в качеството й на наследник на починалата на 30.01.2026 г. първоначална ищца Й. А. Ж., с ЕГН **********/ и Ж. К. Ж. ЕГН **********, срещу К. ЖНЧКОВА Д. ЕГН **********, с правно основание чл.227 ал.1 б.“В“ от ЗЗД, дарението на недвижим имот, обективирано в Нотариален акт № 135, том VIII, per.№11402, дело № 1405 от 2006 г. на Нотариус Диана Стоянова per. № 192, вписан в АВ с вх. per.

№35333 от 13.12.2006г., акт № 133, том CXV. дело № 27225/2006 г., с който са дарени на К.

Ж. Д. ЕГН ********** само 600 кв.м. идеални части от недвижим имот, находящ се в с.Константиново, община Варна, обл. Варна, вилни зона „....., цялото с площ от 1365кв.м., поради отказа на надарените да дадат на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Съдът не намира възражението на ответната страна за основателно, с аргумент, че ищците Ж. Ж. и В. В. не са представили списък с разноски в срока по чл. 80 ГПК. В случаят такъв е представен, като договора за правна помощ е сключен Ж. К. Ж., който е страна по делото. Разноските са доказани в производството, като с решението е уважен в цялост предявения, с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, иск, поради което намира приложение чл. 78, ал. 1 ГПК, от което следва, че се дължат разноските в полза на ищците.

На следващо място, по отношение на възражението на ответницата, че ищците Ж. К. Ж. и В. Ж. В., не са легитимирани за цялата претенция по делото, предвид конституирането на наследниците на починалата, което се отразява върху възможността да претендират в цялост разноски за уважения в цялост иск. Съдът намира възражението за неоснователно, с оглед това, че договорът за правна защита и съдействие е договор за услуга, която в случаят е извършена, предвид броя на съдебните заседания, в които е участвал адвоката, като процесуален представител, както и с оглед постановеното по делото решение, от друга страна процесния договор за правна помощ е сключен от ищеца Ж. К. Ж., който не е починал в хода на производството и който е платил адв. възнаграждение, съгласно приложения договор, който в тази си част има характер на разписка за извършеното плащане. От горното следва, че в случаят изплатения хонорар, представлява извършени в хода на производството разноски, съответно се дължи от ответната страна По отношение на възражението за прекомерност, съдът намира същото за несвоевременно, с оглед факта, че списъкът с разноски, на основание чл.80 ГПК е представен в о.с.з. от 30.01.2026 г., в което процесуалния представител на ответника е присъствал и не е направил такова възражение, нещо повече дори да се приеме, че по него е отменен хода по същество, то на следващото о.с.з. на 07.05.2026 г. процесуалния представител на ответната страна също е имал възможност да направи това, но не го е направил. Когато е имало проведено открито съдебно заседание и страната се е явила, възражение за прекомерност не може да бъде правено впоследствие – Определение № 484 от 22.03.2023г. по гр.д. № 3997/2022г. по описа на IV гр. о. на ВКС, Определение № 50016 от 10.07.2023г. гр.д. № 2970/2022г. по описа на I гр.о. на ВКС, Определение № 3248 от 23.06.2025г. по ч.гр.д. № 4094/2024г. по описа на II гр.о. на ВКС, Определение № 379 от 28.01.2026г. по гр.д. № 2662/2024г. по описа на II гр.о. на ВКС.

Но дори и да бъде разгледано по същество, възражението е неоснователно, с оглед това, че делото се отличава с фкатическа и правна сложност, предвид броя на проведените съдебните заседания, наличието на необходимост на специфични познания, с оглед назначените по делото експертизи /СМЕ, ССчЕ и комплексна СМЕ/, както и разпита на четирима свидетели. От друга страна възнаграждението е по-малко по размер в сравнение с претендираното такова от процесуалния представител на ответницата. Съдът намира, че същото не е прекомерно, с оглед извършените от процесуалния представител адвокат действия, както и предвид изхода на делото.

Водим от горното, решаващият състав намира, че следва да се присъдят разноски в общ размер 1430.59 евро, съобразно представения списък с разноски.

Водим от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА

Решение

№2362/10.06.2026г., постановено по гр.д.

№2349/2014г. по описа на Районен съд – Варна, 33 състав, като добавя В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следния диспозитив:

"ОСЪЖДА К. Ж. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ищеца Ж. К. Ж. ЕГН ********** и В. Ж. В., ЕГН: ********** /конституирана като ищец, в качеството на наследник на починалата в хода делото Й. А. Ж., ЕГН: **********/, сумата в общ размер на 1430.59 евро, представляваща сторени разноски в производството." ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните. Срокът е едноседмичен, с оглед това че нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК не създава специална уредба за обжалване на определенията по чл. 248, ал. 1 ГПК, различна от регламентираната в разпоредбите на чл. 274 - чл. 279 ГПК, относно срок за подаване на частната жалба, съдържание на същата, приложения към нея, срок за отговор, администриране, характер на производството, разглеждането и решаването и т.н. В този смисъл са както разясненията, дадени с т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така и постоянната практика на ВКС, обективирана в Определение № 209/10.12.2020 г. по ч.гр.д. № 3151/2020 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о., Определение № 406/26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3128/2020 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., Определение № 151/23.03.2012 г. по гр.д. № 208/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о., Определение № 8 от 08.01.2018х. по ч.т.д. № 2848/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Определение № 348/26.06.2017 г. по ч.т.д. № 1382/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о. и др.

Да се връчи препис от настоящото определение на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3