Решение № 19971 от 05.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19971 гр. С., 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110122074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Н. И., ЕГН **********, срещу „Изи Асет М.“ АД, ЕИК ******, с която е предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1 лв. – част от вземане в общ размер на 66,03 лв., представляващо недължимо платена сума (възнаградителна лихва) по нищожен договор за паричен заем № 4241230/24.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът Н. И. е сключил с ответника „И.А.М.“ АД договор за паричен заем № 4241230/24.08.2021 г. за сумата от 800 лв., вид на вноската – двуседмична, а лихвен процент не бил посочен. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват заемът да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които следвало да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД, да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, ищецът сключил и договор за предоставяне на гаранция № 4241230/24.08.2021 г. с „Ф.Б.“ ЕООД, по силата на който посоченото дружество поело 1 задължение да обезпечи пред заемодателя задълженията на ищеца. За така сключения договор ищецът се задължил да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 321,97 лв., което било разсрочено заедно с вноските по кредита. В чл. 3 от договора за гаранция било предвидено, че „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. С влязло в сила решение № 17620/01.10.2024 г. по гр. д. № 9215/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, съдът е признал за установено в отношенията между Н. Н. И. и „Ф.Б.“ ЕООД, че договорът за предоставяне на гаранция е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Ищецът поддържа, че недействителен е и договорът за паричен заем № 4241230/24.08.2021 г. поради грешно посочен размер на ГПР, тъй като в него не е включено възнаграждението за гаранта.

Счита, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Сочи, че на основание чл. 23 ЗПК всички суми извън чистата стойност на кредита се явяват недължимо платени (платени при начална липса на основание), поради което за него е възникнал правен интерес от завеждане на делото за осъждане на ответника да заплати недължимо получената възнаградителна лихва по договора за паричен заем. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „И.А.М.“ АД, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗПК. Сочи, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т.

1 ДР н а ЗПК, за което излага подробни съображения. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на 29.10.2025 г. е допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като същият е увеличен до сумата от 65,21 лв. – в пълен размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за паричен заем № 4241230/24.08.2021 г. с „И.А.М.“ АД с посоченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни материалноправни норми – в частност на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; извършено плащане на сумите по договора за паричен заем в полза на ответното дружество.

При установяване на посочените факти, в тежест на ответника е да докаже наличие 2 на основание за получаване, респективно за задържане, на платените от ищеца суми, а именно, че договорът за паричен заем № 4241230/24.08.2021 г. е действителен, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

От приетите по делото договор за паричен заем № 4241230/24.08.2021 г., сключен между ищеца Н. Н. И. като заемател и ответника „И.А.М.“ АД като заемодател, и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, се установява, че в полза на ищеца е отпуснат паричен заем в размер на 800 лв. със с р о к за връщане от 22 седмици, платим на 11 двуседмични вноски, с краен срок на погасяване 25.01.2022 г., с размер на вноската 78,73 лв., при фиксиран лихвен процент от 35 % годишно и годишен процент на разходите от 41,69 %, и обща сума, дължима от заемателя – 866,03 лв.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 (866,03 лв.) със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3. одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия договор за предоставяне на гаранция № 4241230/24.08.2021 г., сключен между ищеца и „Ф.Б.“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М.“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем № 4241230, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 321,97 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка по 29,27 лв., с посочени падежни дати от 07.09.2021 г. до 25.01.2022 г., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща 3 възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора. В случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „И.А.М.“ АД и на задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на гаранция, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

По делото е представен и погасителен план, видно от който кредитът следва да бъде върнат на 11 двуседмични вноски с падежи от 07.09.2021 г. до 25.01.2022 г., при размер на вноската по кредита 78,73 лв., а с включено възнаграждение за предоставяне на гаранция – 108 лв.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено, според което платените от ищеца суми по договор за паричен заем № 4241230/24.08.2021 г. са в размер на 1187,18 лв., от които платената възнаградителна лихва е в размер на 65,21 лв. Плащането в общ размер на 1187,18 лв. е разпределено по следния начин: погасена главница в размер на 800 лв., погасена договорна лихва в размер на 65,21 лв., погасена гаранция в размер на 321,97 лв. Според вещото лице ГПР с включени договорна лихва и гаранция (спрямо погасителен план) е в размер на 519,65 %.

Сключеният между ищеца Н. Н. И. и ответника „И.А.М.“ АД договор за паричен заем е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, отделни разпоредби от договорите препращат един към друг, дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за предоставеното по договора за заем обезпечение, да е „Ф.Б.“ ЕООД, то кредитодателят „И.А.М.“ АД е овластен да получава плащане по договора за предоставяне на гаранция, дължимо от потребителя, заедно с вноските по договора за заем. Ето защо и съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки, всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка за положението на потребителя, който извън всяко съмнение има това качество и по двата договора. Преценката за действителността на договора за паричен заем следва да се 4 извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на ЗПК, приложими към договора за кредит, изпълнението на задълженията по който гарантът обезпечава.

В тази връзка следва да се подчертае, че страните по едно съглашение са свободни да определят свободно съдържанието на договора, но са ограничени от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави - така т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д . № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС. В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и разглеждайки в тяхната взаимовръзка уговорките между страните в съдържанието на двата договора, не може да се приеме, че те удовлетворяват изискванията, поставени от ЗПК, имащи за цел да осигурят защита на потребителя по договорите, по които е страна.