Присъда № 28 от 14.09.2023, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №28/14.09.2023г. по нчхд №701/21г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С подадена на 03.12.2021г. от тъжителя Б. С. К. от гр. Асеновград частна тъжба, против подсъдимия Н. ГР. СТР. от гр. Асеновград, обл. Пловдивска, са повдигнати обвинения за извършени престъпления по:

-чл.130, ал.2 от НК, затова, че на 08.08.2021г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е причинил на Б. С. К. лека телесна повреда, изразяваща се в причинено кръвонасядане на лявата мишница и причинени четири охлузвания на лявата китка, които поотделно и по съвкупност са довели до причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето,

- чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, затова, че на 08.08.2021г. в гр.

Асеновград, обл. Пловдивска, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.

С. К. в негово присъствие, като го нарекъл „педераст мръсен“ и „боклук“, както и го е напсувал с изразите „ще ти еба майката“, като обидата е била нанесена публично.

С подадената от страна на Б. С. К. частна тъжба са предявени и приети за съвместно разглеждане против подсъдимия граждански искове на общата сума от 2400 лева за заплащане, както следва: сумата от 1200лв., представляващи обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди в резултат на твърдяното за извършено спрямо него на 08.08.2021г. престъпление по чл.130,ал. 2 от НК, предмет на частната тъжба, или както следва: сумата от 600лв.за кръвонасядане на левия горен крайник и сумата от 600лв., за охлузване на левия горен крайник, както и за сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-унижение, срам, неудобство, в резултат на твърдяното за извършено спрямо него на 08.08.2021г. престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, предмет на частната тъжба, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деянията до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.Частния тъжител бе конституирана и в качество на граждански ищец по делото.

В процеса на водено наказателно производство, частния тъжител и граждански ищец Б. С. К. се явява лично и заедно с упълномощения от него, като повереник адв.

К.Т. от АК Пловдив.

В хода на съдебните прения, адв. К.Т. поддържа изцяло двете повдигнати с частната тъжба обвинения против подсъдимия. Анализирайки събраните по делото доказателства, счита същите за доказани по несъмнен начин, поради и което подс. Н.С. следва да бъде признат изцяло за виновен. По отношение на наказанията счита, че същите следва да се определят по справедливост, като според повереника, в случая е налице множество на престъпленията, което е пречка за приложението на чл.78а, ал.1 от НК. По отношение на гражданските искове, намира същите за доказани по основание и размер, като счита, че те следва да бъдат уважени по изцяло, като това стане ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Частният тъжител и граждански ищец Б. С. К. подкрепя казаното от неговия повереник.

В хода на съдебните прения, адв. Г. К. в качеството на защитник на подсъдимия, изразява становище противоположно на повереника на тъжителя. След подробен анализ на събраните по делото доказателства и акцентирайки на тези в полза на защитата, по същество счита, че обвиненията не са доказани по безсъмнен и 1 категоричен начин, поради което подс. С. следва да бъде признат за невинен и оправдан. На второ място, доколкото по делото е установено това, че по същото време и място, както подсъдимия С., а така и тъжителя К. е отправил обидни изрази, то пледира спрямо обвинението за извършено престъпление по чл. чл.148,ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК, да намери приложение института на реторсията. Предвид това пледира за освобождаването на подс. С. и тъжителя от наказание, като според защитата, в този случай направените по делото разноски, следва да останат за страните. На трето място, като алтернативно в случай, че съдът намери доказателства относно вината на подс. С. във връзка с обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, се навеждат доводи преквалифицирането му за маловажно и за приложението на чл.9, ал.2 от НК, поради което, той следва да бъде признат за невинен и оправдан. На последно място, като алтернативно, отново в случай, че съдът намери доказателства относно вината на подс.С. във връзка с обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК, то счита, че спрямо него следва да намери приложение разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК. В този случай, според защитата, той следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба“ чийто размер не следва да надвишава размера на този, предвиден в състава на чл.130, ал.2 от НК. По отношение на приетите за съвместно разглеждане два граждански иска, защитника е на становище, че спрямо тях съдът следва да се произнесе, в зависимост от решението му касателно повдигнатите обвинения. В случай, че подсъдимия бъде признат за невинен и оправдан, то гражданските искове следва да бъдат отхвърлени. В случай,че подсъдимия бъде признат за виновен и осъден, то защитника е на становище, че двата иска ще следва да бъдат уважени, но в размер значително под претендирания от частния тъжител.

Подсъдимият Н. ГР. СТР. не взема отношение за вината, но по същество изразява съжаление за случилото се и моли за справедливо решение.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, както и писмените и веществени доказателства приложени по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н. ГР. СТР. е роден на 05.08.1953г. в гр. Асеновград, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с полувисше образование, военен пенсионер, с ЕГН **********.

Подс. С., живее в къща на адрес в гр. Асеновград, кв. „Горни воден“, ул.

„Изгрев“ № 4. Въпреки, че бил пенсионер, от дълги години той работел на смени, като охрана на сметището в гр. Асеновград.

Частния тъжител Б. С. К. и семейството също живеят в гр. Асеновград, като в миналото живеели на ул. „ Бяла черква“ №7. Преди около десет години, те се установили в къща на адрес гр. Асеновград, кв. „Горни воден“, ***, като имота им бил в близост до този на подс. С.. В началото отношенията между подс. С. от една страна, и тези на членовете на семейството на тъжителя К., от друга, били на „здравей-здрасти“. С течение на времето обаче те се влошили. За подс. С. основната причина за влошаването, бил домашния любимец отглеждан в семейството на тъжителя. Както се установи по делото, в дома на тъжителя К. имало куче порода „Голдън Ретрийвър“, което често било пускано на терасата или на двора. Неговото 2 силно лаене, най-вече в сутрешните часове, започнало да дразни подс. С., още повече, че той имал нужда от тишина за да почива след работа. Лаещото куче, започнало да изнервя подс. С., като освен липсата на възможност за почивка, за това допълнително допринесъл и факта, че той полагал и грижи за възрастната си майка. През лятото на 2021г. на няколко пъти се случило, подс. С. да изразява на висок глас възмущението си от лаенето на кучето, като адресати на това били членовете на семейството на тъжителя. Въпреки, че с поведението си подс. С. ясно дал да се разбере, че лая на животното не му понася, от отсрещната страна не последвало каквото и да е промяна, като те продължили да пускат кучето, както на двора, а така и на терасата.

Поредна такава ситуация възникнала един ден в края на месец Юли 2021г.

Същата сутрин, около 06.30-07.00 часа, подс. С. бил в домът си, като отново чул лая на кучето на тъжителя. По същото време, връщайки се от работа с личния си автомобил, пред домът си спрели св. Д. Б.ова К.а и нейната майка- Д. К.а, съответно дъщеря и съпруга на тъжителя. Подс. С. възприел тяхното пристигане, като от домът си се извикал към двете жени на висок глас и ги упрекнал отново за лаещото куче.

Възмущението на подсъдимия било придружено от псувня на майка отправена към двете жени. Св. К.а отвърнала на подсъдимия, като го запитала кого псува. Под влияние на раздразненото си състояние, подс. С. се извикал към нея „ама пикло“ и оправил нова псувня на майка. Тъй като по същото време, тъжителя бил в чужбина, той не могъл да се намеси и вземе отношение, но все пак той бил уведомен по телефона от дъщеря си за спречкването с подс. С..

Към 08.08.2021г. тъжителят К. вече се бил прибрал в България и на този ден се намирал в домът си. Около 15.30 часа, тъжителят забелязал, че подс. С. се суети около автомобилът си, който бил паркиран пред входната врата на къщата, като решил да отиде да му поиска обяснение за отправените псувни. Тръгвайки по улицата към дома на подс. С., тъжителят взел в ръка и мобилния си телефон „Huawei Honor“, като допускайки да възникне разправия, той пуснал камерата и да записва случващото се.

Приближавайки към подс. С., с недружелюбна интонация на речта, тъжителят му поискал обяснение за отправените към дъщеря му псувни, като му казал, че не е редно да псува заради лаещото куче. Подсъдимия му отвърнал, като не отрекъл, че е псувал, но се оправдал с това, че псувнята бил без конкретен адресат. Тъжителят продължил да се приближава към подсъдимия и да му натяква за отправените псувни. Поведението му било възприето с неприязън от подсъдимия, който на няколко пъти го предупредил „да се маха от там, защото щяло да му падне пердето и не знаел какво можело да стане“, както и заявил на тъжителя, „да си отива, за да не го вкара в беля“.

Съгласявайки се с този развой на ситуацията, тъжителят му отвърнал, че няма да се махне и продължил да упорства, да се приближава и да настоява да получи обяснения за поведението на подсъдимия. Последния от своя страна се опитал да му обяснил, че въпросната сутрин се бил прибрал от работа в седем часа сутринта и кучето в дома на тъжителя е започнало да лае. В отговор на казаното от С., тъжителят го посъветвал да си затваря прозореца, като въпреки предупрежденията на подсъдимия да не приближава, му дал да разбере, че няма намерение да отстъпва. Ситуацията ескалирала, като в един момент тъжителя продължавайки да говори, се приближил непосредствено до подсъдимия, който се намирал до входната врата на къщата си. Това предизвикало и ответната му реакция, като с израза „Майка ти ще еба“ подсъдимия тръгнал рязко към тъжителя. Държейки телефона в дясната си ръка и продължавайки да снима, тъжителя започнал да отстъпва назад. Вървейки към него, подсъдимия започнал да го блъска с ръце и го нарекъл „гомньо“ и „педераст“, като го напсувал на 3 майка и на няколко пъти го запитал „Какъв си ти бе?“. Тъжителят пък му отвърнал да не го удря и го предупредил, че щяло да стане беля. Като изминал няколко метра, подс.

С. оставил тъжителят и пак се върнал към домът си. Вместо стори същото, тъжителят К. решил, че ще продължи да се заяжда и да провокира подс.С.. Държейки в дясната си ръка снимащия телефон, К. тръгнал след подс. С. и му заявил, че щял да го съди и че имал запис от всичко. Това изказване предизвикало гнева на подс. С., като той отново се обърнал с лице към тъжителя и с думата „Педераст“ тръгнал към него , като в същото време употребил и израза „Ще ти еба майката“. Докато вървял към тъжителя, ядосан от факта, че го заснемат, подсъдимия на няколко пъти опитал да избие телефона му от дясната му ръка. Тези му опити обаче, останали безуспешни тъй като, тъжителят вдигал лявата си ръка, с която освен, че предпазвал телефона си и осуетявал и опитите на подсъдимия да го удари в дясната ръка. В резултат на това, лявата ръка на тъжителя на няколко била в контакт с ръката на подсъдимия, като Б.К. получил четири охлузвания в областта на предно-външната повърхност на лявата гривнена става.

Между двамата имало момент на схватка, в резултат на която на тъжителя било причинено кръвонасядане по предната повърхност на лявата мишница. Докато двамата се разправяли, в същото време към тях се приближила св. Д. Б.ова К.а. Тя пък от своя страна запитала подс. С. „Какъв ти е проблема?“. Тъжителят също не спирал да го провокира, като му заявил, „Ти сега ще видиш от утре какво ще става, боклук такъв!“.