Определение № 30224 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30224 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110146968 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

С молба с вх. № 198400/22.06.2026г., ..“ ЕООД, моли съда да измени постановеното по делото решение от 29.05.2026г. в частта за разноските и по конкретно относно присъденото адвокатско възнаграждение, заплатено на адвокат И. Д., като процесуален представител на ищеца. Изложено е в молбата, че присъденото възнаграждение не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Цитира най-новата практика на СЕС по дело С-438/22. Счита, че материалния интерес е без значение при определяне размера на възнаграждението, а извършената от адвоката работа. Твърди че защитата по предявените отрицателни установителни искове не се отличава със сложност, както и по предявените осъдителни такива. От процесуалния представител на ищеца била изготвена единствено искова молба, а самото производство се развило само на база събрания писмен доказателствен материал в рамките на девет месеца.

В законоустановения едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК адвокат И.

Д., като процесуален представител на Н. Д. е взел становище по молбата, като моли същата да бъде оставена без уважение. Навежда, че били голословни твърденията на ищеца, че адвокат Д. е изготвил единствено искова молба. В тази връзка посочва, че преди това обстойно се е запознал с изпълнителните дела, подал е молба по чл. 390 от ГПК, провел е лична среща с ЧСИ .., съответно е осъществил процесулно представителство в цялост по делото. В тази връзка моли съдът да не изменя решението в частта за разноските.

Предвид горепосоченото, съдът намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.

Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски 1 или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 08.06.2026г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата 22.06.2026г., поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е допустима.

По същество молбата на ответника съдът намира за неоснователна. Съдът се е произнесъл с решение с което е уважил предявените от ищцата срещу ответника отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, както и иска за връщане на дадени без основание суми, като е отхвърлил единствено иска по чл. 86 от ЗЗД.

Във връзка с наведените доводи на молителя за приложение на най-новата практика на СЕС по дело С-438/22 съдът следва да посочи, че в случая не се касае за иск предявен от потребител срещу кредитор. Въпреки това съдът е намалил по общите правила и по релевираното възражение от ответника за прекомерност така претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение, което го е счел за прекомерно и го е редуцирал за присъждане с оглед уважената и отхвърлена част от исковете. В тази връзка съдът споделя вижданията на молителя, че размера на възнаграждението се определя съгласно основният критерии и той е правната и фактическа сложност на делото. В случая е видно, че адвокат Д. се е запознал с изпълнителните дела, изготвил е искова молба с която са предявени два установителни и два осъдителни иска, два с материален интерес много над минимума. Отделно настоящото производство е предходено от подадена молба за обезпечение по чл. 390 от ГПК. Адвокат Д. е взел дейно участие в производството, подавал е уточнителни молби, като се е явил и на двете проведени открити съдебни заседания. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I ТО, ТК. По изложеното след като вече е редуцирано така заплатеното на адвокат Д. възнаграждение, и по гореизложеното, съдът намира, че няма основание допълнително да го редуцира.

По гореизложеното съдът намира, че така подадена молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 198400/22.06.2026г., подадена от ..“ ЕООД, за изменение на постановеното по гр.д. № 46968/2025г. по описа на СРС, 45-ти 2 състав решение от 29.05.2026г., в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3