Решение № 441 от 01.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Варна, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря С. Н. М. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110205002 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Сабросо 2012“ ООД против Наказателно постановление № ДЗК-89/26.10.2023г., издадено от Директора на РЗИ Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3500 лв. за нарушение по чл. 56, ал.1 Закона за здравето (ЗЗ).

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че постановлението е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. По изложените съображения се пледира за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание изпраща представител, който посочва, че нарушението е изцяло доказано от показанията на актосъставителката и свидетелката по акта, като пледира за потвърждаване на издаденото НП и за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.08.2023г. св. И. С. –инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“, дирекция „Обществено здраве“ към РЗИ Варна съвместно с колега си св. Е. Г., извършила проверка по сигнал в ресторант „Бурата“, находящ се в гр. Варна, пристанище Изток.

В сигнала се излагало, че в заведението се допуска тютюнопушене в нарушение на съществуващата забрана.

В хода на проверката проверяващите констатирали, че на една от масите в заведението 1 имало хора, които пушели цигари от тютюн, а на половината от масите в залата били поставени пепелници. По принцип залата била с отваряеми стени, които обаче по време на цялата проверка били плътно затворени, а климатичната инсталация работела, тъй като навън температурите били много високи.

При така установените факти, св. Г. С. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 56, ал.1 Закона за здравето, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя на въззивното дружество, който се намирал по същото време в обекта.

В срока по чл. 44 от ЗАНН възражения не са постъпили.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от показанията на актосъставителката и свидетелката при съставяне на АУАН, както и от констатациите направени в АУАН, отразили с точност хронологията и същността на развилите се събития.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съставено въз основа на него съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в акта и НП е съдържа обстоятелства и факти, които описва в достатъчна степен нарушението вменено на въззивното дружество. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата три които у извършено както и адекватната, относима към фактите нарушена законова норма.

С НП на въззивното дружество е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

Посочената разпоредба вменява забрана за тютюнопушенето в закритите обществени места.

Съгласно нормата на § 1а б. в от ДР на Закона за здравето "обществени места" по смисъла на чл. 56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, към които се отнася и процесният обект.

От гласните доказателства по делото, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, които съдът кредитира като непротиворечащи помежду си и взаимносвързани, се установява безспорно фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, 2 а именно че на посочената в същите дата и час в заведението стопанисвано от въззивника е имало клиенти които са пушили цигари от тютюн в закрита търговска зала на обекта, което поведение е запретено от нормата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.

Фактът, че помещението е с отваряеми стени, които обаче са били затворени към момента на проверката правят установеното тютюнопушене извършено изцяло на закрито, с плътно затворени прозорци и таван, без открита част от която да влиза въздух.

В тази връзка дали конструкцията е временна и дали принципно прозорците могат да се отварят изцяло е без всякакво значение доколкото към момента помещението е било затворено от всички страни без циркулация на свеж въздух.

И доколкото в стопанисвания от въззивното дружество обект е била нарушена забраната за тютюнопушене визирана в чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, то правилно е била ангажирана неговата адм. наказателна отговорност.

В случая следва да бъде отбелязано че нормата на чл. 218, ал. 2 от ЗЗ предвижда санкция за ЮЛ което наруши разпоредбите на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. В тази връзка за съставомерността на адм. нарушение е без значение дали законовата забрана се нарушава с действие или с бездействие. Достатъчно е да е налице обективния факт на неспазване на забраната за тютюнопушене, която не е свързана само и единствено с поведението на ФЛ пушач, а ангажира и поведението на лицата стопанисващи закритите обществени места където се забранява тютюнопушенето. Именно в тази връзка и законът е предвидил санкция и за ЮЛ, които при стопанисване на посочените обекти нарушават въведената забрана като допускат или разрешават с тютюнопушене в стопанисваните обекти като е без значение дали са допуснали или разрешили (с действие или с бездействие) тютюнопушене в забранените за това места. А в случая видно от показанията на двамата разпитани по делото свидетели самият търговец е създал предпоставки за нарушаване на забраната поставяйки пепелници на масите.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение, поради което наложил санкция в размер близък до минималния предвиден в закона размер – имуществена санкция в размер на 3500 лв.

Доколкото конкретното нарушение не се отличава със степен на опасност по-ниска от обичайната за всички останали подобни нарушения то нормата чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Касае се за формално нарушение, което не изисква настъпването на конкретни вреди. С факта на тютюнопушенето в затворено обществено място нарушението е довършено. Отделен е въпроса, че в случая наказващият орган не е съобразил правилно, че се касае за първо нарушение от този вид, което налага намаляване на размера на приложимата санкция до минималния такъв от 3000 лева, доколкото по делото не се събраха доказателства, които да обуславят налагането на санкция в по-висок размер.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно издадено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде изменено единствено в частта за приложимата 3 санкция.

С оглед изхода на спора и нарочно направеното искане съдът намира, че на НО следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част при принципно дължими такива в размер на 80 лева, а именно 69 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ДЗК-89/26.10.2023г., издадено от Директора на РЗИ Варна, с което на „Сабросо 2012“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3500 лв. за нарушение по чл. 56, ал.1 Закона за здравето (ЗЗ), като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция до сумата от 3000 лева .

ОСЪЖДА „Сабросо 2012“ ООД да заплати на РЗИ Варна сумата от 69 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4