Определение № 497 от 17.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. Велико Търново, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500398 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. против определение № 820 / 05.08.2025 г. по гр. д. № 440 / 2025 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, с цитиране и прилагане на съдебна практика, и с искане за неговата отмяна. Излагат се съображения, че иск по чл. 2б от ЗОДОВ може да бъде предявен и по висящо производство, без да е необходимо да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна – Административен съд - Русе, чрез председателя му, за неоснователност на частната жалба, поради това, че производството по адм. дело № 821/2024 г. на Административен съд - Русе не било висящо към датата на предявяване на исковата претенция, а не била изпълнена процедурата по чл.8, ал. 2 от ЗОДОВ.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

1

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционното производство по делото е образувано по подадена от К. Г. Т. против Административен съд – Русе искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. дело № 719/2024г. на Административен съд Велико Търново, „преобразувано“ като адм. дело № 821/2024г. по описа на Административен съд - Русе, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.

Исковата молба е подадена в съда на 22.05.2025 г..

На 29.04.2025г. е постановено съдебно решение № 1351 по адм. дело № 821/2024г. по описа на Административен съд – Русе.

Видно от приложеното към отговора на ответника писмо, Изх. номер 512/05.06.2025г. /л. 42 от първоинстанционното дело/, срещу това решение е подадена касационна жалба от К. Т. до ВАС.

С обжалваното в настоящото производство определение, Окръжен съд Русе е прекратил производството по гр. д. № 440 / 2025 г., като недопустимо, приемайки, че адм. дело № 821/2024г. е приключило с постановяване на съдебното решение по него на 29.04.2025г., без да е осъществена положителната процесуална предпоставка на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ предвижда възможност за предявяване на иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по приключени производства, само и единствено, когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

Под „приключени производства“ по смисъла на горепосочената разпоредба се разбира постановеният по делото краен съдебен акт да е влязъл в законна сила.

2

Допустимостта на иска по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, по висящо производство, не е обусловена от горепосочената административна процедура.

В случая по делото няма събрани доказателства съдебно решение № 1351/29.04.2025г. по адм. дело № 821/2024г. на Административен – Русе да е влязло в законна сила, дори и понастоящем. Напротив, същото е подлежало на обжалване, като са налични данни, че е обжалвано от К. Т. пред Върховния административен съд.

Следователно е неприложима разпоредбата на чл. 8, ал.2 от ЗОДОВ.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение на ОС – Русе следва да бъде отменено, като неправилно и делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 820 / 05.08.2025 г. по гр. д. № 440 / 2025 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Русе за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. Велико Търново, 17.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500398 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. против определение № 820 / 05.08.2025 г. по гр. д. № 440 / 2025 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, с цитиране и прилагане на съдебна практика, и с искане за неговата отмяна. Излагат се съображения, че иск по чл. 2б от ЗОДОВ може да бъде предявен и по висящо производство, без да е необходимо да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна – Административен съд - Русе, чрез председателя му, за неоснователност на частната жалба, поради това, че производството по адм. дело № 821/2024 г. на Административен съд - Русе не било висящо към датата на предявяване на исковата претенция, а не била изпълнена процедурата по чл.8, ал. 2 от ЗОДОВ.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

1

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционното производство по делото е образувано по подадена от К. Г. Т. против Административен съд – Русе искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. дело № 719/2024г. на Административен съд Велико Търново, „преобразувано“ като адм. дело № 821/2024г. по описа на Административен съд - Русе, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.

Исковата молба е подадена в съда на 22.05.2025 г..

На 29.04.2025г. е постановено съдебно решение № 1351 по адм. дело № 821/2024г. по описа на Административен съд – Русе.

Видно от приложеното към отговора на ответника писмо, Изх. номер 512/05.06.2025г. /л. 42 от първоинстанционното дело/, срещу това решение е подадена касационна жалба от К. Т. до ВАС.

С обжалваното в настоящото производство определение, Окръжен съд Русе е прекратил производството по гр. д. № 440 / 2025 г., като недопустимо, приемайки, че адм. дело № 821/2024г. е приключило с постановяване на съдебното решение по него на 29.04.2025г., без да е осъществена положителната процесуална предпоставка на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ предвижда възможност за предявяване на иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по приключени производства, само и единствено, когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

Под „приключени производства“ по смисъла на горепосочената разпоредба се разбира постановеният по делото краен съдебен акт да е влязъл в законна сила.