Решение № 57 от 20.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. С., 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Н.

Членове:

А. М. Игнатова

М. Д. Инджова при участието на секретаря К. Ив. Лилова в присъствието на прокурора Р. П. М. като разгледа докладваното от М. Д. Инджова Въззивно административно наказателно дело № 20231800600711 по описа за 2023 година Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 378, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба от защитника на обвиняемия Г. С. Г. срещу решение № 87 от 03.11.2022 г., постановено по Н..х.д. № 387/2020 г. по описа РС – К.

С обжалваното решение обвиняемия Г. С. Г. е признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК за това, че на 15.08.2018 г., около 10.00 часа в гр. С., на кръстовище между ул. „Б. ТоН.“ и ул. „К. К. П.“, при управление на моторно превозно средство назад /в посока от ул. „Б. ТоН.“ в кръстовището/ – лек автомобил марка/модел „М. Ц200“ с рег. № СО **** ВР, е нарушил превилата за движение по ЗДвП, а именно: чл. 40, ал. 1 и ал. 2 и чл. 100, ал. 4, т. 3 ЗДвП, като ударил със задната част на автомобила си неправомерно движещата се в кръстовището Ц.Н. М. А.кова с ЕГН **********, поради което по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни, поради счупване на лявата пубисна /срамна/ кост.

На основание чл. 78а, ал. 1 НК съдът е освободил обвиняемия Г. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същото решение съдът е лишил обвиняемия от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

Недоволен от решението e останал защитникът на обвиняемия Г., който в 1 срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба, съдържаща искане да се отмени атакувания съдебеН.кт, като вместо него да се постанови ново решение, с което обвиняемият да бъде оправдан по обвинението. В жалбата и в допълнителното писмено изложение се излага довод за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. Твърди се, че в мотивите си съдът не е дал отговор на основния въпрос по делото, а именно: отговаря ли механизмът на получаване на фрактурите на пубисната кост на пострадалата, на това същите да са получени на 15.08.2018 г. по типа на директното съприкосновение между нея и управлявания от обвиняемия Г. С. Г. лек автомобил.

РайоН. прокуратура – С. не е депозирала становище по жалбата.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо, поради което моли решението на РС – К.да бъде потвърдено.

Служебният защитник – адв. А., моли за отмяна на първоинстанционното решение и за признаване на подсъдимия за невинен по съображенията, изложени във въззивната жалба. Алтернативно, иска отмяна и връщане на делото за ново разглеждане поради наличие на вътрешни противоречия в мотивите на обжалваното решение по отношение на механизма на причиняване на телесната повреда.

Обвиняемият поддържа казаното от своя защитник и моли за справедливост.

Софийският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебеН.кт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и осма от НПК – по внесено от РП – С. по реда на чл. 375 НПК предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжалваното решение, е правилно установена и се подкрепя от допустими и надлежно събрани по правилата на НПК доказателствени средства.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Към месец август на 2018 година пострадалата Ц.Н. А.ков e на 90 години и живеe на адрес в гр. С., ул. „К. К. П.“ № 8 в двуетажна къща, от която обитавала първия етаж. На втория етаж живяла свидетелката Ц.Н. В. – снаха на А.кова /и двете вдовици/. Пострадалата, макар и в напреднала възраст, се обслужвала самостоятелно – почистване, готвене и т.н., като за пазаруване успявала и сама да купува обикновени неща, но в повечето покупки била подпомагана от внучките си – свидетелките Д.Д. от С. и Р. К.. Пострадалата e висока 1.58 сантиметра.

2

Към същата дата обвиняемият Г. e неосъждан – заличени са последиците от налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК.

Живее в гр. С. и работи като началник склад в „С.“ ЕООД с. П.. Същият е правоспособен водач с категория В, като притежава лек автомобил „М. Ц200“ с рег. № СО **** ВР.

На 15.08.2020 г. около 10.00 часа пострадалата А.кова пресичала кръстовището между улиците „Б. ТоН.“ и „К. К. П.“, като се движила пешком и вървяла по асфалтовото покритие.

В същото време в района на кръстовището навлязъл управлявания от обвиняемия Г. лек автомобил „М. Ц200“ с рег. № СО **** ВР. Автомобилът навлязъл в кръстовището от ул. „Б. ТоН.“, движейки се на заден ход.

Обвиняемият Г. преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като поради силната замърсеност на задното стъкло не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.

Върху тавана на авомобила били закрепени и превозвани метални квадратни профили, подаващи се навън от най-задната част на автомобила.

Движейки се назад автомобилът, управляван от обвиняемия Г. осъществил съприкосновение с пострадалата А.кова чрез металните профили, издаващи се назад от автомобила и в същото време със задната част на автомобила в тялото на пострадалата.

Вследствие на това съприкосновение пострадалата А.кова паднала върху асфалтовата настилка на около метър зад автомобила.

Обвиняемият Г. усетил удара и спрял автомобила, излязъл от него и се приближил до пострадалата. Пострадалата била в съзнание, оплакала се от световъртеж, а обвиняемият Г. я задържал на място без да става, дал й вода и измил главата й, на която имало нараняване.

В същото време свидетелите Т.М.Т. и С.З.И. – и двамата служители на ГД Национална полиция, се намирали в РУ С.. Когато тръгнали оттам и приближили към кръстовището между ул. „Б. ТоН.“ и ул. „К. К. П.“, те забелязали спрелия в средата автомобил на обвиняемия Г. и падналата на земята пострадала А.кова, която обвиняемият Г. поливал с вода в този момент.

Свидетелите Т. и И. уведомили за произшествието РУ С. и филиала за спешна медицинска помощ и останали на място. Пристигналият екип от ФСМП С. оказал помощ на пострадалата и същата била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.П-“ гр. С..

На местопроизшествието пристигнал и автопатрул при РУ С., в състава на който бил свидетелят М.Х. който запазил местопроизшествието до пристигане на разследващ орган. Досъдебното производство било образувано с първото процесуално-следствено действие – оглед на местопроизшествие.

В УМБАЛСМ „Н.И.П-“ на пострадалата били направени редица изследвания и рентгенови наблюдения, в това число и на таза й, без да е 3 установено травматично увреждане. При постъпването било отразена разкъсно-контузна рана в лява темеН. област на главата. Пострадалата била изписана от медицинското заведение на 20.08.2020 г. след като и било извършено тип оперативно обработване на раната на главата с шев.

Диагнозата при изписване била „Комоцио церебри“.

След изписването от УМБАЛСМ „Н.И.П-“ пострадалата била настанена временно в хоспис в гр. С., в района на Сточна гара, където няколко дни след настаняването започнала да се оплаква от болки в лява тазобедрена става, вследствие на което имала затруднена походка.

Пострадалата била отведена за преглед в УМБАЛ „Света АН.“ гр. С., където постъпила на 04.09.2018 г. и била изписана три дни по-късно с диагноза „Счупване на пубиса, закрито“. Счупването било установено при рентгенография на таз. Проведено било оперативно закрито наместване без фиксация. Травматичното увреждане причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни.

След престоя си в посочените болнични заведения пострадалата била настанена в хоспис в с. М., тъй като страдала от деменция. Съгласно заключението на вещите лица по допуснатата в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза, тя не може правилно да възпроизвежда факти и обстоятелства, относими към делото, като прегледът й бил осъществен през 2019 г. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е събрана и актуална информация от близки на пострадалата, които редовно я посещават.

Горната фактическа обстановка съдът установи от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ц.Н. В., Д.Д., Р. К., Т.М.Т., С.З.И., М.Х. частично от обясненията на обвиняемия Г., от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и схема на кръстовище, както и от заключенията по извършените единична и тройна съдебномедицински експертизи, автотехническата експертиза, съдебно-психиатрична и психологична експертиза, и от допусната в хода на съдебното следствие комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.

Може да се отбележи, че по делото са извършени няколко експертизи още в хода на досъдебното производство, като първата е на база медицинска докумеН.ция – епикриза /без рентгенова снимка/, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.П-“, в която е отразено само разкъсно-контузната рана на главата, като са отбелязани консултации с различни специалисти, в това число и травматолог, и е дадено заключение, че няма поражения, в това число и на опорно-двигателния апарат. Заключението на вещото лице по първата от експертизите е категорично, че се касае до лека телесна повреда – временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Втората експертиза в хода на досъдебното производство е разширена (тройна) и включва както съдебни лекари, така и специалист ортопед травматолог. Разгледана е медицинската информация от УМБАЛ „Света АН.“, като освен травматичните увреждания, описани в първото заключение, 4 е установено и счупването на лявата пубисна кост, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Вещите лица изрично посочват, че счупването на лявата пубисна кост е било налично още при постъпване на пострадалата в УМБАЛСМ „Н.И.П-“, което е видно на рентгеновите снимки, направени в това медицинско заведение, но поради положението на тялото счупването е било по-слабо забележимо. Посочват още, че е невъзможно да се получат две еднакви счупвания в рамките на две седмици, каквато е разликата между изписването на пострадалата от „П-“ и приемането й в УМБАЛ „Света АН.“. Обсъждайки заключенията на вещите лица и изложеното от тях, въззивният съд приема за несъмнен факта, че в случая се касае за причинена средна телесна повреда и че счупването на лявата пубисна кост е било налично към 15.08.2018 г. когато е настъпил инцидентът.

По отношение на механизма на причиняване експертите сочат, че това увреждане е с индиректно причиняване, при две възможности – директен удар в тази област (в областта на таза) или падане на терена. В съдебно заседание вещите лица по назначената комплексна експертиза посочват, че е налице съприкосновение между монтираните на тавана на автомобила метални профили – квадратни с размер на страната от 4 см., подаващи се извън (назад) от най-задната част на автомобила с няколко сантиметра – 2 см., и главата на пострадалата, като е налице съответствие между височината на автомобила с профили и височината на пострадалата. Вещите лица изрично посочват, че травмата на главата не може да бъде причинена от съприкосновение с асфалтовото покритие поради анатомичните особености – нараняване над така наречената „линия на шапката“, в която част на главата не може да се получи нараняване при падане на терена, а нараняването се намира в лявата темеН. област (епикриза на УМБАЛСМ „Н.И.П-“). Поради това съдът приема, че несъмнено нараняването по главата на пострадалата е причинено от съприкосновение с превозваните на тавана на автомобила метални профили, които са с метални ръбове и отговарят и като вид на механизма на причиняване на такъв вид нараняване.