Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 686 от 06.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60416/2023
Вид
Определение № 686
Подписан
06.01.2024
В сила
06.01.2024
Състав
Калина Венциславова Станчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 686 гр. София, 06.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110160416 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА” ЕАД срещу Н. Г. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 2 021,03 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 39,37 лева – главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (22.08.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 295,73 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г. и за сумата от 9,02 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г.

В исковата молба се твърди, че същата е насочена против лицето Н. Г. П., който бил клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ФИРМА“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „ФИРМА“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: Ателие, находящо се в АДРЕС, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на 1 етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „ФИРМА” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника Н. Г.

П., като в срока по чл. 131 ГПК последният се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба, чрез адв. Л. Х. от САК, с пълномощно към исковата молба. В отговора ответника сочи, че претенциите на ищеца са неоснователни. На първо място възразява, че процесният имот не е топлоснабден, съответно той не се явява потребител на ищцовото дружество.

На второ място, навежда твърдения за погасяване по давност на част от процесните вземания, като в тази връзка се позовава на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и на ТР № 3 от 2011 г. на ВКС. Наред с това, счита, че ищецът не е представил годни доказателства досежно наличието на валидна облигационна връзка с дружеството – топлинен счетоводител, поради което и възразява, че не следва да отговаря за претенцията на ищеца за начислени разходи за извършване на услугата дялово разпределение. Моли съда да отхвърли всички искове на ищеца, както и да присъди разноски на ответника за заповедното и за исковото производства.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „ФИРМА” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Към настоящия момент не са налице факти и обстоятелства, които да се признават от страните.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ответника през процесния период, в това число, че е собственик, респ. ползвател на процесния топлоснабден имот;

3. количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия, 2 нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото дружество;

5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства. Основателно е искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа и съдбно-счетоводна експертизи с оглед попълване на делото с относим доказателствен материал. Третото лице-помагач следва да се задължи да представи всички посочени в исковата молба документи. Следва да се уважи искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК на трето неучастващо делото лице – РДНСК София да представи по делото документ, а именно удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира процесния имот, като в тази връзка следва да се изпрати до това лице находящата се на л. 8 по делото изрична писмена молба. Единственото доказателствено искане на ответника, което се явява допустимо, относимо и необходимо, е това за задължаване на ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба в копие договор от 21.03.2001 г. и протокол на ОС от 01.03.2001 г., на основание чл. 183, ал. 1 от ГПК. В останалата част заявените от ответника доказателствени искания се явява ненеобходими, доколкото за тях вече има допуснати СТЕ и ССчЕ, а в друга своя част касаят ирелевантни въпроси. В случай, че ответникът желае да допълни листата с въпроси към вещите лица следва да направи това по надлежния ред, за което ще му бъде даден срок, а при неизпълнение съдът ще счете, че не е сезиран с такова искане, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С. М. С., като трето лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, 3 както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 2 021,03 лева главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 39,37 лева – главница за услугата дялово разпределение през периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (22.08.2023 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата от 295,73 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.08.2023 г. и за сумата от 9,02 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г.

Към настоящия момент не са налице факти и обстоятелства, които да се признават от страните и не се нуждае от доказване.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ответника през процесния период, в това число, че е собственик, респ. ползвател на процесния топлоснабден имот;

3. количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;

4. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ищцовото дружество;

5. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че към „ФИРМА“ ЕАД са избрани

4 обществени посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани, да разясняват правата и задълженията им във връзка с предоставяните от „ФИРМА“ ЕАД услуги и във връзка с възникнали с дружеството спорове. Обществените посредници могат да бъдат открити на адрес: АДРЕС.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 46893/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Първо Гражданско отделение, 35-ти състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Т. Й. К., специалност: отопление, вентилация и климатична техника, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на 250 лева, който следва да бъде внесен от ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б., специалност: съдебно-счетоводни и финансово-ценови експертизи, която да бъде уведомена за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след представяне на документ за внасяне на определения депозит.