Решение № 102 от 27.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501567 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на ИЛК. М. П. против решение № 261166 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника против О.М. Д. – Д. иск с правно основание член 109 от Закона за собствеността /ЗС/ за осъждане на ответницата да възстанови съборената от нея ограда в ПИ №***, находящ се в *** от бетонни колчета с дължина 32 м и височина 2,50 м, изградена от 16 беТ.и колчета и 288 м бодлива тел.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в атакуваната му част, тъй като е безспорно установено по делото посредством събраните доказателства кой е наредил разрушаването на оградата. Иска се отмяна на постановеното решение по иска с правно основание член 109 от ЗС и постановяване на ново, с което да се уважи иска.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба в срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е депозирала отговор.

Постъпила е и въззивна жалба от О. М. Д. – Д. против решение № 261166 от 02.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 15008 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е осъдена да предаде на ИЛК. М. П. владението върху реална част с площ от 454 кв.м от ПИ №***, находящ се в ***, при граници на имота:

ПИ с №№ ***, която реална част е заключена между точки 1,2,3,4, 7 и 8 на скица, изготвена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, и находяща се на лист 87 от първоинстанционното дело, която скица съставлява неразделна част от настоящото решение, на основание член 75 от ЗС.

Във въззивната жалба се излага, че решението на районния съд в обжалваната част е недопустимо, а също така и неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от 1 предявяване на иск с правно основание член 75 от ЗС, защото върху процесния имот е извършен въвод във владение от ЧСИ по изпълнително дело, следователно ищецът може да защити правата си чрез обжалване действията на съдебния изпълнител, което той е сторил.

Оспорват се и направените изводи на съда, че е налице нарушено владение, доколкото в конкретния случай владението е отнето правомерно от съдебен изпълнител. Също така се акцентира, че не е доказано, че ищецът е завладял имота преди предявяване на иска – предмет на разглеждане по гр.д.№ 8687/2017 г. по описа на ВРС, точно обратно – доказано е, че имотът се е владял от К. Й. П.а, която е ответник по посоченото гражданско дело.

Поради това се иска решението по иска с правно основание член 75 от ЗС да бъде обезсилено и производството по него да се прекрати, а в условията на евентуалност се иска да бъде отменено и искът да се отхвърли.

Въззиваемата страна по тази въззивна жалба в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор, с който въззивната жалба на Д. – Д. се оспорва. Излага се, че ищецът се е противопоставил на изпълнението, поради което и ЧСИ е прекратил извършването на фактическите действия по въвода във владение. Набляга се, че К. Й. П.а винаги е декларирала, че не владее имота и никога не го е владяла, поради което и владението на ищеца не е нарушено от ЧСИ, а от ответницата, срещу които и действия се търси защита.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се сочи, че ищецът владее реална част с площ от 454 кв.м от ПИ №***, находящ се в ***, от 2003 г., което владение било нарушено от ответницата чрез събаряне на оградата на имота и манифестиране на собствен владелчески периметър в същите имотни граници. Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху идеална част от същия имот въз основа на нотариален акт /НА/ в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, а фактическата власт върху процесната реална част въз основа на неформално дарение, последвано от общо завещание. Ответницата никога не е владяла процесната реална част и не я е претендирала от ищеца, не разполага нито с изпълнително основание, нито с изпълнителен титул срещу ищеца. Сочи се, че имот с обща площ от 3 735 кв.м бил отнет от Б. Б. А. и бил съставен акт за държавна собственост /АДС/ № 9255 от 24.01.1968 г. на председателя на ГНС-Варна. След отмяната на АДС Б. А. получила по реституция имот с площ от 3 735 кв.м и била въведена във владение. В протокола за въвод било отбелязано, че същият е по „решение“ в имот с площ от 3 735 кв.м, а по „имотни граници‘ – 4 026 кв.м. Въводът бил в границите, които съществували и съществуват и до днес на терена, и в които се владее от ищеца. Последният поставил на мястото на прогнилите колове нова ограда през 2003 г. Поради факта, че Б. А. нямала наследници, тя обявила още приживе ищеца за свой наследник и му предала владението върху всички имоти, включително и върху процесната реална част. След развода си през 2007 г. ищецът владял спорната реална част със знанието, че е негова собственост, включително и срещу бившата си съпруга. Ищецът не бил страна по нито едно от делата, водени от ответницата.

При опит на ответницата да влезе в спорната реална част чрез изпращането на технически лица за заснемането на имота единственият, който се противопоставил бил ищецът и този факт е установен в предупредителен протокол, съставен от полицаи при Второ РУ и била заведена докладна преписка УРИ № 436р-7217 от 02.03.2017 г., след което на място била извикана полиция от ищеца и било поискано съдействие. В конфликта участвало и лицето К. Е. З., на когото бил съставен предупредителен протокол. Това лице направило опит да наруши владението на ищеца и било отблъснато от него и чрез съдействието на полицията.

2

К. З. заявил, че има намерение да влезе в имота по поръчение на ответницата. Към момента, в който ответницата завела ревандикационен иск срещу К. Й. П.а, имотът се владеел безусловно от него и това било манифестирано многократно и перманентно. В отговора на исковата молба К. П.а възразила, че не владее спорната реална част и не я била владяла към датата на внасяне на исковата молба в съда. Независимо от това тя била осъдена да предаде владението на ответницата. Така се стигнало до правния парадокс да се осъди определено лице да предаде владението върху имот, който нито притежава, нито владее, нито претендира. Съдът неглижирал факта, че по делото изрично бил посочен действителния владелец на имота – И.П.. Въпреки това и направените възражения на 20.11.2018 г. бил насрочен въвод във владение срещу К. П.а. В имота бил намерен ищецът, който заявил, че владее имота лично от 2003 г. и претендира самостоятелни права върху него. На основание член 523, алинея 2 от ГПК съдебният изпълнител отложил въвода и дал срок на третото лице да поиска от спиране на изпълнението. Това указание на ЧСИ противоречало на тълкувателно решение № 3 от 2017 г. на ОКГТК на ВКС и след изпълнението му Варненски районен съд оставил искането без разглеждане, доколкото третото лице отделно от самостоятелните права сочи, че владее имота от преди завеждане на исковото производство, решението по което се изпълнява. След влизане в сила на прекратителното определение третото лице обжалвало действията на ЧСИ по реда на член 435, алинея 5 от ГПК, но Окръжен съд – Варна оставил без разглеждане жалбата с аргумент, че е просрочена. С акт на ЧСИ, наименован „призовка за принудително изпълнение с дата за въвод“ от 10.07.2019 г. К.

П.а била уведомена, че на 20.08.2019 г. от 11 часа срещу нея ще се извърши въвод в същия имот. Тя отново отговорила, че нито владее имота, нито има претенции върху него и отново посочила действителния владелец - И.П.. Така на 20.08.2019 г. се повторил сценарият от 20.11.2018 г.: в имота отново бил намерен ищеца, но ЧСИ решил, че представените му доказателства не са достатъчни да го убедят, че владелецът е изобщо владелец, а още помалко, че владее имота отпреди завеждане на делото, чието решение се изпълнява. При тази фактическа и правна обстановка ЧСИ осъществил въвод във владение. Ищецът се противопоставил и отново извикал полиция. Полицаите преценили, че се спори за материално право и не могат да се допуснат принудителни действия срещу трето лице, което защитава своите права и предупредили страните да се въздържат от самоуправни действия и бил съставен предупредителен протокол. На 18.09.2019 г. представител на ответницата в нейно присъствие и под преките й указания в нарушение на полицейското предупреждение по член 65 от ЗМВР и в отсъствие на ищеца съборили съществуващата над 20 години ограда и завладели спорната част. Ищецът отново поискал съдействие от полицията и отново било разпоредено да се преустановят самоуправните действия. Твърди, че ответницата е разрушила съществуващата на място ограда с дължина 32 м и височина 2,50 м, изградена от 16 беТ.и колчета и 288 м бодлива тел.

В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Излага, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск с правно основание член 75 от ЗС, тъй като на 20.08.2019 г. бил извършен въвод във владение от ЧСИ Н.Г., поради и което трето лице можело да защити правата си чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на член 435, алинея 5 от ГПК, а не чрез предявяване на владелчески искове. Само, ако третото лице пропусне срока за обжалване, то може да предяви владелчески искове, в какъвто смисъл е и тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г., постановено по т.д.№ 3/2015 г. на ВКС – ОСГТК, като се сочи, че ищецът е обжалвал действията на съдебния изпълнител и по жалбата му е образувано гр.д.№ 606/2020 г. по описа на ВОС. Твърди се, че ищецът не е упражнявал владение през посочения период, а такова е осъществявало лицето К. Й. П.а, която е ответник по гр.д.№ 8687/2017 г. на ВРС, като с влязло в сила решение по това дело П.а е била осъдена да предаде на ответницата владението върху реална част от ПИ № *** и да премахне оградата от бетонни колове и бодлива тел. На 20.08.2019 г. бил извършен въвод 3 във владение и била премахната оградата, като между ПИ №*** и ПИ №*** била поставена нова. След извършването на въвода ищецът премахнал тази ограда и възстановил положението преди въвода, поради което не се налагало да възстановява оградата между двата поземлени имота.

С решение № 703 от 22.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 8687/2017 г. по описа на ВРС, е прието за установено спрямо К. Й. П.а, че О.М. Д. – Д. е собственик на реална част от ПИ № *** по актуалната КК на ***, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК – Варна, с граници на имота ПИ №***, ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №***, и при граници на частта ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** и в останалата си част, попадаща в ПИ № ***, която част е защрихована с жълт цвят и щрих на комбинирана скица № 2 на вещото лице по приетата СТЕ, която скица съставлява неразделна част от решението, като К. Й. П.а е осъдена да предаде на О.М. Д. - Д. владението върху посочената реална част на основание член 108 от ЗС, както и е осъдена да преустанови действията, с които без основание пречи на ищцата О.М. Д. - Д. да упражнява правото си на собственост, като премахне оградата от бетонни колове и бодлива тел, ситуирани в реална част от ПИ № *** по КК на град Варна, ж.к. „***“, при граници на частта ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** и в останалата си част попадаща в ПИ №***, която част е защрихована с жълт цвят и щрих на комбинирана скица № 2 на вещото лице по приетата СТЕ, на основание член 109 от ЗС.