Определение № 3269 от 09.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3269 гр. София, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503321 по описа за 2025 година

Разгледа в закрито заседание г.д. № 3321/25г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от А. К., М. Я., Н. М., Л. Л., М. Е., Й. Д., С. К. против определение на СГС 1-5 състав от 02.08.25г. по г.д. № 2011/24г. /постановено при условията на чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 186 от ЗЗП и при условията на чл. 118, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 104 от ГПК във връзка с чл. 103 от ГПК във връзка и с чл. 210 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Жалбата е частично основателна:

Първата част от диспозитива на атакуваното определение /постановена при условията на чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 186 от ЗЗП/ следва да бъде ревизирана:

От една страна:

Принципно правило е /в тази насока са и постановките на съдебната практика/, че направената от ищеца правна квалификация на предявените искове – не обвързва съда /правораздавателният орган следва да квалифицира служебно предмета на спора съобразно съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба и на заявеният петитум – преценени в съвкупност/.

От друга страна обаче /в същата връзка/:

В случая ответникът е повдигнал изрично /съобразно съдържанието на писмения отговор на дружеството/ спор относно допустимостта на главните искове /относно процесуалната легитимация на ищците да водят делото в тази част/. Този факт /наличието на такъв спор, за съществуването на който свидетелства и съдържанието на процесната частна жалба/ е предполагал /налагал/ СГС да предостави възможност на ищците да обосноват /в рамките на производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК/ легитимацията си. Необходимост в случая /да бъде проведено такова производство/ е налице и поради това /преди всичко/, че ГПК 1 позволява /за разлика от ЗЗП/ колективен иск /иск в защита на колективни права и интереси/ да бъде воден и от физически лица /каквито са ищците по делото/. Едва след изясняване на посоченото спорно обстоятелство - при съобразяване /и обсъждане/ на защитните тези и на двете страни в тази насока /а не само на възражението на ответника, съдържащо се в отговора на исковата молба/ би могла да бъде направена надлежна преценка относно правната квалификация на главните искове /относно предмета на делото/, съответно и относно процесуалната легитимация на ищците.

Предвид изложеното: определението на СГС следва да бъде отменено /в първата му част/ и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК – съобразно горните съображения. Направената едва /за пръв път/ в процеса пред САС обосновка на легитимацията на ищците /съобразно доводите в тази насока, които се съдържат в процесната частна жалба/ не може да бъде съобразена от въззивния съд /предвид спецификата на настоящото второинстанционно производство/.

Втората част от диспозитива на атакуваното определение /постановена при условията на чл. 118, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 104 от ГПК във връзка с чл. 103 от ГПК във връзка и с чл. 210 от ГПК/ кореспондира с правилата на изброените законови текстове /поради което следва да бъде – потвърдена/:

Процесните евентуални искове подлежат на разглеждане по т. нар. „общ“ исков ред. Процесните главни искове /независимо дали са с правна квалификация по чл. 186 от ЗЗП или по чл. 379 от ГПК/ подлежат на разглеждане по т. нар. „особен“ исков ред /по смисъла на Част 3-та, Глава 33-та от ГПК/. Посоченото обстоятелство /от една страна/ и цената /от друга страна/ на евентуалните искове /същите са неоценяеми/ обосновава изпращането им по подсъдност на СРС /при условията на чл. 118, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 104 от ГПК във връзка с чл. 103 от ГПК във връзка и с чл. 210 от ГПК/.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СГС 1-5 състав от 02.08.25г. по г.д. № 2011/24г.

/постановено при условията на чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 186 от ЗЗП - в частта, с която производството е прекратено относно предявените главни искове/.

Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия /съобразно мотивите на настоящото определение/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. К., М. Я., Н. М., Л. Л., М. Е., Й.

Д., С. К. против определение на СГС 1-5 състав от 02.08.25г. по г.д. № 2011/24г. /постановено при условията на чл. 118, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 104 от ГПК във връзка с чл. 103 от ГПК във връзка и с чл. 210 от ГПК - в частта, с която процесните евентуални искове са изпратени по подсъдност на СРС/.

2

Определението не подлежи на обжалване /същото не прегражда развитието на делото нито по главните, нито по евентуалните искове – по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК; производството по чл. 121 от ГПК е двуинстанционно/.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3269 гр. София, 09.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503321 по описа за 2025 година

Разгледа в закрито заседание г.д. № 3321/25г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от А. К., М. Я., Н. М., Л. Л., М. Е., Й. Д., С. К. против определение на СГС 1-5 състав от 02.08.25г. по г.д. № 2011/24г. /постановено при условията на чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 186 от ЗЗП и при условията на чл. 118, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 104 от ГПК във връзка с чл. 103 от ГПК във връзка и с чл. 210 от ГПК/.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Жалбата е частично основателна:

Първата част от диспозитива на атакуваното определение /постановена при условията на чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 186 от ЗЗП/ следва да бъде ревизирана:

От една страна:

Принципно правило е /в тази насока са и постановките на съдебната практика/, че направената от ищеца правна квалификация на предявените искове – не обвързва съда /правораздавателният орган следва да квалифицира служебно предмета на спора съобразно съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба и на заявеният петитум – преценени в съвкупност/.

От друга страна обаче /в същата връзка/:

В случая ответникът е повдигнал изрично /съобразно съдържанието на писмения отговор на дружеството/ спор относно допустимостта на главните искове /относно процесуалната легитимация на ищците да водят делото в тази част/. Този факт /наличието на такъв спор, за съществуването на който свидетелства и съдържанието на процесната частна жалба/ е предполагал /налагал/ СГС да предостави възможност на ищците да обосноват /в рамките на производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК/ легитимацията си. Необходимост в случая /да бъде проведено такова производство/ е налице и поради това /преди всичко/, че ГПК 1 позволява /за разлика от ЗЗП/ колективен иск /иск в защита на колективни права и интереси/ да бъде воден и от физически лица /каквито са ищците по делото/. Едва след изясняване на посоченото спорно обстоятелство - при съобразяване /и обсъждане/ на защитните тези и на двете страни в тази насока /а не само на възражението на ответника, съдържащо се в отговора на исковата молба/ би могла да бъде направена надлежна преценка относно правната квалификация на главните искове /относно предмета на делото/, съответно и относно процесуалната легитимация на ищците.

Предвид изложеното: определението на СГС следва да бъде отменено /в първата му част/ и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за провеждане на производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК – съобразно горните съображения. Направената едва /за пръв път/ в процеса пред САС обосновка на легитимацията на ищците /съобразно доводите в тази насока, които се съдържат в процесната частна жалба/ не може да бъде съобразена от въззивния съд /предвид спецификата на настоящото второинстанционно производство/.

Втората част от диспозитива на атакуваното определение /постановена при условията на чл. 118, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 104 от ГПК във връзка с чл. 103 от ГПК във връзка и с чл. 210 от ГПК/ кореспондира с правилата на изброените законови текстове /поради което следва да бъде – потвърдена/:

Процесните евентуални искове подлежат на разглеждане по т. нар. „общ“ исков ред. Процесните главни искове /независимо дали са с правна квалификация по чл. 186 от ЗЗП или по чл. 379 от ГПК/ подлежат на разглеждане по т. нар. „особен“ исков ред /по смисъла на Част 3-та, Глава 33-та от ГПК/. Посоченото обстоятелство /от една страна/ и цената /от друга страна/ на евентуалните искове /същите са неоценяеми/ обосновава изпращането им по подсъдност на СРС /при условията на чл. 118, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 104 от ГПК във връзка с чл. 103 от ГПК във връзка и с чл. 210 от ГПК/.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СГС 1-5 състав от 02.08.25г. по г.д. № 2011/24г.

/постановено при условията на чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 186 от ЗЗП - в частта, с която производството е прекратено относно предявените главни искове/.

Връща делото на СГС за продължаване на процесуалните действия /съобразно мотивите на настоящото определение/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. К., М. Я., Н. М., Л. Л., М. Е., Й.

Д., С. К. против определение на СГС 1-5 състав от 02.08.25г. по г.д. № 2011/24г. /постановено при условията на чл. 118, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 104 от ГПК във връзка с чл. 103 от ГПК във връзка и с чл. 210 от ГПК - в частта, с която процесните евентуални искове са изпратени по подсъдност на СРС/.