Решение № 63 от 18.06.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 63 гр.Варна, 18.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ

МАРИНОВА при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№54/20г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз- зивна жалба от Община Варна чрез процесуалния й представител гл.ю.к. С. Ц. против решение №1437/04.12.2019г., постановено по гр.д.№803/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прието за установено по отношение на С.А.С. и Н.Х.В.,*** не е собственик на недвижим имот, находящ в гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, м.”Ментеше”№1409, представляващ по действащите КККР, одобрени със заповед №РД-18-30/19.06. 2017г./в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка при посочване датата на заповедта, като действителната такава е 19.06.2007г./ на АГКК, ПИ с идентификатор

*** с площ от 2 388 кв.м., при граници: ПИ ***,

***, ***, ***, 10135.4501. 2077,

***, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК, както и Община Варна е осъдена да заплати на С.А.С. и Н.Х.В. сумата от 680, 22лв., представляващи направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в проти -воречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствени -те правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображе -ния.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като се присъдят и сторените от страната пред първа и въззивна инстанция разноски.

Въззиваемите С.А.С. и Н.Х.В. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Д.П. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендират присъждане на сторените пред въззивна инстанция разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците С.А.С. и Н.Х.В. твърдят, че е собственици на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, р-н „Владислав Варненчик“, м.”Ментеше”, представляващ по действащите КККР, одоб -рени със заповед №РД-18-30/19.06.2007г., ПИ с идентификатор *** с площ от 2 388 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори ***, 10135. 4501.9570, ***, ***,

***, ***, придобит чрез придобивна давност с давностно владение, осъществявано от тях в периода от 1997г. и към датата на подаване на исковата молба.През

2018г. предприели действия за снабдяването си с к.н.а. въз основа на обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давност.Тогава установили, че за недвижимия имот ответникът Община Варна е съставил АОС/частна/ №5244/ 15.10.2008г., вписан в СВ-Варна на 27.10.2008г.Като основание за придобиване на собственост в акта е посочена нормата на чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС.Твърдят, че Община Варна не е придобила собственост на посоченото общо основание, нито чрез други придобивни способи.За същата не са налице предпоставките за придобиване на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ, т.к. за имота не е следвало да се провежда процедура по възстановяване на собствеността.Същият не е бил част от кооперативно земеползване, не е бил одържавен или отнет по друг начин, поради което и не е подлежал на възстановяване.Поддържат, че за тях е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск против ответника с оглед съставения без основание АОС, препятстващ възможността ищците да се позоват на давността чрез издаване в тяхна полза на к.н.а. за собственост по обстоятелствена проверка.Предвид изложеното претендират да бъде прието за установено по отношение на ответника Община Варна, че същият не е собственик на ПИ с идентификатор ***.

Ответникът

Община Варна в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Излага, че процесният недвижим имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която със заповед от 15.12.2003г. на Областния управител на област Варна е одобрен план на новообразуваните имоти/ПНИ/ за м.”Ментеше”.След решение на ОбС-Варна, обнародвано 2000г., за създаване на нови селищни образувания/общо 25/ попада в границите на СО м.”Ментеше”, землището на кв.”Вл.Варненчик”, Община Варна, т.е. в урбанизирана територия.В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица - бивши ползватели, на които правото се е трансформирало в право на собственост, бивши собственици/съответно наследници/ с признато или възста -новено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост и собственици, които се легити -мират като прибретатели от първите две категории или на собствено основание за имоти, които не са били обобществявани и съответно собствеността върху тях не е била изгубвана.Ищците не попадат в никоя от посочените категории.По ПНИ имотът е новообразуван от имоти и части от имоти по ПКП/помощен комбиниран план от 1997г., отразяващ границите на имотите на ползвателите и границите на имотите на бившите собственици/ с №№ 833, 834, 835, 836, 837 и 838/записани на бивши ползватели и лица, ползвали ги без документи или въз основа на сключен договор за наем с общината, впоследствие иззети от тях/, които попадат в грани -ците на стар имот №281/целият с площ от 2 561 кв.м./, записан на неидентифи -циран собственик.За стар имот №281 е постановено решение №1247/01.07.2005г. на ОСЗГ Варна, с което е признато правото на собственост на наследниците на Е. С.Ж. върху лозе с площ от 2, 500 дка, находящо се в терен по §4, землището на кв.”Вл.Варненчик”, представляващо имот №281.Не е постановена заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.През 2012г. наследниците на Е.Ж. са инициирали процедура по промяна в ПНИ досежно записването на имот №1409 в регистъра към плана на тяхно име, но искането е оставено без уважение от Община Варна, т.к. предвид съставения за имота АОС следва да се приеме, че между заявителите и общината е налице спор за материално право по см. на §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, който спор следва да се разреши по искове ред и каквото разрешение понастоящем не е налице.

Доколкото имотът се намира в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ допреди приемането на ПНИ/2003г./ имотът не е бил надлежно индивидуализиран, предвид което и не е можел да бъде придобиван по давност.След приемането на ПНИ ищците също не са могли да го придобиват по давност предвид следното.Според записаното в АОС имотът е собственост на Община Варна на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС - общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.Върху имоти частна общинска собственост давност не тече с оглед нормата на §1 от ЗД на ЗС, обн.ДВ, бр.46/06г.От визираните в нормата способи процесният имот е придобит от Община Варна ex lege на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.Съгласно цитираната норма земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост.В приложното й поле попадат онези земедел - ски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидения срок, или не са изкупени от ползвателите по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.Частна хипотеза на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ е нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ/но процесният имот не попада в нея, защото от 2000г. се намира в селищно образу -вание и е изгубил земеделския си характер/.Процесният имот попада в територия, която е била обобществена, част от него предоставена за ползване на ползвател, който не е придобивал право на собственост.Само предвид цитираното решение на ОСЗГ Варна от 01.07.2005г. не следва да се приеме, че нормата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ не може да намери приложение, т.к., както се изложи, налице е спор за материално право, който не е разрешен, а до отреждането на имот по ПНИ за наследниците на Е.Ж., на същите не може да бъде издадена заповед по §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.Докато не бъде издадена такава заповед, т.е. докато не приключи административната процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, придобивна давност за имота също не би могла да започне да тече.Предвид цитираните забрани, установени с императивни правила, ищците не са могли да придобият собственост върху процесния недвижим имот чрез придобивна давност.През 2014г. за територията е одобрен ПУП-ПУР, като част от имота по него попада в улична регулация и по отношение на 7 кв.м., попадащи в тази регулация,на осн. чл.16 от ЗУТ планът има непосредствено отчуждително действие.Отделно от горното и до 2018г./отпочване на процедура за съставяне на к.н.а./ намеренията им са своене като владелци не са били противопоставени на собственика.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на активно субективно съединяване искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

От заключението на СТЕ от 29.10.2019г. на в.л.Ж.Б., неоспорено от страните и кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, като кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, вкл. и с картния доказателствен материал, се установява, че първият изготвен и одобрен за територията, в която попада процесният недвижим имот, план е ПКП /помощен комбиниран план по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, одобрен с решение на ПК Варна №2А/22.05.1997г. на осн. чл.28, ал.2 от ППЗСПЗЗ в действащата му към посочената дата редакция-ДВ, бр. 48/95г./, комбиниращ два плана - план на старите имотни граници /обозначаващ границите на имотите на собствениците преди обобществяване на земята, /в случая установени по реда на чл.18д от ППЗСПЗЗ/ и КП, по който са заснети материализираните граници на имотите на бившите ползватели /лицата, на които имотите са били раздадени за ползване по реда на актовете, посочени в §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и чието право на ползване е прекратено с изменението на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн.ДВ, бр.28/92г./ и на лицата фактически ползващи тези имоти/въз основа сключен договор за наем с общината или без основание/.

По ПСИГ процесният имот съставлява имот №281 с площ от 2 561 кв.м., за -писан в регистъра на неустановен собственик, при граници: имот №266-наследници на С.С.К., имот №205-Н.И.Т., имот №207-М.А.Я.По КП, отразяващ материализираните граници на имотите на бившите ползватели, включва имоти и части от имоти, както следва: №838-П.К.Р./според представения по делото разписен лист към този план/л.88 от делото на ВОС/ - П.К.Р., ползващ въз основа договор за наем/, имот №834-Т.А. Н./ползващ без документ/, №835-Н. Б.Н./ползващ без документ/, №836-С.М.А./ползващ съгласно удостоверение №1333/78г., задраскан и записан на Г.Д.М., ползващ без документ/, №837-Г.В.И./ползващ въз основа на договор за наем/ и №838-В.С.Г. /ползващ въз основа договор за наем/.

Следващ план е КП от м.11.1997г. на м.”Ментеше”, по който е налице идентич -ност между имоти №№ 833, 834, 835, 836, 837 и 838 по този план и по плана от м.05.1997г.Съгласно регистъра към този план имот №833 е записан на Община Варна, имот №834-Т.А.Н., имот №835-Н. Б.Н., №836-С.М.А.; №837-Г.В.И., №838-Община Варна.

Съгласно представените констативни протоколи от 18.04.2001г. на комисия при Община Варна и заповеди от 15.03.2001г. на кмета на Община Варна по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ имоти и части от имоти с №№ 833, 834, 835, 836, 837, попадащи в стар имот №266 по ПСИГ, записан на наследници на С.С.К./граница от запад на стар имот №281/, за който е постановено решение №474/30.10.2000г. на ПК Варна, са били иззети съответно от лицата П.К.Р. /представен е договорът му за наем от 1986г., сключен с ОНС Варна/, Т.А.Н., Н. Б.Н., Г.Д.М., Г.В.И. /представен е договорът й за наем от 1987г., сключен с ОНС Варна/, като лица ползващи ги без основание.Според констативните протоколи всеки от имотите е бил ограден с оградна мрежа и засят с плодни дръвчета.

Според ПКП гореописаните имоти попадат не в стар имот №266, а в стар имот №205 и стар имот №281.