Решение № 659 от 21.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. Варна, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20223100500650 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпили:

1/ въззивна жалба вх. № 295 775 /05.08.2021г., подадена от „Експириан“ ЕООД, ЕИК 103776330, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Иван Страцимир No 2, ет.4, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев – управител, срещу решение № 262 300 / 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, с което е отхвърлен иска на „Експириан“ ЕООД ЕИК: 103776330, срещу ответниците Н. П. Й., ЕГН********** с адрес: ***** и Н. М. Н., ЕГН ********** с адрес: **********, с правно основание чл.415, ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца, сумата от 6 800 лв. /шест хиляди и осемстотин лева/ по издадена Заповед № 5023/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№9995/2019г. по описа на ВРС, ведно законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно погасяване на задълженията. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-деловодни разноски.

2/ частна жалба вх. № 304 124 /20.12.2021г., подадена от Н. П. Й., ЕГН ********** с адрес: ***** и Н. М. Н., ЕГН ********** с адрес: **********, срещу определение № 266 218 / 06.12.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, с което е оставена 1 без уважение молбата на двете жалбоподателки, в качеството им на ответници, за изменение на решение № 262 300 / 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 18230 / 2019г. на ВРС, 16 с-в, в частта за разноските, чрез увеличение на присъденото адвокатско възнаграждение от 670 лв. на 1340 лв.

Във въззивна жалба вх. № 295 775 /05.08.2021г., подадена от „Експириан“ ЕООД, се излага, че решението е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.Сочи, че първоинстанционният съд смесил две самостоятелни основания, всяко само по себе си даващо право на ищеца да претендира исковата сума, като дължима такава. В исковата молба нямало позоваване на дължимост на вземане, поради сключен между страните договор за заем, а за съществуващо вземане в размер на 6 800.00лв., за което има издадена запис на заповед в полза на жалбоподателя. В производството се доказало, че е налице редовен запис на заповед и действителен договор за заем, така и наличието на връзка между сключения договор за заем, обезпечен с издаване на запис на заповед. Ответниците не били ангажирали доказателства търсената сума да е платена. Ето защо и доколкото било налице изискуемо вземане, дължимо с оглед редовен от външна страна запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка във връзка с въведеното каузално правоотношение по сключения договор за заем, задължението по който не се установява да е платено, предявеният иск счита, че следва да бъде уважен в цялост, като се признае дължимостта на вземането, за което била издадена заповед за изпълнение - запис на заповед. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва вземане по каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Позовава се на практиката на съдилищата, вкл. на правната теория, като сочи, че в този случай, ищецът носи доказателствената тежест да установи само редовен от външна страна запис на заповед, което било установено. Допълнително сочи, че по отношение на договора за заем са спазени всички изисквания на ЗПК при неговото сключване, поради което и договорът е действителен и не съдържа и неравноправни клаузи. Моли съда да отмени решението и да уважи иска, както и да присъди съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите Н. П. Й., и Н. М. Н..

В частната жалба вх. № 304 124 /20.12.2021г., подадена от Н. П. Й. и Н. М. Н., се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и 2 незаконосъобразно. Твърдят, че не са налице предпоставките за намаляване на присъденото възнаграждение с ½, като видът на оказаната адвокатска помощ и извършената работа обосновавали, по-скоро, необходимост от присъждане на възнаграждение над минимума, отколкото обратното. Отделно, сочи, че за заповедното производство не са присъдени никакви суми. Моли за отмяна на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК и да му се присъди възнаграждение в размер на поне минималното такова за всяка една от ответниците.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на частната жалба от „Експириан“ ЕООД, с който се оспорва частната жалба като неоснователна. Излагат, че определението на съда е правилно и законосъобразно. Счита, че претендираното от жалбоподателя възнаграждение било прекомерно и извън добросъвестността и моралните норми. Адвокатското възнаграждение не трябвало да води до прекомерност. Доколкото законът не изисквал мотивиране на възражението по заповедното производство, а разноски се дължали за защита по установителния иск, то не се дължало възнаграждение и за заповедно производство на ответниците. Защитата и на двете ответници била еднотипна, като се следвало едно възнаграждение, а претендирането на два хонорара за един обем работа било недобросъвестно. Моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна.

В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален представител, който поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване, оспорва подадената частна жалба и претендира и разноски по представен списък. Въззиваемите Н.

П. Й. и Н. М. Н. не се явяват и не изпращат представител.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от „Експириан“ ЕООД, ЕИК 103776330, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

Иван Страцимир No 2, ет.4, представлявано от Борислав Кирилов Пантелеев – управител, срещу ответниците Н. П. Й., ЕГН **********, с адрес: ******** и Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ********, иск с правно основание чл.415, ал.4 във вр. с чл.422 от ГПК, с който ищецът претендира от съда да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата от 6 800 лв., представляваща главница по запис на заповед от 04.12.2015г. с издател: Н. М. Н., плащането, по който е обезпечено изцяло чрез поръчителство от Н. П. Й., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК26.06.2019г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 5023/28.06.2019г. по ч.гр.д. № 9995/2019г. по описа на ВРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът има съществуващо вземане от Н. М. Н. и ответника Н. П. Й. в размер на 6 800 лв., за което има издадена запис на заповед в полза на дружеството. Издателят по процесната ценна книга е Н. М. Н., а ответницата Н.

П. Й. е подписала ценната книга в качеството си на поръчител. Твърди се, че издадената запис за заповед обезпечава взиманията на дружеството по сключен договор за заем от 3

04.12.2015г., по който заемополучател е Н. М. Н., а солидарен длъжник Н. П. Й., която е и авалист по издадената запис на заповед. По описания договор за заем не е постъпило никакво плащане нито от страна на заемополучателя, нито от страна на солидарния длъжник, въпреки изрично уговорените срокове за плащане в него. След издаване на процесната запис на заповед нито длъжника по нея, нито поръчителя са извършили каквито и да е плащания, поради което дружеството е инициирало заповедно производство по чл.417 ГПК като е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК, което е уважено. С издадената по ч.гр.д.№ 9995/2019г. по описа на районен съд Варна Заповед № 5023/28.06.2019г. длъжникът Н. М. Н., ЕГН ********** и Н. П. Й.,ЕГН ********** в качеството й на поръчител, са осъдени солидарно да заплатят на кредитора Експириан ЕООД, ЕИК 103776330, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.Иван Страцимир №2, представлявано от Управителя Борислав Пантелеев сумите: 6 800.лв. по издаден на 04.12.2015г. запис на заповед, с падеж 04.12.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 26.06.2019г., до окончателното изплащане на задължението; разноски в заповедното производство в размер на 936лв.-внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжниците депозират възражения, че не дължат изпълнение по издадените в производството по ч.гр.д.

№9995/2019г заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, което поражда за ищеца правен интерес от настоящия иск за установяване съществуването на вземане по заповед за изпълнение №5023/28.06.2019г. издадена, въз основа на документ по чл.417 т.10 ГПК - запис на заповед, издаден на 04.12.2015г.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответниците депозират отговор на исковата молба, с който сочат, че исковете са допустими и надлежно предявени с оглед процесуалната легитимация на страните. Считат същите за изцяло неоснователни. Оспорават твърдението, че „...по описания договор за заем, респ. по процесната запис на заповед не е постъпило никакво плащане нито от страна на заемополучателя, нито от страна солидарния длъжник..", което сочат, че е абсолютно невярно. Н. М. Н. и Н.П. Й. са внасяли суми по кредита, като са внесли общо равняваща се на претенцията, предмет на настоящото производство- сума в размер на 6800 лв. Намират, че исковата молба е нередовна, тъй като въпреки, че се твърди, че има неизпълнение по сключен договор, няма наведени твърдения какво е естеството на неизпълнението: размер на главница, лихва или други задължения, поради което не са в състояние да организират защитата си. Навеждат доводи за нищожност на договора за заем и липса на валидно обявена предсрочна изискуемост на същия.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител –адв. Д.Т. от ВАК, поддържа иска, уточнява, че договорът за заем е прекратен с изявление, считано от 25.10.2017г. и общият размер на задължението към тази дата е било 11241,78 лв. с начислени лихви и неустойки, като в хода по същество на делото моли за уважаването на претенцията и за присъждане на сторените по делото разноски. За ответниците се явява процесуален представител – адв. Д. от ВАК, който поддържа отговора на исковата молба, а в 4 хода по същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. В условие на евентуалност от уважаване на иска ответниците молят съда да уважи направеното от тях възражение за прихващане.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.