Определение № 2458 от 02.10.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2458 гр. Бургас, 02.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА в присъствието на прокурора Б. Ив. Ж. като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Частно наказателно дело № 20262120203614 по описа за 2026 година като съобрази материалите по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК и е образувано по повод постъпило искане от прокурор при РП - Бургас за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 549/2026г. по описа на 02 РУ - Бургас, Вх. № 18967/2026г., Пор № 2295/2026г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас, а именно – Г. И. И., ЕГН **********, **********.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура град Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Защитникът на обвиняемия поддържа, че искането на прокуратурата не следва да се уважава, като моли спрямо подзащитния му да се вземе по-лека мярка.

Обвиняемият поддържа казаното от неговия защитник, изразява съжаление за стореното и също моли за по-лека мярка.

Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Искането е направено от надлежен орган, поради което същото е процесуално допустимо. Разгледано по същество, основателно, по следните съображения.

С Постановление от 30.09.2026г. лицето Г. И. И., ЕГН **********, е привлечено в качеството си на обвиняем за това, че:

1

1.

На 29.09.2026 г., в жилище, находящо се в ***************, с две деяния, при условията на продължавано престъпление, причинил на съпругата си Ш.И. И., родена на *** г. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по крайниците, главата и рагада с кръвонасядане на левия устен ъгъл, довели до болка и страдание, като около 11:00 ч. на сочената дата, й нанесъл удар с юмрук в областта на скулата и удари с ритници по тялото, а около 16:00 ч. на същия ден й нанесъл множество удари по главата и тялото, и деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

2.

На 29.09.2026 г., около 11:00 ч., в жилище, находящо се в ***************, се заканил с причиняване на телесна повреда на съпругата си Ш.И. И. думите „ще те ударя така, че никой няма да разбере“, като това заканване би могло да възбуди в Ш.И. И. основателен страх за осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл.144, ал.3, т.3, вр. ал.1 от НК.

За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал.2, вр. чл.

26, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или „пробация“.

За престъплението по чл.144, ал.3, т.3, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест години.

Следователно налице е първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на МНО „Задържане под стража“.

Втората задължителна предпоставка, която е визирана в разпоредбата на чл. 63, ал.1 НПК и за която съдът в производството по чл. 64 и сл. НПК следи, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият е възможно да е извършил престъпленията, в които е обвинен. Под „обосновано предположение” по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК следва да се разбира от събрания доказателствен материал да може да се направи извод, че е вероятно възможно обвиняемият да е извършил престъпленията, за които е привлечен в това си качество по ДП.

Към настоящия момент разследването е в много ранен етап, образувано е едва на 29.09.2026г. /преди два дни/, но според съда от доказателствените източници, събрани до момента, може да се направи извод, че е налице обосновано предположение за възможна съпричастност на обвиняемия към деянията, за което е привлечен в това си качество. Разпитани са свидетели, в т.ч. пострадалото лице – Ш.И. И., полицейските служители, отзовали се на подадения от последната сигнал – И.Х.М. и Д.Ц.С., както и сина на пострадалата и обвиняемия – И. Г. И., като показанията на всички тях сочат на съпричастност на обвиняемия към извършване на престъпленията, за които е привлечен. Аргументи в подкрепа на съпричастността на Г. И. И. се извличат и от извършеното освидетелстване на пострадалата и изготвения в тази връзка фотоалбум, както и от приобщеното съдебно-медицинско удостоверение, издадено от д-р Г.М. **** отделение по съдебна медицина в УМБАЛ - Бургас.

В дадените пред разследващия орган обяснения обвиняемият също признава, че на инкриминираната дата е ударил съпругата си.

Събрани са и множество писмени доказателства, като от приобщената 2 на този етап доказателствена съвкупност се установява наличие на обосновано предположение за авторството на деянията със степен, достатъчна за целите на производството по първоначално вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Поначало е известен и механизмът на този вид престъпления, за които е привлечен обвиняемият и че по правило и предвид естеството си, се осъществяват в домашна, семейна среда.

Трябва да се акцентира, че настоящото разследване е в начална фаза и тепърва предстои да се изяснят всички възможни версии и да се съберат доказателства. Настоящото не е произнасяне по вината и изрично трябва да се наблегне, че при събиране на допълнителни доказателства може да се достигне по извод, напълно различен от настоящото, но на този етап към настоящото произнасяне, събраните доказателства са достатъчни, за да се приеме, че е налице предположение за възможната съпричастност на обвиняемия към изъвршване на престъпленията, за които е привлечен в това си качество.

Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на найтежката мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни предпоставки, а именно – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са дадени в алтернативност – т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може да се вземе МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

Според настоящия състав на съда, действително опасността от извършване на престъпление е налична, което се извежда на първо място от обстоятелството, че обвиняемият е привлечен в това си качество по обвинение за две престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, при това едното от тях е извършено с две отделни деяния в условията на продължавано престъпление. На следващо място, от материалите по делото и в частност показанията на пострадалата и общия с обвиняемия син може да се направи извод, че поведението на Г. И. И. на инкриминираната дата, както посочва и представителя на държавното обвинение, не е инцидентна проява, а израз на трайно установено отношение и „начин на общуване“ със съпругата му, спрямо която в годините обвиняемият системно е упражнявал физическо и психическо насилие. Не без значение е и обстоятелството, че в разглеждания случай част от ударите са били насочени в областта на главата на пострадалата, което само по себе си е от естество да причини сериозни увреждания.

Посочените обстоятелства характеризират обвиняемия като личност с висока степен на обществена опасност, която не зачита физическата неприкосновеност на съпругата си – пострадала в настоящото производство.

Както бе посочено, за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” не е необходимо кумулативното наличие и на двете опасности, предвидени в чл. 63, ал. 1 НПК, като с оглед изложените съображения за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, то съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на най-тежкото процесуално ограничение по отношение на същия.

Тук следва да се отбележи, че по делото липсват данни за наличие на 3 основание обвиняемият да търпи процесуалното ограничение в домашни условия, каквото би било ако се наложи „Домашен арест“. Мярката за неотклонение „Домашен арест“ е изключителна по своя характер и се налага предимно в случаи, когато по различни причини, най-вече от здравословно естество, е невъзможно да бъде търпяна мярка за неотклонение "Задържане под стража". В конкретния случай такива причини не се изтъкват – няма данни обвиняемият да страда от заболяване, което не позволява престоя му в ареста, както и липсват доказателства същият да се грижи за свои близки в нужда, което да налага да остане при домашни условия. Наред с това, с оглед самия си характер тази мярка не би могла да ефективно да препятства възможността на обвиняемия да въздейства върху пострадалата в насока оттегляне на нейните показания или отказ от даване на такива за в бъдеще.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че са налице всички законови предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Г. И. И., която мярка в случая се явява и единствената адекватна и годна да обслужи целите по чл.57 НПК, както и опазването телесната неприкосновеност на пострадалата.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража” спрямо Г. И.

И., ЕГН **********, обвиняем по Досъдебно производство № 549/2026г. по описа на 02 РУ - Бургас, Вх. № 18967/2026г., Пор № 2295/2026г. по описа на Районна прокуратура - гр. Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок, считано от днес, пред Окръжен съд - Бургас.

Заверен препис от Определението да се изпрати на Следствения арест в ОСС - гр. Бургас.

НАСРОЧВА делото, в случай на жалба или протест, за разглеждане пред Окръжен съд - Бургас на 09.10.2026г. от 14:00 часа, за които дата и час, страните са редовно уведомени в днешно съдебно заседание.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4