Решение № 262109 от 29.06.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../29.06.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6373 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, срещу З.И.Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 6609,90 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2017 г., сключен между „****“ АД и З.А.Х., починала на 12.02.2018 г., чието наследство е изрично прието от ответника З.И.Х. по ч.гр.д. № ***/2018 г. на ВРС, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда – 29.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 910,39 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 07.02.2018 г. до 20.10.2019 г., сумата от 130 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 07.03.2018 г. до 20.10.2019 г., сумата от 14,69 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 21.10.2019 г. до 29.10.2019 г., и сумата от 120 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 17733/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, както и евентуално съединени с тях осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за същите суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 02.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, на 11.09.2017 г. между „Б.Д.“ ЕАД и З.А.Х. бил сключен договор за кредит за текущо потребление при Общи условия, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 7000 лв. със срок на издължаване от 72 месеца, считано от усвояването. Кредитът бил усвоен на 11.09.2017 г. по посочена в договора разплащателна сметка. Страните договорили олихвяването на заетите средства с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8,2 % годишно, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,932 % при изпълнение на Условията по програма *** Партньори плюс, съобразно приложение № 2 към договора. По време на действие на договора лихвата била намалявана едностранно от банката при промяната на лихвообразуващия индекс. Погасителните вноски по кредита били погасени до вноска с падеж 07.02.2018 г., вкл., след което плащанията били преустановени. На 12.02.2018 г. починал кредитополучателят З.А.Х. и в инициирано от банката охранително производство по чл. 51 ЗН нейният наследник З.И.Х. (настоящ ответник) приел наследството, което било вписано в особената книга, водена при ВРС, по ч.гр.д. № ***/2018 г. Въпреки приемането на наследството обаче ответникът не извършил никакви плащания по кредита и поради допуснатото просрочие на 20 погасителни вноски с падежи 07.03.2018 г. – 07.10.2019 г. банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът бил надлежно уведомен на 19.09.2019 г. Снабдила се и със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за дължимите суми по кредита за главница от 6609,90 лв., възнаградителна лихва от 910,39 лв. за периода от 07.02.2018 г. до 20.10.2019 г., обезщетение за забава до предсрочната изискуемост от 130 лв. за периода от 07.03.2018 г. до 20.10.2019 г., обезщетение за забава след предсрочната изискуемост от 14,69 лв. за периода от 21.10.2019 г. до 29.10.2019 г., както и за разходи при изискуем кредит от 120 лв. Последните били дължими съгласно Тарифата на банката, към която договорът препращал и с чието съдържание кредитополучателят бил запознат. Разходите били за извършените от банката действия по уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост и не представлявали такса по кредита, а имуществени вреди с предварително определен фиксиран размер. Длъжникът възразил срещу заповедта за незабавно изпълнение, поради което на ищеца били дадени указания за иницииране на исков процес.

По тези съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове. В условията на евентуалност – в случай че не се установи по делото да е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, моли за осъждане на ответника за същите суми.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител гл.юрк. Б.Ч., поддържа исковата молба и обективираното е нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, действащ чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Релевира възражение за недействителност на процесния договор за кредит, като се позовава на чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 2, т. 12 ЗПК. Оспорва облигационното правоотношение между наследодателя на ответника и банката с твърдения, че договорът не бил подписан от посочения кредитополучател. В тази връзка оспорва автентичността на подписите, положени за З.Х., в договора и свързаните с него документи. Оспорва също получаването на уведомлението за предсрочната изискуемост от ответника, респ. автентичността на положения от него подпис върху нотариалната покана. В условията на евентуалност оспорва дължимостта на претендираната възнаградителна лихва и разходи при изискуем кредит. Счита, че при уговарянето на разходите не била спазена разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание особеният представител на ответника адв. Р.И. оттегля оспорването на документите, носещи подписа на кредитополучателя З.Х., и поддържа отговора в останалата му част.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приложения договор за кредит за текущо потребление от 11.09.2017 г. (л. 8-10), сключен между „Б.Д.“ ЕАД и З.А.Х., се установява, че банката се е задължила да отпусне на посоченото физическо лице кредит в размер на сумата от 7000 лв. срещу насрещното негово задължение да върне предоставените му средства заедно с възнаградителна лихва, при преференциален годишен лихвен процент от 8,20 %, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR (0,268 % към датата на договора) и преференциална фиксирана надбавка от 7,932 % (в случай на изпълнение на Условията по програма *** Партньори плюс) и годишен процент на разходите от 9,35 %. Уговорен е срок за издължаване на кредита от 72 месеца, считано от датата на усвояването му по посочената разплащателна сметка с титуляр З.Х.. Съгласно договора погасяването се извършва чрез същата разплащателна сметка и е разсрочено на отделни месечни анюитетни вноски с падежна дата 7-мо число на месеца, посочени в погасителен план – приложение № 1 към договора. В клаузата на чл. 11 от договора е обективирано съгласие на кредитополучателя за събиране на суми от негови сметки в банката за удовлетворяването й при неизпълнение на задълженията по кредита. Според чл. 17 от договора кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които **** прилага по извършени услуги на клиента. Договорът е сключен при Общи условия, към които чл. 18 изрично препраща.

От приложения погасителен план

(л. 18-21) се установява, че плащанията по кредита са разсрочени на 72 месечни погасителни вноски с падеж 7-мо число на съответния месец, първите 71 от които в размер на по 125,42 лв., а последната – в размер на 114,94 лв., всички включващи съответна част от дължимата главница и договорна лихва, както и такса от 2 лв. Отразена в плана е дата на първо погасяване на 07.10.2017 г. и краен срок за издължаване до 11.09.2023 г. Общо дължимата от потребителя сума е посочена в размер на 9054,76 лв., от която 7000 лв. главница, 1875,76 лв. лихва и 179 лв. такса.

Приобщени са и уговорените между страните преференциални Условия по стандартен кредит за текущо потребление – приложение № 2 към договора (л. 23 и сл.). В т. 2 от Условията са посочени лихвените условия, при които се дължи уговорената преференциална лихва, като клаузата на т. 7 предвижда, че при нарушаване на същите кредитополучателят губи правото да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се променя, като максималният лихвен процент, до който може да достигне, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, посочен в договора за кредит, заедно със съответните изменения на променливата му компонента.

Приложени са също и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (л. 11 и сл.), които са подписани от страните на всяка страница. В чл. 7.1. и сл. от ОУ е предвидена възможност за кредитора да променя едностранно лихвения процент по кредита, уговорен като зависим от стойността на 6-месечния SOFIBOR, два пъти в годината, съобразно обявената на интернет страницата на БНБ котировка на лихвения индекс, като новият размер на индекса се оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата му и въз основа на неговата промяна кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница. Според чл. 18.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава от 10 процентни пункта, а след предявяване на молба за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Случаите, при които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, са посочени неизчерпателно в клаузата на чл.

19.1. от ОУ, сред които е и хипотезата на всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница (чл. 19.1., т. 1). В чл. 24-28 от ОУ е регламентирано правото на кредитополучателя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, вкл. условията и сроковете за това, както и правните последици.

Приета е и подписана от кредитополучателя Тарифа за такси по кредити за текущо потребление (л. 22), в т. 5 от която е предвидено заплащането на разходи при изискуем кредит във фиксиран размер от 120 лв.

От приложеното удостоверение за наследници от дата 06.07.2018 г. (л. 36) се изяснява, че кредитополучателят З.А.Х. е починала на 12.02.2018 г., като е оставила за законен наследник нейния син З.И.Х. (настоящ ответник).

Предвид смъртта на длъжника по процесния потребителски договор, на 20.06.2018 г. банката е подала молба по чл. 51 ЗН до РС-Варна с искане за определяне на срок на наследника за приемане, респ. отказ от наследството, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на РС-Варна. Последното е изискано за послужване и приобщено към доказателствата. От материалите му се изяснява, че призовката до З.Х., ведно с подлежащите на връчване книжа, сред които и процесният договор за кредит, ОУ и погасителен план, е получена от него по реда на чл. 46 ГПК на 22.08.2018 г. Изяснява се, че Х. е бил представляван по делото от упълномощения от него адв. Георги Аврамов, както и че се е явил лично в проведеното на 09.11.2018 г. открито съдебно заседание и е заявил, че приема наследството. Охранителният процес е приключил с влязло в сила решение № ***от 28.11.2018 г., с което съдът е постановил да се впише в особената книга, водена при РС-Варна, заявеното от З.Х. приемане на наследството, останало след смъртта на майка му З.Х., на основание чл. 49, ал. 1 ЗН. В изпълнение на съдебния акт приемането е вписано под № ***/2018 г.