Определение № 4747 от 24.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4747 гр. Варна, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100501701 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано e по:

1/ въззивна жалба вх. № 16962/02.03.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Николай И. Станчев и Радослав Цветанов Д., срещу Решение № 190/ 16.01.2026г., постановено по гр.д. 14184 / 2024г. по описа на РС – Варна, 31 –ви състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя “Дженерали Застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №3, при участието на ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника - „Пътища и мостове“ ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул.“Борис Мавроганов“№3, искове за заплащане на сумите от 661,55лв. - изплатеното обезщетение и разноските за неговото определяне по щета настъпила на 4.06.2023г. и покрита от застраховка „Каско“ №0312220340022935 на осн. чл.410 от КЗ и мораторна лихва в размер 70,09лв. от 22.08.2023г. - датата на поканата, съгласно чл.378, ал.5, изр. второ от КЗ до датата на завеждане на исковата молба-8.07.2024г. на осн. чл.86 от ЗЗД.

2/ частна жалба вх. № 43673/02.06.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Николай И. Станчев и Радослав Цветанов Д., срещу Определение No 6558 / 05.05.2026г., постановено по гр.д. 14184 / 2024г. по описа на РС – Варна, 31 –ви състав, с което е изменено Решение № 190 от 16.01.2026г., постановено по гр.д. № 14184/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 31 състав, в частта му за разноските, В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА НАД 102,26 1 евро до присъдените с определението 185 евро.

Във въззивната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи, че в производството пред Районен съд Варна се събраха множество доказателства, които, тълкувани в своята съвкупност, безспорно доказвали тезата на ищеца. В процесния казус именно поради бездействието на Агенция "Пътна инфраструктура", били получени уврежданията на процесния автомобил и последната била пряко отговорна.

Твърди, че съдът следвало да отчете „нечетливостта“ на представения Протокол за ПТП № 1864813/04.06.2023 г., много преди постановяване на обжалвания акт. Следвало да укаже на ищцовата страна, че не сочи доказателства в подкрепа на своите твърдения, както и да представи „четливо“ копие или оригинал на представения документ. Независимо от горното, обаче, от представения екземпляр по делото, от протокола за ПТП било видно, че компетентните органи установили на място, че „У1 се движи в лява лента направо и удря пресичащото от ляво на дясно животно У2“, като същевременно била съставена и надлежна схема на местопроизшествието.

Официалният документ, нито бил оспорен, нито била оборена доказателствената му сила. Не на последно място, по делото били приети редица други писмени доказателства, сред които и САТЕ, които доказвали сочения механизъм на настъпване на вредите. Очевидно, вещото лице по сочената експертиза, при изготвянето й, било ползвало и се е запознало с обективираното съдържание на Протокол за ПТП № 1864813/04.06.2023г.

Обобщава, че механизмът на ПТП бил установен, както от свидетелските показания, така и от автотехническата експертиза, неоспорена в тази й част.

По отношения размера на вредите, същият се установявал безспорно, като САТЕ била категорична, че уврежданията били от процесното ПТП и исковата сума отговаряла на сумата, необходима за възстановяване на увреденото имущество. Моли за отмяна на решението и за уважаване на претенциите, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено. Споделя мотивите на ВРС и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт, както и за присъждане на разноски. Заявява, че В исковата молба се навеждат твърдения, че пътищата от републиканската пътна мрежа следва да се поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, като за целта се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения и се поставят така, че да бъдат лесно разпознаваеми.

Посочвало се, че Агенция „Пътна инфраструктура" била отговорна за управлението на тези пътища, както и законовите разпореди, вменяващи й тези задължения. В същото време, обаче, ищецът не посочвал нито едно от тези задължения, които ответникът или негови длъжностни лица виновно били нарушили и в резултат на това да е настъпило процесното ПТП. Сочи, че сам по себе си фактът на преминаване на животното през автомобилен път не 2 означавало директно, че стопанисващият пътния участък субект имал вина за това. За да се твърди това било нужно да се установи негово конкретно противоправно поведение, в колизия с конкретна законова разпоредба, които да са пряка причина за преминаването на животното през пътя. Твърди, че няма спор, че произшествието било станало в пътен възел. Излага, че съгласно разпоредбите на Техническите правила за приложение и техническата документация за огради (предпазни мрежи) за автомагистрали, издание на ГУП, 1995 г. - при мостови съоръжения предпазната мрежа се прекъсвала при отвора на съоръжението и се затваряла при крилата, насипните конуси или подпорните стени, като отворът на съоръжението оставал свободен, а при пътните възли мрежата се поставяла от външната страна на връзките, съобразно нивелетното им положение и продължавала по връзката на разстояние най-малко 100 м. от мястото на влИ.е на връзката във второстепенния път. Следователно животното, което се било появило на пътното платно на магистралата, би могло да влезе на пътя именно от такива места. В този смисъл без правно значение било дали е имало или не предпазна мрежа в участъка. Още по-вече, че наличието на такава не можело да се приема като абсолютна пречка за появата на животни на пътното платно.

Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В частната жалба, подадена от застрахователя, уточнена с молба с в х . No 26449 / 14.08.2026г . , се сочи, че обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил сума на насрещната страна за юрисконсултско възнаграждение в размер, подобен на този за адвокатски хонорар. Когато страната се защитава от юрисконсулт, то това обстоятелство следвало да се отчете и съдът да присъди възнаграждение в размер определен, съобразно Наредба за заплащането на правната помощ.

Юрисконсултите били лица с правно образование, които извършвали правна дейност по трудов договор или като служители на държавна служба. Срещу работата, която извършвали само за своя работодател, в това число и процесуално представителство, те получавали уговорено с работодателя възнаграждение, което като цяло поставяло въпроса изобщо за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт на действащ трудов договор. Предвид материалния интерес по делото, присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 480.00 лева се явява очевидно прекомерно и несъответстващо на извършената работа, както и на правната и фактическа сложност на делото. Първоинстанционният състав частично уважил молбата на ищеца и намалил размера до 185 евро / 361.83 лева/, като сочи, че така определеният размер също се явявал прекомерен.

Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, а фактът, че същото било решено в четири заседания, до голяма степен се дължал и на процесуалното поведение на състава и ответника. Разбира се, всеки състав определял в рамките на процесуалния закон как да води съответното 3 производство, но не следвало това да бъде използвано като аргумент в полза, на която и да е страна в процеса. Моли за отмяна на определението за разликата над 102,26 евро, който размер намира за справедлив и обоснован.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК , е постъпил отговор на частната жалба от ответника Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който се оспорва последната като неоснователна и необоснована. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Въззивната и частната жалби са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, съответно и чл. 248 ал. 3 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.

Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното приложение на материална норма.

С определение No 4068/ 06.08.2026г., въззивната инстанция е констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, като същото се отнася и за депозираната частна жалба. Съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No 26449 / 14.08.2026г. нередовностите са отстранени, като ищецът е направил уточненията. Препис от молбата следва да се връчи на насрещната страна с указания за възможността да изрази становище в едноседмичен срок от получаването на същата.

По доказателствените искания:

От страна на въззивника е отправено искане за приемане на приложеното към уточнителната молба четливо копие на съставения Протокол за ПТП, като електронният екзепляр на документа е четлив в достатъчна степен и не се налага да се изисква оригинала на документа.

По искането съдът ще се произнесе в рамките на насроченото осз.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане:

4

1/ въззивна жалба вх. № 16962/02.03.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Николай И. Станчев и Радослав Цветанов Д., срещу Решение № 190/ 16.01.2026г., постановено по гр.д. 14184 / 2024г. по описа на РС – Варна, 31 –ви състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя “Дженерали Застраховане“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №3, при участието на ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ на страната на ответника - „Пътища и мостове“ ЕООД, ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.Провадия, ул.“Борис Мавроганов“№3, искове за заплащане на сумите от 661,55лв. - изплатеното обезщетение и разноските за неговото определяне по щета настъпила на 4.06.2023г. и покрита от застраховка „Каско“ №0312220340022935 на осн. чл.410 от КЗ и мораторна лихва в размер 70,09лв. от 22.08.2023г. - датата на поканата, съгласно чл.378, ал.5, изр. второ от КЗ до датата на завеждане на исковата молба-8.07.2024г. на осн. чл.86 от ЗЗД.

2/ частна жалба вх. № 43673/02.06.2026г. / вх. No на ВРС/, подадена от “Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ No 68, представлявано заедно от Николай И. Станчев и Радослав Цветанов Д., срещу Определение No 6558 / 05.05.2026г., постановено по гр.д. 14184 / 2024г. по описа на РС – Варна, 31 –ви състав, с което е изменено Решение № 190 от 16.01.2026г., постановено по гр.д. № 14184/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 31 състав, в частта му за разноските, В ЧАСТТА ЗА РАЗЛИКАТА НАД 102,26 евро до присъдените с определението 185 евро.