Определение № 672 от 26.06.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 672 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600757 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4, от НПК и е образувано по жалба от Д. С. П., с ЕГН **********, от ****************, срещу Определение № 112/21.12.2023 г. по НЧХД № 54/2023 г. на РСПоморие, с което тъжителката е осъдена да заплати на подсъдимата Х. А. М. сума в размер на 1 000 лева, представляваща направени от М. съдебноделоводни разноски, а именно заплатено адвокатско възнаграждение по НЧХД № 54/2023 г. по описа на РС-Поморие.

В обжалваното определение е прието за безспорно, че делото е образувано по частна жалба на Д. С. П. от гр. Поморие против Х. А. М. от гр.

Поморие, с повдигнато обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

С Определение № 81/12.10.2023 г. производството по делото било прекратено на основание чл. 24, ал. 4, т. 4 от НПК, поради което на основание чл. 190, ал. 3 от НПК разноските по делото направени от подсъдимата М. са възложени на частния тъжител П.. В жалбата срещу това определение се твърди, че в насрочените две съдебни заседания ход на делото не е бил даден, а подаденият писмен отговор от страна на подсъдимата е изготвен и подписан от самата нея. В насроченото за 04.09.2023 г. съдебно заседание ход на делото, отново не е бил даден и с молба от 11.10.2023 г. преди насроченото съдебно заседание частната тъжителка е оттеглила тъжбата си, което е довело до прекратяване на 1 делото. Твърди се също така, че до датата на прекратяване на делото 12.10.2023 г. подсъдимата не е била представила договор за правна защита и едва след влизане в сила на определението за прекратяване на производството, защитникът е подал молба, към която е приложил договор за правна защита и е поискал присъждане на сумата от 1 000 лева /получена на ръка от тъжителката за процесуалното представителсдтво/.

По-нататък в жалбата се излагат доводи защо определението е незаконно от гледна точка на липса на изискуемите реквизити на договора за правна помощ и на съмнения за негово антидатиране.

Накрая се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, посочено в договора за правна защита.

Въззивният съд като взе предвид, изложеното в депозираната жалба, приема, че същата е подадена в срок и от заинтересована страна, следователно я намира за допустима. Осъществена е и процедурата по връчване преписи от жалбата на заинтересованите страни, като в тази връзка становища от тях не са представени. По същество на оплакването настоящият съдебен състав намира същото за частично основателно, като аргументите за този извод са следните:

В развилото се наказателно производство от частен характер са проведени две открити съдебни заседание, като ход на делото не е даван и на двете заседания подсъдимата е била представлявана от защитник - адв. Керка Богоева от АК-Хасково. Защитникът се е явявал в откритите съдебни заседания и е изпълнявал задълженията си, като такъв.

На л. 38 е приложено пълномощно с което подсъдимата М. е упълномощила адв. Керка Георгиева Богоева от АК-Хасково, да я представлява по НЧХД № 54/2023 г. по описа на РС-Поморие, а на л. 70 е приложен и договор за правна защита и съдействие с дата 04.09.2023 г., между подсъдимата Х. А. М. и адв. Керка Георгиева Богоева, в който е посочено, че възнаграждението в размер от 1 000 лв. е платено в брой, което сочи на основателност на претендираните разноски, но не и в претендирания размер. В настоящия случай делото е приключило в две съдебни заседания, в които ход на делото не е даван. От страна на защитата не са били представяни и възражения по реда на чл. 322 от НПК. Ето защо в тежест на частния тъжител следва да се възложи заплащане на съдебни разноски в размер на 500 2 лв., като тази сума съдът намира за справедлива, с оглед направената цялостна преценка на коментираните дотук обстоятелства, имащи отношение към характера и предмета на производството, както и извършената процесуална дейност на представителя на подсъдимия.

Предвид изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 и 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 112/21.12.2023 г. по НЧХД № 54/2023 г. на РСПоморие, с което частния тъжител Д. С. П., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Х. А. М. с ЕГН ********** сума в размер на 1000 лева, представляваща направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, като НАМАЛЯВА възнаграждението от 1000 лв. на 500 /петстотин/ лв.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3