Определение № 793 от 15.11.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 793 гр. Варна, 10.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20233001000587 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Агроблок Търговска Компания ЕООД, ЕИК 206938735, Г.Оряховица, действащо чрез адв.В. К. от САК, против протоколно определение №1254/10.09.2023г., постановено по т.дело №200/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която е оставено без уважение искане на ответното дружество за разглеждане в производството на възражение за прихващане. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Според жалбоподателя възражението му е упражнено своевременно с подаване отговор по исковата молба като съдът е следвало да даде възможност на дружеството да докаже твърдените от него факти, свързани с наличие на насрещно задължение на ищеца, произтичащо от същия договор за пристанищни услуги от 22.12.2022г. Счита, че въведеното с отговора възражение за прихващане е конкретизирано в достатъчна степен по основание и размер. Счита, че с обжалваното определение, съдът е ограничил способите за защита във висящия процес. Моли за отмяна на постановеното протоколно определение и претендира разноски в производството.

Препис от частната жалба е връчен на ищеца Одесос ПБМ ЕАД, който в срока по чл.276 ГПК е депозирал писмен отговор за недопустимост, респ. за неоснователност на частната жалба.

Апелативен съд – Варна, като обсъди оплакванията в частната жалба и доводите на насрещната страна в отговора, приема следното:

Частната жалба е недопустима за разглеждане, тъй като се атакува съдебен акт, който не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В 1 този смисъл е постановена трайна и обилна съдебна практика. Определението за неприемане на възражението за прихващане не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, за да е допустимо самостоятелното му обжалване с частна жалба пред въззивен съд. Възможността за обжалване на определението не е уредена изрично в процесуалния закон, което изключва приложението на хипотезата в чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Правото на частна жалба не може да бъде изведено и от чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Възражението за прихващане е процесуално средство за защита на ответника, чрез което противопоставяйки за прихващане свое насрещно вземане към ищеца, ответникът цели да отблъсне иска. Отказът на съда да приеме възражението за прихващане не лишава ответника от възможността да предяви иск за вземането си в отделно производство и не прегражда развитието на делото, образувано по предявения от ищеца иск. Преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК са само определенията, които препятстват по-нататъшното развитие на делото, а не и тези, които препятстват извършваните в хода на делото процесуални действия на страните, в случая упражняване на защита посредством възражение за прихващане. Контролът за законосъобразност върху този акт се осъществява чрез обжалване на постановеното по делото решение. Относно възможността за обжалване с частна жалба по реда на прекия инстанционен контрол на постановените от първата инстанция определения, с които се отказва да бъде прието за разглеждане възражение за прихващане, е формирана постоянна практика на ВКС /в този смисъл определение №265/22.05.2015г. по ч.т.д.

№1322/2015г., I I т.о. на ВКС, определение №187/28.03.2017г. по ч.т.д. № 2179/2017г. I т.о., на ВКС, определение №337/19.06.2018г. по ч.т.д. № 1536/2018г., II т.о. на ВКС и др./. Независимо от очертаните в чл.298, ал.4 ГПК обективни предели на силата на пресъдено нещо, включително и по отношение на недопуснато възражение за прихващане, законодателят не е предвидил възможност за инстанционен контрол при постановен самостоятелен съдебен акт с изричен отказ на съда да приеме за разглеждане възражение за прихващане. От текста на чл.133 ГПК във вр. чл.131, ал.2 т.5 ГПК не може да се обоснове извод, че възражението за прихващане се подчинява на различен процесуален режим в сравнение с останалите възражения, съставляващи процесуална защита на ответника или защита по същество срещу предявения иск.

Предвид извода за недопустимост на частната жалба, с която е сезиран съда, неоснователни се явяват оплакванията в нея, досежно срока на въвеждане на възражението в процеса, наличието на материалноправните предпоставки на компенсаторното право, конкретизирането на възражението по основание и размер. Тези оплаквания имат значение при евентуално атакуване на окончателния съдебен акт, с който съдът се произнася по същество на спора /във въззивно обжалване/.

Изложените съображения мотивират съда да остави без разглеждане като недопустима частната жалба, а въззивното производство да се прекрати.

2

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба на Агроблок Търговска Компания ЕООД, ЕИК 206938735, гр.Горна Оряховица, ул.„Св.Княз Борис I“№1 против протоколно определение №1254/10.09.2023г. постановено по т.дело №200/2023г., по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която е оставено без уважение искане на ответното дружество Агроблок Търговска Компания ЕООД за въвеждане в процеса на възражение за прихващане.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.т.д.№587/2023г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3