Решение № 260803 от 07.03.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№ … гр. С., 07.03.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на осми две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

Илиана Станкова при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7738/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.1, б. „а“ от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът

А.В.В., починал в хода на процеса и на негово място конституиран наследникът му по закон В.А.В., твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 04.08.2018 г., в гр. С.,*** в близост до пресечката с бул.

„Васил Левски“. Сочи, че при качване в трамвай

№ 22, на спирка № 0298 от масовия градски транспорт се хванал за дръжката вътре и изведнъж трамваят потеглил и затворил вратата, затиснал му ръката и го влачил около 15 метра. Твърди, че същия ден, след като се прибрал усетил болки в ръката и посетил УБАЛСМ „Пирогов“ където било установено, че е получил в следствие на инцидента закрито счупване на долния край на лакътна и лъчева кост, за лечение на което било извършено наместване и имобилизация. Сочи, че не му е известен номерът на превозното средство, в следствие противоправното поведение на чийто водач е пострадал, поради което счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника и претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000,00 лева, както и лихва за забава в размер на 1033,33 лева за периода 27.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва. Претендира разноски.

Ответникът

Г.Ф.оспорва механизма на ПТП и наличието на противоправно поведение на водача на посоченото в исковата молба превозно средство. Твърди, че произшествието е настъпило единствено в следствие на поведението на ищеца, който е предприел качване на трамвая, в момент, в който той вече е затварял вратите си. Оспорва и размера на иска, като счита обезщетението за завишено с оглед критериите на Постановление № 4/1968 г. на ВКС. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За уважаване на иска е необходимо кумулативното установяване на следните факти, тежестта за доказване, на които е у ищеца: 1/ настъпване на застрахователно събитие покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“- ПТП; 2/ същото да е настъпило на територията на Р. България в следствие противоправното поведение на водач на МПС, което не е идентифицирано; 3/ увреждане на здравето на ищеца и претърпяване на болки и страдания от него; 4 / причинна връзка между противоправното поведение на делинквента и увреждането на здравето на ищеца.

Според показанията на свидетеля И.Т., в началото на м. август 2018 г., в гр. С.,***, на спирката на масовия градски транспорт пред Царските конюшни, станал свидетел на инцидент. Свидетелят сочи, че се качил на втория вагон на трамвай № 20 и след него се качил видимо възрастен човек с патерица, когото вратата затиснала – лявата му ръка останала в трамвая, а останалата част от тялото му извън него.

При това положение трамваят потеглил като и влачил човека около 15м. Хората в трамвая викали на ватмана да спре, но той явно не чувал, тъй като трамваят бил съчленен. След като ватманът отворил вратите човекът се качил и казал, че е добре видимо. На следващата спирка свидетелят слезнал с пострадалия, който видимо не се чувствал добре и го попитал дали има нужда от помощ, а той му отвърнал, че просто го боли ръката и няма нужда от помощ. Двамата се разделили като свидетелят оставил на пострадалия визитката си ако има нужда от помощ да му се обади, тъй като свидетелят живее в близост. Свидетелят сочи, че нямало ясна причина за инцидента, не е имало забавяне от страна на пострадалия при качването му, нито повече хора в трамвая, които да го затруднят.

Според заключението на приетата автотехническа експертиза ватманът на трамвая е имал възможност да вижда качващия се пешеходец през дясната огледало за обратно виждане, както и останалото му тяло извън вагона и да предотврати произшествието като не затваря вратите и не потегля преди качване на пътника. Във вътрешната част на превозното средство пътникът не е бил видим от водача, като е възможно ръката му да е била затисната от вратата, но индикаторите, които показват на ватмана, че вратите са затворени да показват, че те са затворени, въпреки затиснатата ръка.

От събраните писмени, гласни доказателства и приетата автотехническа експертиза съдът намира за установено по делото, че произшествието е настъпило в следствие противоправното поведение на водача на трамвай № 20, който се е съобразил качващия се пътник в превозното средство е затворил вратите му и същото е потеглило, без пътникът А.В. да се е качил в него. Не се установява противоправно поведение на пострадалия във връзка с настъпване на произшествието.

Установява се по делото, че след настъпване на инцидента ватманът не е спрял, продължил е движението на трамвая и произшествието не е установено на място от органите на МВР, а констативният протокол за него е съставен в последствие.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.

Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез показанията на свидетелката Ю. В. тя е снаха на пострадалия. Свидетелката сочи, че след инцидента А.В. бил около 2 месеца с гипс на дясната ръка. Преди произшествието свидетелката сочи, че той бил активен, грижел се за болната си съпруга, която била с деменция, ходел на пазар, по институции, карал кола. След инцидента се застоял, наложило се съпруга й да ходи да му помага с къпането и пазаруването, тъй като баща му се страхувал да не падне. През зимата на

2019 г. до смъртта на съпругата на А. Висококомогилски наели хора, които да им помагат в домакинството.

Според заключението на приетата медицинска експертиза в следствие на произшествието ищецът е получил съчетано счупване на долните краища на лакътна и лъчева кост на лявата ръка, както и охлузване на 2-4 ти пръсти на тази ръка.

Проведено е закрито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с гипсова имобилизация за период около 35 дни. Общият оздравителен период е около 6 месеца, като през първите 2 месеца болките са с по-интензивен характер.

От акт за смърт и удостоверение за наследници на А.В. се установява, че той е починал на 13.08.2020 г. и е оставил за свой наследник сина си В.А.В..

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 23 000,00 лв. За да определи размера, съдът отчита възрастта на пострадалия към датата на деликта и обстоятелството, че това не е водещият му горен крайник. Съдът взема предвид, че имобилизацията на ищеца е била за около 35 дни, като не се установява да се е наложила последваща рехабилитация. Същевременно за периода на имобилизация ищецът е бил съществено ограничен да се обслужва в битов план, тъй като се е придвижвал трудно /според показанията на свидетеля Т. пострадалият е бил с патерица/ и му е бил необходимо ползването и на двата горни крайника за осигуряване на стабилност предвид възрастта му – 82 години.

Това е затруднило ищеца и поради обстоятелството, че той до този момент се е грижел и за болната си съпруга, която е била с деменция, а неговото травматично увреждане е наложило помощ за семейството от трето, външно на семейството лице. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната, както и лимитите, предвидени в закона за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и практиката на съдилищата, при определяне на обезщетения в сходни случаи.

Относно предявения иск с правно основание чл. 558, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от Гаранционния фонд се изплащат съобразно чл. 497 от КЗ, според която разпоредба законна лихва върху размера на определеното обезщетение се дължи от по-ранната от двете дати: или 15 работни дни от представяне на всички изискани от ответника документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ или от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателствата изискани по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.

В настоящия случай ищецът е предявил претенцията си пред ответника на 27.01.2020 г., като към нея е приложен протокол за ПТП, история на заболяването, оперативен протокол за хоспитализация, журнал от травматологичен кабинет и лист за преглед на пациента. С писмо изх. № от 28.01.2020 г. Г.Ф.е поискал от А.В. представянето на писмено данни относно хода и резултата от досъдебното производство. Съдът намира, че представените със застрахователната претенция документи са достатъчни за установяване факта на настъпване на събитието и определяне размера на вредите, поради което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 15 работни дни считано от 27.01.2020 г. Ищецът претендира лихва за забава от дата следваща изпадането на ответника в забава, поради което искът следва да бъде уважен за периода 27.04.2020 г. – 28.07.2020 г. в размер изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК в размер на 594,21 лева. За горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход от делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото за разноски за вещи лица и свидетел в размер на 267,38 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С.К.Н. на основание чл. 38