Решение № 4610 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4610 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20251110215589 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Т. Д. от гр. София срещу наказателно постановление № 25-4332-025216/06.10.2025 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел Пътна полиция (О„ПП”) при СДВР, с което са му наложени следните административни наказания: на основание чл.179, ал. 2, във вр. с ал.1, т.5, пр.IV от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 300 (триста лева) лв. за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва извършване на нарушение.

Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание.

Поддържа жалбата си и по същество пледира да му отпадне, че е избягал от ПТП, тъй като е дошъл след 5 минути.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се явява представител, който по същество поддържа писмените бележки, които са депозирани, като моли да бъде потвърдено НП, с правните последици, 1 произтичащи от това. Претендират се разноски.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

Съставен бил на жалбоподателя от свидетеля Е. А. акт за установяване на административно нарушение (АУАН), за това, че на 15.09.2025 г. около 16:25 часа в гр. София по бул. „Витоша“, с посока от бул. „Пенчо Славейков“ към бул. „Ген Скобелев“, управлявал собствения си мотоциклет „***”, с ДК № ********* и пред №110 не пропуска пресичащия от дясната му страна пешеходец на пешеходната пътека, означена с маркировка М 8.1 и знак Д17, след което напуска произшествието.

В АУАН жалбоподателят не е вписал възражения.

В АУАН, който е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице, въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи – мл. автоконтрольор А., който е преназначен на тази длъжност със Заповед №513з-9741/13.09.2024 г. са посочени като правни квалификации на описаното чл.119, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Същият е съставен в присъствието на един свидетел, който е при установяване на нарушението.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя А. излага, че е констатирал ПТП между жалбоподателя и пешеходец – момче, което се е оплакало, че е ударено по ръката с огледалото. Обадили са се от дежурната част на водача на мотопеда, който се е върнал на място, не е констатирал наранявания по младежа, но последният се е оплаквал, че го боли ръката и има зачервявания, което жалбоподателят е отрекъл. Свидетелят А. не е установил очевидци и записи от охранителни камери.

Снети са били писмени обяснения от пешеходеца и от пълнолетно лице, на което същия се е обадил. Изготвен е протокол за ПТП, както и е попълнена декларация от водача на мотопеда. Изготвена е докладна записка по случая от свидетеля А..

Издадена е на жалбоподателя Заповед за принудителна административна мярка №25-4332-004668 от 16.09.2025 г. за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление от 2 началник сектор към СДВР, О „ПП“-СДВР – главен инспектор Д. Д. Д., преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР със Заповед №8121К12547 от 12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, оправомощена по силата на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. да издава наказателни постановления.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства, както и гласните: показанията на свидетеля А., които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.

Съдът кредитира и приложената по делото компютърна разпечатка.

Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява частично основателна, поради следното:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното:

В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, видът и марката му, регистрационния му номер, а извършените нарушения са описани както словесно, така и с посочване на правната им квалификация.

Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 и ал.3 от ЗАНН.

В преценката си дали да се издаде НП административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14, ал.2, във връзка с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и 3 обстоятелствата, при които е извършено.

Относно нарушението, визирано в т.1 на процесното НП:

Разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, ред. към датата на визираното административно нарушение, предвижда задължение за водачът на нерелсово ППС „да пропусне сигнализиращите, че ще пресичат платното за движение на пешеходната пътека съгласно чл. 32, ал. 1 , стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.

В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП), конкретно управлявал мотоциклет „***”, с ДК № *********, не е пропуснал преминаващ по пешеходната пътека, тип „зебра” пешеходец. Същата е била маркирана с пътна маркировка М 8.1 и обозначена с пътен знак Д17. Съгласно чл. 117, ал.1, изр.1-во от Наредба №18/2001 г.: пътен знак Д17 „Пешеходна пътека” се използва за сигнализиране на място извън кръстовище, в което пешеходците пресичат платното за движение. Разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП предвижда задължение за водача на нерелсово ППС да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да спре, управляваното от него ППС, за да пропусне пресичащия пешеходец. С горното си поведение същия е осъществил състава на чл.119, ал.1 от ЗДвП, което като правна квалификация е вярно отразено от административно-наказващия орган. Установи се от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел А. този факт, който е установил въз основа на обясненията на пешеходеца и снетите писмени сведения. Като съдът не установи от кредитираните доказателства, че при непропускането на пешеходеца, водачът на МПС-то и жалбоподател в настоящето производство, да е реализирал ПТП, по смисъла на определението за това, дадено в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП („събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно 4 средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“). Както от показанията на свидетеля А., който излага, че не е имало наранявания по пешеходеца, така и доколкото липсват медицински документи, вкл. освидетелстване в тази насока и констативен протокол, този факт се приема, че не е установен, а именно причинено нараняване на пешеходеца от водача на МПС-то. Предвид горното не са налице предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност по чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.IV от ЗДвП. Като санкционната норма е относно нарушение за водач, който поради нарушение по ал. 1, в случая т.5 на същата - не спазва предписанието на пътната маркировка, от което е създадена непосредствена опасност за движението и причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.

Същият следва, съобразно установените факти по делото, да бъде с наложена санкция по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, а именно за водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека, глоба в размер на 150 лв.

С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, като размерът на глобата е фиксиран.

Като в правомощията на районния съд е в производството по обжалване на наказателното постановление да измени наказателното постановление, което има същото съдържание. В тази насока е и ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, че „районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението“, какъвто е и процесния случай.

Относно нарушението, визирано в т.2 на процесното НП:

Не се установи обективната и субективната страна на деянието по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. По делото не се установи, че жалбоподателят е този, който със своето поведение е станал причина да настъпи ПТП, с управлявано от него МПС, по смисъла на определението за това, дадено в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП („събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно 5 средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“). Не е изследван въпроса от АНО, преди да издаде НП за конкретните обстоятелства има ли извършено административно нарушение по този състав. От кредитираните доказателства по делото, както се посочи и по-горе не се установи фактът на реализиран състав на административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, който предвижда, че „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:

1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.“

В тази му част наказателното постановление страда и от пороци, които са съществени по смисъла на закона. Както в АУАН, така и в наказателното постановление не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна квалификация в АУАН и в НП чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП и обстоятелствата, при които е осъществено. Горното се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса на задължителните реквизити посочени в чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН за акта и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за НП.

На следващо място словесното описание на нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена. Като в АУАН и в НП се твърди, че нарушението, което е описано като: „напуска произшествието” е с правна квалификация чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, която хипотеза касае задължение за водач на ППС, който е участник в пътнотранспортно произшествие да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Не е описан словесно състава на така квалифицираното по този текст чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП нарушение. Така описаното схематично нарушение и при разминаване с посоченото словесно такова в АУАН и в НП е невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай.