Решение № 534 от 05.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Варна, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110200098 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : В.

Г. С. ЕГН: ********** от град Айтос, ул. „******“ № **, ет.**, депозирана чрез процесуален представител - адвокат И. Ч. - АК Бургас, против Наказателно постановление № 23-0003226/19.09.2024г., изд. от Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което за нарушение на нормата на :1/ чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП и 2/ чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, защото е издадено при допускане на съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон. Сочи се, че то не съответства на целта на закона и представлява явно несъответен отговор на деянието, което се претендира да е административно нарушение.

Изтъква се , че в НП е посочено, че проверяваното ППС е било в покой в момента 1 на проверката, което означавало, че то не се е движело.

Сочи се още, че връченият акт е бил във вид, който не позволявал да се прочете констативната му част.

С НП, въз основа на една и съща фактическа обстановка и едни и същи констатации, била ангажирана отговорността на дееца по две различни административни нарушения - съответно по чл.7, ал.1, т.4, б „а" и по чл.7, ал.1, т.3, б „б" от Наредба № 11.

Превозваният товар бил насипен /пшеница/, поради което било невъзможно да бъде съвсем точно измерено количеството, което се натоварва в полуремаркето.

Не бил ясени и въпросът с какво устройство е извършено измерването и дали същото било сертифицирано.

С тези и други аргументи се иска отмяната на НП или алтернативно намаляне на размера на всяка от двете наложени глоби до минимално предвидения в закона размер от 500 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, като в първото по делото заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. В последното заседание процесуалният представител не се явява, но депозира писмени бележки, в които в който той поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендира и за присъждане на разноски.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител- експерт с юридическо образование, който счита, че НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2024 год. свидетелят В. П. и негов колега- К. К., двамата инспектори в Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Варна / ОО "АА"- Варна/, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се намирали в гр.Варна, на КПП Аспарухов мост, северен пътен възел, където установили, че възз. В. С. престоява с МПС марка „Волво ФХ“, с peг. № ****** от от кат. N3 с прикачено към него ремарке „Витлон НВ 3“ с рег. № ****** от кат.О4. При извършената му проверка било установено , че възз. извършва обществен превоз на товари (пшеница) по маршрут с.Любен Каравелово-гр.Варна, което било констатирано от товарителница № 000964/17.07.2024 г. и пътен лист № 821529/17.07.2024 г.. При извършените от проверяващите замервания с електронна мобилна везна „DINI ARGEO“, модел WWS, индикаторен блок номер 0100185363 и плочи с номера 0100186489 и 0100187154 , било констатирано, че водачът С. извършва превоза с влекач с две оси и полуремарке с три оси с пневматично или признато на него за еквивалентно окачване за движение по пътищата отворени за обществено ползване, с натоварване на втора единична задвижваща ос на влекач 14 890 кг. надвишаващо 2 нормата от 11 500 кг. установена от МРРБ с 3 390 кг. Било констатирано още, че разстоянието между осите на ППС с рег. № ****** (полуремаркето) е над 1,3 метра, като сборът от натоварване на трите оси бил 32 120 кг., което надвишавало допустимата норма от 24 000 кг. определена от МРРБ с 8 120кг. Проверката била извършена със съдействието на органите на полицията, тъй като възз. отказал да бъде проверен и напуснал мястото на проверка. След установяването му от органите на реда възз. се завърнал и бил проверен от компетентните органи.

При тези констатации св.П. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.4, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ и нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т.3, б."б" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи – пътен лист, товарителница, и разпечатка от дигитална карта на водача били иззети.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да оспори фактическите констатации посочени в него, с отбелязване, че няма възражения.

Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка

Началникът на

„Автомобилна администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.3 от ЗДвП наложил на въззивника две административни наказания „глоба“ в размер съответно на 2 000 лева и на 3 000 лв..

Наказателното постановление било връчено лично на въззивника С. на 04.11.2024г..

В законоустановения 14-дневен срок, на 13.11.2024г. /видно от входящия номер/, чрез Началника на ОО„Автомобилна администрация” –гр.Варна, Н. депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля В.П., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля П. дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница, пътен лист, извадка от дигиталната карта на водача, извадки от показателите на ел. везна, заповеди за компетентност ръководство за употреба на електронна мобилна везна „DINI ARGEO“,модел WWS, ръководство за работа на плочи с номера 0100186489 и номер 0100187154, писмо от Български институт по метрология изх. № 45 от 22.03.2024г., заявление запроверка № 000029-9046 от 15.02.2024г., протокол от проверка на електронна везна № 112 от

15.02.2024г., протокол от проверка на електронна везна № 113 от 15.02.2024г.

3

,фотоснимки и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е К. К. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. Видно от приложения по преписката АУАН, същият е напечатан, разпечатан предявен и връчен на възз. Обстоятелството, че копието не било четливо не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Нещо повече, напълно възможно е било възз. ако действително е получил нечетим АУАН, да сезира АНО с искане за издаване на четим препис. Видно от материалите по АНП такова молба не е била депозирана, с оглед на което и възражението се явява несъстоятелно.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен 4 реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр.Варна, КПП Аспарухов мост, северен пътен възел.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е престоявал на посоченото по-горе място, не компрометира описаното в двата акта, че същият е извършил обществен превоз на товар- пшеница в описаното в АУАН и НП ППС. Превозът на посочения товар на 17.07.2024г. от възз. не се оспорва, а и се доказва от събраните в хода на АНП товарителница и пътен лист, от които е виден видът на товара и маршрута на превоза.

От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 17.07.2024 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят В.Петков и неговият колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването. Няма никакво съмнение, че възз. е стигнал до мястото на проверката по своя маршрут, изчаквайки да влезе в мястото на разтоварване –Пристанище ВарнаИзток вписано в товарителницата.

Доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директор на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД08-107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.