Решение № 1208 от 18.06.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер Година

2019 Град

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и седми състав

На единадесети юни Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 2340 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище:***, представлявано от Т.П., депозирана чрез адвокат Й.А. от ВАК, против Наказателно постановление № 23-0000257, издадено на 08.05.2019г. от Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 / три хиляди/лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. В хода на административно-наказателното производство били допуснати нарушения на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на НП фигурирал единствено правният извод, че транспортното дружество е извършило нарушение. В АУАН и в НП не било въведено твърдение за липсата на издадено удостоверение за психологическа годност, а жалбоподателят бил поставен изначално в положение да се защитава срещу правната квалификация, че водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност, без въобще да е посочено кое е това изискване, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не е отговарял на него.

На следващо място се сочи, че сочената за нарушена разпоредба систематично е разположена в глава осма от ЗАвПр - Административнонаказателни разпоредби. Същата по своето естество била санкционна норма. Тя не въвеждала правило за поведение, а абсолютен размер на административната санкция при наличие на визирани в нея две хипотези.

Било налице противоречие в твърденията за място на извършване на нарушението от дружеството - жалбоподател от гледна точка вида на извършения превоз.

АНО не бил изпълнил задълженията си по чл.53 от ЗАНН, тъй като не бил проверил дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако не са налице, да издаде съответното НП и наложи административно наказание на нарушителя.

Излагат се аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

С горепосочените и с други аргументи се моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Във фазата по същество моли последното да бъде отменено, като се позовава на посочените в жалбата основания.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец март 2019год. служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. Б.И., извършили проверка на въззивното дружество. В хода на проверката било установено, че 12.10.2018 г. в гр.Варна, превозвачът "П." ООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № 1639, е допуснал до управление на товарен автомобил марка "Даф", кат. N3 с peг. № В6140НС, с който е извършен международен превоз на товари, видно от пътен лист с № 31652/28.09.2018г., CMR/12.10.2018г., информация от картата на водача за дата 12.10.2018г., водачът Т.Х.К. с ЕГН: **********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, уредени в чл.7а, ал.2, предложение 3 от ЗАвП. Водача К. бил без валидно удостоверение за психологическа годност след дата 28.09.2018г., като до момента на приключване на проверката - 15.03.2019г., нямал издадено ново УПГ, видно от справка в Регистър на психологическите изследвания..

При тези констатации св.И. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл. № 261004, в който описал допуснатото според него нарушение от дружеството превозвач, което квалифицирал по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП . Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството, което го подписало без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАНН.

На 08.05.2019год., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

Наказателното постановление било връчено на възз. дружеството на 15.05.2019г. В законоустановения 7-дневен срок, на 21.05.2019г. /видно от входящия номер/, чрез ОО“АА“-Варна била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Б.И., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.

При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм. нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.

Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз и срока на действие на същия. Налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение – допускането до управление на товарен автомобил, с който е извършен международен превоз на товари, на водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност след дата 28.09.2018г.. Настоящия съдебен състав приема, че в АУАН и НП са посочени достатъчно данни – включително на кои изисквания съгласно нормата на чл.7, ал.2 от ЗДвП не отговаря водачът /за психологическа годност/, както и къде са разписани тези изисквания - чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение за което е ангажирана отговорността на "П." ООД. А тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на 12.10.2018г. без водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този смисъл същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност. Следва да се посочи, че в административнонаказателното производство защитата се осъществява в рамките на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на НП. Лицето се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението, поради което настоящия съдебен състав не споделя доводите в жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до отмяна на НП.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.

28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за което е привлечено към адм. наказателна отговорност с акта и съответно наказано с НП по следните съображения:

Не е спорно по делото, че жалбоподателят "П." ООД е "превозвач" по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвП доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ООД, извършва обществен превоз на пътници или товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Не е спорно между страните и че дружеството-превозвач, притежава лиценз на Общността № 1639 за превоз на товари.

Съгласно чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.

В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба № 36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото изследване дадените заключения се регистрират посредством специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност.