Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12071 от 04.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2366/2026
Вид
Определение № 12071
Подписан
04.06.2026
В сила
04.06.2026
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски, Ивайло Димитров, Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12071 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100502366 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от 11.02.2026 г., подадена от ищеца А. П. Г. срещу определение №1593 от 14.01.2026 г., по гр. дело № 31102/2025 г., на СРС, 165 с-в, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като предявеният иск за установяване на български произход на ищеца се основава не само на посоченото свидетелство за раждане, но и на множество самостоятелни твърдения и доказателства относно произход по майчина линия, включително чрез майка, баби и дядовци, които не са обсъдени от съда. Поддържа се, че изходът на делото не е обусловен единствено от оспорвания документ, поради което не е налице изискваната от чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК обусловеност на гражданския спор от установяване на престъпни обстоятелства.

Сочи се допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на релевантните факти и доводи на ищеца в тяхната цялост.

Като ново обстоятелство, настъпило след постановяване на определението, жалбоподателят сочи, че досъдебното производство е прекратено с Постановление на СРП от 20.01.2026 г., като оригиналът на свидетелството за раждане му е върнат от СДВР с разписка от 04.02.2026 г. Ето защо, с оглед прекратяването на наказателното производство, отпада правното основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, а продължаването на спирането би нарушило правото на разглеждане на делото в разумен срок по чл. 13 ГПК и чл. 6, §1 ЕКЗПЧ.

Иска се отмяна на определението и възобновяване на производството.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Министерство на правосъдието, в който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че към датата на постановяване на обжалваното определение – 14.01.2026 г., досъдебното производство ДП №513 ЗМИП №5376/2025 г. на СДВР, по пр. пр. №3216/2025 г. на СРП е било висящо, като в рамките му е приобщено в оригинал и е назначена комплексна експертиза на 1

Свидетелство за раждане серия №БЕ99819 на П.Ф. Г. – баща на ищеца. Твърди се, че при тези обстоятелства спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е било законосъобразно.

Оспорва се доводът в частната жалба, че съдът е разгледал иска като основан единствено на процесния документ. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил и преписка №26997/2019 г. на дирекция „Българско гражданство“ при Министерство на правосъдието, в хода на която е установено чрез криминалистическо изследване в НИК-МВР наличие на химическо третиране по цялата площ на свидетелството за раждане на бащата на ищеца, въз основа на което Съветът по гражданството е дал мнение за отказ на президентски указ за придобиване на българско гражданство.

По отношение на прекратяването на досъдебното производство ответникът поддържа, че това представлява последващо обстоятелство, настъпило след постановяване на обжалвания акт, което не е основание за неговата отмяна, а за възобновяване на спряното производство по реда на чл. 231 ГПК.

Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното от жалбоподателя и данните по делото, приема частната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

С определение №1593 от 14.01.2026 г., по гр. д. №31102/2025 г. на СРС, 165 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е спряно производството по делото до приключване на досъдебно производство ДП №513 ЗМИП №5276/2025 г. на СДВР по пр. пр.

№32/2025 г. на СРП, в рамките на което е приобщено в оригинал Свидетелство за раждане серия №БЕ99819 на П.Ф. Г., роден на ******** г., за което е предвидена комплексна експертиза. Спряното първоинстанционно исково производство е било образувано по предявен иск от А. П. Г. срещу Министерство на правосъдието, с искане по чл. 3, ал. 2 от ЗБЖИРБ, вр. чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК да бъде признато за установено, че е българин по произход и притежава българско самосъзнание. Посочено е, че народността на родителите му е българска, като на 10.12.2019 г. е подал по административен ред искане пред Министерство на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“, за придобиване на българско гражданство по натурализация на осн. чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ. Образувана е преписка №26997/2019 г. и на 10.10.2024 г. е установил, че молбата му е останала неуважена, поради констатация на Съвета по гражданство, на основание проведено криминалистическо изследване в НИК- МВР, че е налице химическо третиране по цялата площ на бланката на свидетелство за раждане серия №Б Е №0998819 на бащата на кандидата за българско гражданство - П.Ф. Г., в което е посочено, че е от български произход. Представените документи не са върнати на кандидата поради наличие на данни за престъпление от общ характер. Посочва, че не са налице данни за сезиране на СРП. С горното се обосновава правен интерес на ищеца да установи по исков ред българския си произход.

За да обоснове спиране на висящото пред него исково производство, на основание чл.

2

229, т. 5 ГПК, СРС се е мотивирал, че след изискана информация, с писмо от 19.12.2025 г. от ст. разследващ полицай в сектор „РИП- СДВР“, е уведомен, че по ДП №513 ЗМИП №5376/2025 г. на СДВР, пр. пр. №3216/2025 г. на СРП, е налице приобщено в оригинал Свидетелство за раждане на П.Ф. Г., роден на ******** г. серия №БЕ 99819, /стр.63/, като е изготвена комплексна експертиза и ДП е изпратено в СРП.

Няма спор между страните, а и се установява от представените от ищеца доказателства и изисканата последваща справка от СРС, че след постановяването на определението за спиране, на 20.01.2026 г. досъдебното производство е прекратено и оригиналът на Свидетелство за раждане на П.Ф. Г. е върнат на ищеца.

Предвид гореизложеното, понастоящем не са налице предпоставките, обуславящи хипотезата на чл. 229, т. 5 ГПК – съществуващи престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор, тъй като досъдебното производство е прекратено с мотива, че не може да бъде направен извод за реализирано престъпно деяние, а оригиналът на документа, за който е имало съмнение, че е бил обект на подправки, добавяния или заличавания, е върнат на А. Г. и неговата доказателствена стойност може да бъде преценена от СРС на общо основание и при съобразяване на всички останали доказателства в исковото производство.

С оглед представените пред въззивната инстанция писмени доказателства няма основание първоинстанционното производство да не продължи своя ход, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СРС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1593 от 14.01.2026 г., по гр. дело № 31102/2025 г., на СРС, 165 с-в, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС, 165 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3