Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260202 от 14.07.2021, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 763/2020
Вид
Решение № 260202
Подписан
14.07.2021
В сила
09.12.2021
Състав
ВЕЛЕМИРА ДЕНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........ гр. Габрово 14.07.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА Д. при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Д. гр. дело № 763 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на

19.06.2008г., двамата ищци Й.Д.С. – кредитополучател и Й.Г.М. – солидарен длъжник и „УниКредит Булбанк” АД, са сключили Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274, по силата на който ответникът предоставил на ищците банков кредит в размер на 70 000 BGN с цел - покупка на имот, с краен срок за погасяване на задължението по кредита - 15.12.2031г. от датата на първото поред усвояване, с анюитетни /равни/ месечни вноски, съгласно приложен Погасителен план към договора.

Съгласно чл.4 и чл. 4.1.а от раздел I от процесния договор, озаглавен "Предмет и условия на договора", годишният лихвен процент върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски е формиран само от два компонента: Базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия и надбавка към него за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване. Към момента на сключване на процесния договор за кредит базовия лихвен индекс е в размер на 6.536% и надбавка в размер на 1.664%, или годишния лихвен процент е 8.20 % към датата на договора.

От началото на 2009г. до

30.06.2018г. нивото на пазарния индекс - 1м.Софибор значително намаляло, но банката не коригирала към намаление размера на погасителните вноски по кредита, а от там и не намалял размера на годишната лихва според уговореното между страните, напротив Банката допълнително включила неуговорени между страните и без съгласие на кредитополучателя и солидарния длъжник други трети компоненти, като например премия, с които незаконосъобразно поддържа по-висок размер на ГЛП от 8.2%.

Въобще за горепосочения период кредиторът прилага друга методика при изчисление на погасителните вноски, за която не е уведомил ищците и те не са давали съгласие, като не прилага уговорената в договора методика, състояща се от сбора на индекс 1м.Софибор и надбавка.

В резултат на недобросъвестното поведение на ответника до момента ищците продължават да плащат повишени погасителни вноски и по-висока годишна лихва в размер на 8.20% без валидно правно основание за това, като банката се обогатява неоснователно за тяхна сметка с надвзетите в повече лихви.

От 01.07.2018г. до момента

Българска народна банка /БНБ/ преустановила изготвянето публикуването на индекс Софибор /Sofibor/ и

„УниКредит Булбанк” АД заменили прилагания индекс Софибор с променлив лихвен индекс, наречен „Осреднен депозитен индекс” /ОДИ/, което ищците разбрали от интернет, т.е Базовия лихвен индекс по раздел III от Общите условия от процесния договор за кредит е заместен от променливите стойности на ОДИ, а надбавката за редовен дълг, определена в договора при неговото подписване остава непроменена и годишния лихвен процент в този случай се определя като сбор от 1м. ОДИ и фиксирана надбавка. /Например на 01.07.2018г. стойността на 1м. ОДИ е 0.13 %, видно от историческата справка за стойността на индекса по периоди, публикувана на интернет страницата на банката и годишната лихва се определя като сбор от 0.13% /стойността на ОДИ/ плюс фиксирана надбавка в размер на 1.664%, или годишния лихвен процент е 1.994%./ Вместо обаче да намали размера на погасителните вноски, а от там и на ГЛП до този размер банката продължава да прилага фиксирана годишна лихва в размер на 8.20 %, видно от погасителен план от 15.08.2019г., публикуван също на интернет страницата на кредитора. За периода от

01.07.2018г. до 15.05.2020г. стойността на 1м. ОДИ непрекъснато е намалявала, но въпреки това банката не е намалила размера на годишната лихва и неправомерно, при начална липса на основание се е обогатила общо със сумата 4586.16 лева за този период. Кредиторът продължава да включва допълнително без съгласие на ищците неуговорени трети компоненти, като например премия, с които незаконосъобразно поддържа по-висок размер на ГЛП от 8.2% и за горепосочения период прилага друга методика за изчисление на погасителните вноски, за която не ги е уведомил и те не са давали съгласие, като не прилага уговорената в договора методика, състояща се от сбора на ОДИ и надбавка.

Ищците заявяват, че считат за нищожни и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, както и на специалните клаузи на чл.143, ал.10, ал.12 и ал.13 от ЗПП, следните разпоредби от договора за кредит и Общите условия към него, връчени при подписване на договора и представени с исковата молба, а именно:

1/ Чл. 11.1 от раздел

И."Условия по договора" от Договор за банков ипотечен кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи: "За пролзвания кредит кредитополучателят заплаща лихви в съответствие с Раздел III от ОУ в размерите по т.4 от този договор" /с оглед твърдението си, че размерът на базовия лихвен индекс и ОДИ е променлив и този факт не зависи от волята на търговеца, поради което размера му не може да бъде фиксиран на 8.2%/;

2/ Чл. 11.1.1. от дел

II."Условия по договора" от Договор за банков ипотечен кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи: "Лихвата за редовен дълг е определена в т.4.1.а. или 4.1.6 от договора и се начислява и изплаща върху редовната главница от кредита за срока на действието му. "/с оглед на горепосочените аргументи, че размерът на дължимата лихва не следва да бъде определен за целия срок на договора, когато единия компонет е променлив и размера му зависи от промяната на пазарния индекс Софибор и ОДИ към увеличение или намаление за процесиите периоди/;

3/ Чл. 11.2. от раздел II

"Условия по договора" от Договор за банков ипотечен кредитна физическо лице №274/ 19.06.2008г., който гласи:

"Кредитополучателят дава съгласието си Кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент по т.4.1.а, съответно размера на анюитетната вноска, при условията та т.9.4. от ОУ."/с оглед на факта, че банката няма право едностранно по своя преценка да променя само към увеличение лихвата по кредита, а е задължена да я коригира с оглед на спад на пазарния индекс и на ОДИ, което произтича от изискването за добросъвестност у търговеца и да не се вреди на потребителя, когато са по-благоприятни условията за последния съгласно чл. 147, ал.2 от ЗЗП/;

4/ точка 9.4. от

Общите условия, при които Уникредит

Булбанк АД предоставя ипотечни кредити на физически лица/ ред. от 23.05.2008г/ към процесния договор за кредит, която гласи : "При кредити погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко увеличаване на базовия лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо действащия към момента на промяната размер, банката променя годишния лихвен процент в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения процент. Кредиторът уведомява кредитополучателя и третите задължени лица за извършената промяна чрез последващото промяната извлечение по кредита, представено по реда на т.24.1, но не по-късно от 45-дневен срок от промяната." Всички горецитираии клаузи по точки едно, две, три и четири са неравноправни по смисъла на общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗП, както и по смисъла на посочените специални разпоредби,тъй като водят до неравнопоставеност и до незначително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора и са нищожни на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП. Горепосочените клаузи позволяват на ответника да накърнява договорното равноправие и едностранно да променя лихвения процент по кредита, а от там и значително да завишава погасителните ни вноски по кредита и размера на неговата главница, затова тези клаузи са нищожни като противоречащи на закона - общата норма на чл.143 ЗЗП. Фактът, че ищците са по- слаба страна като кредитополучатели в отношенията ни с банката от гледна точка на информираност и на възможностите, които им се предоставят да преговарят, се използва от ответника и води до приемането от тяхна страна на предварително установени условия, които са в тяхна вреда и създават неравновесие между правата и задълженията на страните, с което безспорно са нарушени изискванията за добросъвестност при сключване на договора за кредит. Спазването на принципа на добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защита на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. В случая тези изисквания са нарушени с включването на процесиите клаузи в договора и общите условия, тъй като с тях се предвижда ограничаване на възможностите на ищците като потребители, с което се достига до незачитане на техните интереси.

Клаузите на общите условия и договора за кредит не са уговаряни от ищците индивидуално, включително клаузите на чл. 11.2. от раздел II "Условия по договора" от процесния договор за кредит и на точка 9.4. от Общите условия и са предварително изготвени от банката, поради което като потребители на финансова услуга ищците на са имали възможност да влияят върху съдържанието им. Те дават изключително право на банката търговец да тълкува клаузите на договора и да преценя промяната на размера на лихвения процент към неговото увеличение, но не и към неговото цялостно намаление при промяна на нивото на пазарния индекс или стойността на ОДИ, с което е нарушена специалната клауза на чл. 143,т. 13 от ЗЗП и на това основание също са неравноправни и нищожни съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП.

От сключване на договора до момента ищците продължават редовно да плащат на банката погасителните вноски, точно и в срок, нямат нито едно просрочие, напротив дори внесли неколкократно големи суми наведнъж за погасяване на главницата.

С оглед на горното за периода от 26.08.2015г. до 30.06.2018г. ищците считат, че са платили на ответника в повече недължима сума в размер на 9779.87 лева и за периода от

01.07.2018г. до 15.05.2020г. са платили на ответника в повече недължима сума в размер на 4 586.16 лева , които суми банката е надвзела /удържала/ от кредитната сметка в по-голям размер от дължимите при начална липса на основание за това и се е обогатила неоснователно с тях. Или общо за целия период от 26.08.2015г. до 15.05.2020г. банката е надвзела /удържала/ от ищците неправомерно сумата 14 366.03 лева, представляваща възнаградителна лихва, при начална липса на основание за това и се е обогатила неоснователно с тази сума, поради което следва да я върне.

Дори и да не се установи неравноправност и нищожност на горепосочените клаузи на основанията, визирани в ЗЗП, липсата на валидно правно основание за заплащане в повече на възнаградителна лихва на банката е налице само заради факта, че тя е била задължена да актуализира към намаление лихвения процент, без да въвежда премия или да включва други компоненти при формиране на ГЛП, освен фиксирана надбавка от 1.664% и едномесечен индекс /Софибор, съответно ОДИ/.Тъй като не го е направила, банката се е обогатила неоснователно с надвнесените суми, които следва да ни върне. За да е осъществен фактическия състав на чл. 55 ал.1, предл.1 ЗЗД не се изисква задължително доказване на нищожни клаузи. Достатъчно е само да се докаже, че е получено нещо без основание като понятието

"начална липса на основание е по- широко от понятието "нищожно основание”.

С оглед на гореизложеното, се прави искане на основание чл. 55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД съдът да осъди ответника да заплати на ищците солидарно общо сумата 14 366.03 лева за целия период от 26.08.2015г. до 15.05.2020г., представляваща платена на банката без основание недължима надвзета сума като част от възнаградителната лихва по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №274, сключен на 19.06.08г., която сума включва сумата 9779.87 лева за периода от 26.08.2015г. до 30.06.2018г. и сумата 4 586.16 лева за периода от 01.07.2018г. до