Определение № 4082 от 11.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4082 гр. София, 11.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Костадинова

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100606760 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по повод депозирана въззивна частна жалба от „Р.А.“ ЕООД- представлявано от управителя Г.И.И., подадена чрез пълномощника адв. П.Х.К.. АК Стара Загора – с пълномощно приложено към жалбата, срещу Определение№2905/29.07.2024 г. постановено по ЧНД №10596/2024 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав.

С оспореното определение районният съд е оставил без разглеждане на жалбата, подадена от „Р.А.” ЕООД срещу Постановление на СРП от 15.07.2024г. за прекратяване на досъдебно наказателно производство № 3105/2010г. по описа на 07 РПУ-СДВР, пр. пр. № 46143/2010г. на СРП.

В сезиращата тази инстанция жалба се атакува постановения съдебен акт. Изтъкват се доводи за това,че „Р.А.“ ЕООД се явява ощетено юридическо лице и съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК има право да обжалва постановлението за прекратяване на НП.Твърди се, че иззетото по ДП МПС е собственост на "Р.А." ЕООД и дружеството ще претърпи загуби при отнемането му в полза на държавата. Поради това се претендира, че изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е от кръга на субектите, имащи право да обжалват процесното постановление, е неправилен и незаконосъобразен. Добавя се, че съгласно влязло в сила Решение №162/19.11.2021 г. по в.гр.д. №1666/2021 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора, по отношение на „ЗК Л.И." АД е признато за установено, че лек автомобил .BMW 118d" с ДК № СТ **** АР. с рама №WBAU31080PU78118. двигател №204D483316382, черен металик, е собственост на „Р.А.“ ЕООД. Оспорва се и констатираната от съда липса на представителна власт на адв. К.. С жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на СРС за произнасяне по основателността на жалбата. Прилагат се решение на Окръжен съд – гр. Стара Загора и 1 копие от пълномощно за адв. К..

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт и изложените в депозираната жалба доводи, намира за установено следното:

Наказателното производство по ДП № 3105 2010г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр пр . № 46143/2010г. на СРП. е било образувано и е водено за извършено престъпление по чл.345а,ал.1 от НК. По ДП няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

С постановление от 15.07.2024г. прокуратурата е прекратила наказателното производство на основание чл. 199, чл. 112, ал.3, вр. чл. 243,ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК и отнела в полза на държавата 1бр. лек автомобил марка „БМВ“ с ДК№ СТ****АР.

Посоченото постановление е атакувано от „Р.А.“ ЕООД пред СРС, със жалба, приложена на л. 3-4 от първоинстанционното дело, с която се отправя искане за отмяна на постановлението в частта, с която е постановено отнемането на МПС -то в полза на Държавата.

Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като не изхожда от лице с правна легитимация да атакува постановлението на СРП за прекратяване на ДП, макар и само в частта на постановеното отнемане на МПС.

В определението на първата инстанция е обсъдена и хипотезата на чл. 111, ал.3 от НПК, като съдът е заключил, че не е изправен пред тази хипотеза, защото не е сезиран със жалба срещу постановление, в което да е инкорпориран отказ за връщане на МПС. Отразено е, че в рамките на ДП са налични постановления на прокурора за отказ от връщане на исканото МПС, като всички са били потвърдени от съда в производства по реда на чл. 111 от НПК.

На следващо място съдът е приел, че жалбата е подадена от лице, което няма представителна власт, поради констатирана липса на пълномощно от управителя и собственик на дружеството към адв. К..

Въззивната инстанция споделя изводите на преходната инстанция, които са изведени като основания за отказ от разглеждане на жалбата като недопустима, с изключение този относно липсата на представителна власт..

На първо място, резонни са възприетите от проверяваната инстанция констатации, че жалбата е подадена от лице, което не е активно легитимирано да атакува постановлението за прекратяване, било то изцяло или частично.

По силата на чл. 243, ал. 4 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производно подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд. Правото на обжалване е за обвиняемия, по отношение на когото е прекратено наказателното производство, пострадалият от престъплението, респ. ощетеното юридическо лице.

Същевременно съгласно чл. 84 от НПК ощетено юридическо лице е това, което е претърпяло вреди от престъплението и може да предяви в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установи като граждански ищец. Основната предпоставка за наличие на процесуална правоспособност на ощетеното юридическо лице е твърдените 2 вреди да са претърпени от престъплението. Като акцентът поставен от законодателя, за да възникне тази процесуална фигура, е наличието на съставомерни вреди от престъплението.

Настоящото досъдебно производство е образувано за престъпление по чл. 345а, ал.1 от НК, ситуиран в глава единадесета, раздел II от НК, който гласи, че който в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Непосредствен обект на разглежданото престъпление са обществените отношения, осигуряващи реда и правната сигурност в транспорта, осъществяван с моторни превозни средства. Престъплението е на просто извършване и не включва изискването за наличието на съставомерни вреди. В този контекст при това престъпление не може да възникне фигурата на ощетено юридическо лице.

Предвид изложеното съдът намира преценката на районната инстанция да остави без разглеждане постъпилата жалба от страна на „Р.А.“ ЕООД за правилна, тъй като дружеството няма качеството на ощетено юридическо лице, което съставлява процесуална пречка да обжалва по съдебен ред постановлението на прокурора. Резонни са и доводите изложени в определението на СРС, относно характера на производството по чл.111 от НПК, съотнесени към конкретиката на случая и съдържанието на прокурорското постановление.

За пълнота на изложението съдът посочва, че единствен вариант за правна защита пред жалбоподателя остава обжалването на постановлението на прокурора пред по-горестоящата прокуратура по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК.

Предвид изложеното, атакуваното определение на Софийски районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водено от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийския градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2905/29.07.2024г., постановено по НЧД №10596/2024 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3