Определение № 333 от 10.07.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. В., 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. като разгледа докладваното от ВАЛЯ Й. МЛАДЕНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241300500210 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 6377/ 31.05.2024 година от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано Ю. Х. Ю. , чрез юриск. Н. Г. П. срещу Разпореждане № 792/ 28.04.2024 г, постановено от Районен съд – В. по ч.гр. д № 769/ 2024 г., с което е оставено без уважение и отхвърлено в цялост Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като не е съобразено с процесуалните правила на ГПК и моли да бъде отменено.

Развива съображения относно това, че заповедното производство е особено и затова е уредено в отделна Глава на ГПК, че е строго формално и следва да отговаря на изчерпателно посочени изисквания в императивни норми.

Неговата цел е да даде защита на определени в закона безспорни права, за които са представени съответни документи, редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Посочва, че в тази връзка законодателят е предвидил гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да подаде възражение, а след това кредиторът да започне исков процес. Счита, че в обжалваното 1 разпореждане съдът неправилно е дал указания за представяне на доказателства за връчване на уведомлението за цесията, като не е съобразено,че в настоящето производство не се прави проверка дали са налице предпоставките за предявяване на иск, както е в исковото. Счита, че указанието е в противоречие с нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, препращаща към чл.127 и чл.128 от ГПК.

Твърди, че са изпълнили задължителните реквизити в подаденото заявление.

Позовава се на съдебна практика, която приема, че доказването на факта на прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника не следва да се осъществява в рамките на заповедното, а на исковото производство, доколкото целта на първото е да се провери дали вземането е спорно.

В този смисъл моли да бъде отменено разпореждането на първоинстанционния съд, като бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД- С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. Ц. Т. , ЕГН : **********, с настоящ адрес: гр.В., за вземане в размер на 12 437.16лева – главница, частично претендирана сума по договор за потребителски кредит от 22.08.2018г, главница за периода 20.06.20202 до 20.09.2022г, 7 259.15лева – договорна лихва за периода от 20.062020 г. до 20.06.2022 г., 5084.88лева – обезщетение за забава от 21.06.2020 г. до 29.03.2024 г. , ведно със законната лихва, считано от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.

Посочено е, че вземането произтича от договор за кредит№ EMLN 16312954о т 22.08.2018 г. с „ БНП П. П. Ф.С.А, клон Б. по силата на Приложение 1 от 07.12.2020 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия / от 19.08.2019г. в полза на „Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД- С.

2

Твърди се, че длъжникът е уведомен с писмо с обратна разписка от ЧСИ С.Н. от стария кредитор.

Общият размер на плащанията по кредита е договорена на 87 777.60 лв.

Първоинстанционият съд с разпореждане № 603/ 01.04.2024 година е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от съобщението да представи доказателства за прехвърляне на вземането , както и доказателства за обявяване на вземането за предстрочно изискуемо.

С молба от 16.04.2024 година заявителят е посочил, че доказателства за съобщаване на цесията по чл. 99, ал.3 от ЗЗД не са относими към настоящото производство. В разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК законодателят изрично е посочил, кои документи са необходими, а останалите факти подлежат на доказване в исковото производство. Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, като е приел, че не са отстранени в дадените указания относно уведомяването на длъжника за цесията.

Видинският окръжен съд, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения :

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБ., както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБ. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК – искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно цедиране на вземането и съобщаването на длъжника. Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл.

411, ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, 3 както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претеницята е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. ІІ т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането”, така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на І т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на І т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на ІІ т.о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. ІІ т.о ТК. В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК – изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна

4 индивидуализация на вземането не е направена, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е възражението на частният жалбоподател, че целта на производството е само да се провери дали длъжникът ще възрази.

Пълното и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането е предпоставка за преценката на длъжника дали да подаде възражение.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния случай към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника.

Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното разпореждане на РС- Видин е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 792/ 28.04.2024 г, постановено от Районен съд – В. по ч.гр. д № 769/ 2024 г. , с което е отхвърлено подаденото от А. ЗА С. НА В. „ЕАД ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С.

„Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника И. Ц. Т. , ЕГН : **********, с настоящ адрес: гр.В. , за вземане в размер на 12 437.16лева – главница, частично претендирана сума по договор за потребителски кредит от 22.08.2018г, главница за периода 20.06.20202 до 20.09.2022г, 7 259.15лева – договорна лихва за периода от 20.062020 г. до 20.06.2022 г., 5084.88лева – обезщетение за забава от 21.06.2020 г. до 29.03.2024 г. , ведно със законната лихва, считано от завеждане на заявлението до изплащане на вземането.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6