Определение № 6620 от 16.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6620 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110144414 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 23999/27.01.2026г., подадена от адв. Г. – процесуален представител по пълномощие на ищеца по делото М. П. с искане за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото решение № 23485 от 22.12.2025 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на адв. Г. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В молбата се посочва, че в процесния случай се касае за оказана безплатна правна помощ по делото, при която договорът за адвокатска услуга касае отношенията между клиент и адвокат и писмената му форма е единствено условие за доказване. Поддържа се, че липсата на представен писмен договор по делото не е пречка постигнатото съгласие представителната власт да бъде осъществявана безплатно, да бъде удостоверено в процеса по друг начин. Изтъква се, че с решението по делото несправедливо и в противоречие с установената практика на върховната съдебна инстанция не са присъдени разноски в полза на адв. Г. за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. С тези съображения се отправя искане за уважаване на молбата.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – ответникът по делото „..........“ ЕАД, който депозира отговор с доводи за неоснователността на молбата по чл. 248 ГПК и моли същата да бъда оставена без уважение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК /с оглед депозирането му на 27.01.2026 г., при получен препис от акта, чието допълване се иска от молителя на 14.01.2026 г. – л. 39 от делото/, от легитимирана страна с правен интерес – пълномощника на ищеца по делото във връзка с отправено искане за присъждане на разноски за оказана безплатна адвокатска защита. Разгледано по същество същото се явява неоснователно, предвид следните съображения:

С решението, с оглед изхода на делото, ответната страна „..........“ ЕАД е осъдена за заплати на ищеца М. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса.

В мотивите на съдебния акт съдът е изложил съображения относно причините, поради които в полза на процесуалния представител по пълномощие на ищеца – адв. Г. не следва да бъдат присъдени разноски за оказаната от него адвокатска защита. В процесния 1 случай не е проведено доказване на предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв - липсва представен договор за правна защита и съдействие между страните – представляван и представител, в който изрично да е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ищеца по делото) безплатно, както и основанието за това – доверителят да е сред кръга от близки на представляващия го адвокат или друг документ, изходящ от ищеца, в който това обстоятелство да е посочено. За да достигне до този извод, съдът е взел предвид, че по делото е депозирано единствено пълномощно за учредена в полза на адв. Г. представителна власт спрямо М. П. П. с правото да я представлява по настоящото дело (л.

13) В производството по настоящото дело ищцата М. П. е представляван от адв. Г. на основание представено по делото пълномощно (л. 13 от делото), по силата на което в полза на адв. Г. е учредена представителна власт спрямо ищеца за представителство пред съдилища в исково производство срещу кредитни институции, в т.ч. пред въззивна и касационна инстанция – до окончателното решаване на спора.

Съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на няколко категории лица, а именно: лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, и на роднини, близки или на друг юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата страна да го заплати.

Действително, както се посочва в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, както и, че законът не предвижда писмена форма за действителност на договора. Същевременно, при липсата на такъв договор и на друг документ, от който може да се направи извод за конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1, т.

1 - т. 3 ЗАдв, в която не само е изразено насрещно съгласие от упълномощения адвокат да окаже безплатна адвокатска защита, но и такава да е възложена от страната, то не е налице основание на пълномощника - адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В тази връзка и с оглед конкретните доводи, изложени в молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не е установено наличието на такова изявление от страната, упълномощител и клиент – ищцата М. П. П., а именно, че като лице измежду посочените по чл. 38, ал. 1 ЗАДв и конкретно близък на адв.

Г., ще бъде представлявана от нея в процеса безплатно. По делото е представено единствено пълномощно за процесуално представителство, като следва да се обърне внимание, че в исковата молба е посочено, че в последствие по делото ще бъде представен договор за правна защита и съдействие, но такова действие не е извършено. Именно в тази връзка в решението си съдът е посочил, че по делото липсва представен договор за правна защита и съдействие между страните – представляван и представител, в който изрично да е вписано, че правната защита се оказва от адвоката на клиента (ищеца по делото) безплатно, както и основанието за това – доверителят е сред кръга от близки на представляващия го адвокат или друг документ, изходящ от ищеца, в който това обстоятелство да е посочено. В тази насока е и практиката на върховната инстанция, а именно: Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г., II г. о., ГК., в който смисъл е и Определение № 507/19.09.2018 г., ВКС, II ТО по ч. т. д. № 1972/18 г.

Съдът не формира извод, че договорът за правна защита е абсолютна предпоставка за присъждане на поисканото възнаграждение, но при липсата на такъв или на друг документ, в който да е обективирана и волята на представляваното лице, че е сред кръга от лицата по чл. 38, ал. 1 ЗАдв и, че процесуалното представителство от упълномощения от него адвокат ще бъде осъществено безплатно, то съдът не може да приеме за доказана хипотезата на чл.

38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв, поради което в полза на адв. Ю. Г. не следва да бъде присъдено възнаграждение за безплатна адвокатска защита по настоящото дело. Изложеното обуславя 2 извод за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и оставянето й без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ю. Г. – процесуален представител по пълномощие на ищеца по делото М. П. П., обективирано в депозирана по делото молба с вх.

№ 23999/27.01.2026 г., за изменение на постановеното по делото решение № 23485/22.12.2026 г. в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в полза на адв. Ю.

Г.. по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на молителя и на насрещната страна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3