Присъда № 40 от 07.05.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към присъда № 40 от 07.05.2025 г. по НОХД № 740/2025 г. по описа на РС – Плевен. Изготвени на 23.05.2025 година.

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия В. Ив. Ш., с ЕГН: ********** от гр.

Плевен, област Плевен, ул. „******“ № ***, ап. ** за това, че на 15.06.2023г. в град Плевен, без надлежно разрешително съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите , държал високорискови наркотични вещества, а именно - 26,754 грама метамфетамин на стойност 668,86 лева и 1065,086 грама метадон на стойност 135,85 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 1, т.

3 от НК.

Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от Зам.

Районен прокурор М.М..

Подсъдимият В. Ив. Ш., редовно призован, се явява лично и със служебен защитник – адв. Д.П. от АК – Плевен.

Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.

Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.

На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Съдът извърши проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно чл.

274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.

Съдът прикани страните да вземат становище по въпросите по чл. 248 от НПК.

Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК, като не направи искания.

Защитникът на подсъдимия В. Ив. Ш. - адв. Д.П. от АК - Плевен изрази становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви, че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК, веднага след приключване на настоящото разпоредително заседание.

Подсъдимият В. Ив. Ш., изразява съгласие с казаното от защитника си по въпросите по чл. 248 от НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съставът на съда приема следното:

1.Делото е подсъдно на Съда.

2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

1

3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.

5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по делегация.

6.Взетата мярка за процесуална принуда по отношение на подсъдимия е адекватна и не следва да бъде изменяна.

7.Не се налага събирането на нови доказателства.

8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на делото по реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, съдът счете, че не следва да се насрочва дата за призоваване на лицата посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.

Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по т.

3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно мярката за неотклонение, пред Окръжен съд - Плевен в седемдневен срок, считано от днес.

Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия и на подсъдимия, намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и решение за предварително изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.

Втората - по искане на подсъдимия.

В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно - когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът счете, че искането на подсъдимия и на защитникът му е направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди предварително изслушване на подсъдимия.

2

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.

Подсъдимия В. Ив. Ш. признава изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия В. Ив. Ш. правата по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.

Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие, запита подсъдимия В. Ив. Ш., дали признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Отговорът на подсъдимия В. Ив. Ш.:

„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното.

Признавам изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.“

При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което подсъдимият В. Ив. Ш. направи в съдебно заседание, относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК.

След даване ход на съдебното следствие и докладване на заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и желае ли да даде обяснения по обвинението.

Отговорът на подсъдимия В. Ив. Ш. бе следният:

„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371, т. 2 от НК.”

3

Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в досъдебно производство № 3626/2023 г. по описа на РП – Плевен/ЗМ № 300/2023 г. по описа на Второ РУ – Плевен/, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.

След като не се направиха искания за нови съдебно следствени действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения.

Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.

При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведените правни квалификации по отношение на подсъдимата.

Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи наказание за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като му се наложи съответно наказание по преценка на съда.

Защитникът на подсъдимия В. Ив. Ш. – адв. Д.П. от АК – гр.

Плевен, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна на подзъщитния му В. Ив. Ш. на всички факти по обвинението.

По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подзащитния му се солидаризира изцяло със становището на представителя на РП - Плевен.

Защитникът на подсъдимия В.Ш., моли съда на осн. чл. 55, ал. 3 от НК, да не налага на подзащитния му кумулативно предвиденото по-леко наказание Глоба.

Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:

Подсъдимият В. Ив. Ш. обитавал жилище, находящо се в град Плевен, ул. „******“ № ***, ап. **. Той не притежавал надлежно разрешително за държане на наркотични вещества съобразно следните разпоредби на Закона за контрол върху наркотичните вещества и 4 прекурсорите:

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2003 г., предишен текст на чл. 7, изм.