Решение № 3062 от 17.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3062 гр. Пловдив, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330100576 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т. М. И., ЕГН **********, гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.** против „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. София, ж.к. Младост – 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, с която са предявени обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1179,02 лв.- главница, представляваща платена без основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 949,02 лв.- недължимо платена за периода от 08.01.2023 г. до 04.12.2023 г. договорна лихва по Договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът посочва, че на ****** г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 1000 лв., при годишен лихвен процент по заема 23 %, лихва в размер от 230 лв. и ГПР в размер от 49,11 %.

Договорът се сочи, че е сключен чрез онлайн платформа на ответното дружество, като в нея изрично е предвидено, че волеизявленията на страните са удостоверени по смисъла на чл.

13, ал.4 ЗЕДЕУУ. Посочва се, че съгласно чл.2 от договора първата падежна дата е 08.01.2023 г., като всеки месец се дължи по една погасителна вноска в размер от 102,50 лв., като последната падежна дата е 04.12.2023 г. Твърди се, че в т. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, представено от Multitude Bank в полза на дружеството. С одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, 1 уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени, нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. На ****** г. се твърди, че е сключено договор за поръчителство между ищеца и Multitude Banк, като това дружество е предоставено в онлайн системата на ответника като опция за избиране на дружество гарант по договора за кредит. В т. 5 от договора за поръчителство е отразено, че дружеството гарант обезпечава изцяло изпълнението на задълженията по договора за кредит. В договора за поръчителство се сочи, че е предвидено възнаграждение за поръчителя в размер на 950 лв. с падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за кредит.

С оглед така изложеното се сочи, че общата сума за плащане по кредита възлиза в размер на 2180 лв. с включено възнаграждение за поръчителство, което е и реалното оскъпяване на кредита.

Твърди се, че договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК, като е недействителен на специалните основание, предвидени в чл.22 ЗПК. Оспорва се договорът за кредит като недействителен поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. т. 10 ЗПК, като се посочва, че ГПР не само, че не е ясно как е изчислен в размер от 49,11 %, но и същият не е реален, доколкото не включва възнаграждението за поръчителя. Посочва се, че за периода от ****** г. ищецът е направила плащания по договора за кредит в общ размер от 2179,02 лв., като сумата е получена от ответника. С оглед недействителност на договора за кредит, счита, че всички платени суми над главницата са платени без основание. При условията на евентуалност посочва, че поради предсрочното прекратяване на договора за кредит, то договорната лихва не е дължима за целия период. Освен това посочва, че договорната лихва е в размер от 230 лв., а са платени над главницата 1179,02 лв., поради което претендира връщане на сумата от 949,02 лв. – договорна лихва платена без основание.

Моли искът да се уважи. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът твърди, че поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) не е задължително условие за сключване на кредита, тъй като потребителят може да избере свой поръчител или такъв – предложен от кредитора. Сочи, че Мултитюд Банк (Малта) е самостоятелно юридическо лице – банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България. Твърди, че договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна. Твърди, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси е подал заявление за кредит, като ищецът е получил документите по кредита, включително договора за гаранция, след като е потвърди електронно желанието си да сключи договор за кредит. Предвид изложеното счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика и че ищецът не е въведен в заблуждение относно договора за гаранция и дължимите суми. Счита, че исковата претенция не е подкрепена с доказателства. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и разходът по нея не се включва в годишния процент на разходите, тъй като тази услуга не е задължителна. Сочи, че „Фератум България“ ЕООД и Мултитюд Банк (Малта) оперират като 2 отделни икономически субекти с отделни банкови сметки, което според ответника е видно от представените по делото погасителни планове по договор за кредит и договор за гаранция. Не се оспорва, че в ГПР не се включва възнаграждението по договор за поръчителство. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника по недействителен договор потребителски кредит № ****** г. сума в размер на 1179,02 лв. над главницата.

С доклада по делото е отделено, като безспорно обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит № ****** г.с посочените в исковата молба параметри, както и че в изпълнение на разпоредбата на чл.5 от договора за кредит е сключен между ищеца и Multitude Bank договор за поръчителство, който е възмезден, както и че при формиране на отразения в договора за кредит ГПР не се включва възнаграждението за поръчителство Ответникът следва да установи докаже валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит № ****** г., основание, въз основа на което е заплатена от ищеца сума в размер на 1179,02 лв., което да му дава право да я задържи.

Ищецът в качеството на кредитополучателя е сключил с ответника в качеството на кредитор договор за предоставяне на потребителски кредит по силата на който е предоставен кредит в размер от 1000 лв. В т. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Мултитюд банк в полза на дружеството. Предвидена е лихва в размер на 230 лв. при лихвен процент 23 % и общо дължима сума в размер на 1230 лв. Първа падежна дата 08.01.2023 г., брой вноски – 12 и ГПР- 49,11 %.

От приетите като писмени доказателства платежни нареждания се установява, че ищецът е заплатила на ответника обща сума в размер на 2179,02 лв., платени, както следва: на 18.01.2023 г. – 222 лв., на 24.02.2023 г.- 262 лв., на 03.04.2023 г.- 245 лв., на 25.04.2023 г. – 177,68 лв., на 15.06.2023 г.- 363,34 лв., на 14.07.2023 г. – 182 лв., на 13.08.2023 г.- 183 лв., на 12.09.2023 г.- 185 лв., на 12.10.2023 г.- 188 лв., на 26.11.2023 г.- 171 лв.

От неоспорената по делото справка се установява, че таксата за гаранция към фирма партньор по процесния договор за кредит е в размер на 950 лв., което е 95 % от предоставената в заем сума.

Приети са като писмено доказателство и Общи условия към договора за кредит.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Фератум България“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

3

Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По доводите за недействителност на договора за кредит:

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необхоД. да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1,, т.7, т.9, т.10, т,11 и т.20 от ЗПК.

След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби. Видно от договора за кредит в чл. 1 е посочена каква сума се предоставя като кредит, а именно 1000 лева, като е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.7 ЗПК.

Уговореният между страните лихвен процент не надхвърля максималния предвиден размер, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК, като единствен раход по кредита, който формира ГПР.

Наред с това при твърдението за нищожност на възнаградителната лихва се касае за твърдение за недействителност на клауза от договора, която не влече след себе си недействителност на целия договор, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Обстоятелството дали предвиденото в договора за кредит възнаграждение за поръчител представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент или в ГПР не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за възнаграждението за поръчител.

Видно от договора са посочени всички реквизити, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 ГПК лихвен процент по кредита, а доколкото той е фиксиран за целия срок на договора и не се променя, не се посочват условията по прилагането му, доколкото такива условия няма.

Лихвения процент е посочен фиксирано към момента на сключване на договора и не се влия от настъпване на определени условия.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира следното:

Видно от чл.4 от процесния договор в него е посочен годишния процент на разходите в размер на 49,11 %, а в чл.3 и общият размер на всички плащания по договора в размер на 1230 лева – включващ главница и възнаградителна лихва.

В договора за кредит не е предвидено възнаграждение за поръчител, което да формира размера на кредита и ГПР. В случая ответникът е използвал друг механизъм за 4 задължаване на потребителя да заплати допълнителен разход, като включи това възнаграждение в друг договор с трето лице – Фератум Банк. Предвид, което и това възнаграждение не е част от договора за кредит и неформира дължимата по него сума. Друг е въпросът каква е била целта за сключване на допълнителен договор за гаранция и заплащане на ответника на възнаграждението за поръчител по този друг договор, свързан с договора за кредит. Това допълнително съглашение, сключено във връзка с договора за кредит не рефлектива върху действителността на договора за кредит, а следва да се преценява самостоятелно, с оглед целта, с която е сключено.