Решение № 260 от 26.04.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Милена Панева

Надежда Трифонова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Н. Люб. Димитров като разгледа докладваното от Петя Шишкова Наказателно дело за възобновяване ВКС № 20248002200170 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

В срок е постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 1432/23г. на Варненския окръжен съд, отмяна на постановената присъда № 69 от 04.12.2023г. и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Сочи се основанието по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се неправилно приложение на чл.49, ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа искането.

Осъденото лице не се явява и не се представлява.

Върховният касационен съд, като съобрази материалите по делото и доводите на прокуратурата, намери искането за основателно.

С атакуваната присъда Г. Г. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, като 1 изпълнението на наказанието е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за тригодишен изпитателен срок. На основание чл.343г от НК Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Срокът на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 не е определен в чл.343г от НК, поради което приложение намират разпоредбите на общата част. Според чл.49, ал.1 и ал.2 от НК максималният срок на лишаването от право да се упражнява определена дейност е три години, ако наказанието се налага самостоятелно или с наказание, различно от лишаването от свобода, и три години повече от лишаването от свобода, когато е заедно с него. Минималният срок не е изрично определен, но е изведен по тълкувателен път. Наказанието би се обезсмислило и целите по чл.36, ал.1 от НК не биха се постигнали, срокът му изтече по време, когато упражняването на съответната професия или дейност е и без това е невъзможно, поради несъвместимост с престоя в местата за лишаване от свобода. По тази причина съдебната практика е категорична и константна, че когато е лишаването от право е наложено като кумулативно наказание с лишаване от свобода, минималният му срок не може да е по-кратък от лишаването от свобода. В този смисъл са ТР № 61/80 на ОСНК на ВС, Р № 100/87г. на ОСНК, Р № 580/86г. на І н.о., Р № 42/91г. ІІІ н.о. и много други.

В конкретния случай Г. е осъден на лишаване от свобода за срок от осем месеца, а лишаването от правоуправление е за срок от три месеца, с което материалният закон е приложен неправилно. Налице са предпоставките по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на делото.

За отстраняване на нарушението срокът на кумулативното наказание следва да бъде увеличен, което е извън правомощията на ВКС, тъй като изменението не е в полза на осъденото лице.

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК , Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:

Възобновява НОХД № 1432/23г. по описа на Окръжен съд –Варна и отменя постановената по него присъда № 69 от 04.12.2023г.

Връща делото за ново разглеждане

2 от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3