Решение № 166 от 08.08.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Смолян, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500251 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 64/11.03.2024 г. по гр.дело № 802/2023 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от „М. Е.“ АД-гр. С. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА-гр.С., че ищецът не дължи сумата от 3 751,49 лв., представляваща разликата между заплатената от Районна здравноосигурителна каса - С. цена на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като доставчик от последна инстанция за доставена електрическа енергия в периода 01.11.2021 - 31.01.2022 г., и цената на електрическата енергия, на която „М. Е.“ АД е доставяло електроенергия на ответника по договор № РД-14-4/29.04.2021 г., както и сумата от 2 584,20 лв., представляваща неустойка по чл. 29 от договора.

Също така, „М. Е.“ АД - гр.С. е осъдено да заплати на НЗОК разноски по делото в размер на 200 лв. за юрисконсултско 1 възнаграждение.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „М. Е.“ АД-гр.С., чрез изп.директор Т. Т., с искане да бъде отменено, исковете – уважени; както и да бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА-гр.С., чрез юрк. Т. П., оспорва жалбата и претендира за разноските във въззивното производство.

В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован, гл.юрк.Т. П. продължава да оспорва жалбата. Представя и писмена защита в подкрепа на доводите в отговора.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Смолянския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Неоснователно е оплакването срещу извода на съда, че ищецът и настоящ жалбоподател „М. Е.“ АД, който е изпълнител по договора с НЗОК, се позовава на стопанска непоносимост като основание за едностранно прекратяване на договора за обществена поръчка, респ. за изключването на отговорността му по чл.21, т.14 и чл.29 от договора. Обратно на твърдението в жалбата, дружеството твърди обективна невъзможност да изпълни договора, която обективна невъзможност обаче е резултат именно от стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ .

Основание за този извод дават следните обстоятелства:

В писмото на жалбоподателя-изпълнител изх.№

7568/27.09.2021 г. до РЗОК се съобщава как е публично известно, че от началото на 2021 г. цената на ел.енергията, търгувана през Българската независима енергийна борса, се е повишила съществено, като тенденцията за трайно и необратимо увеличение се проявява и към момента на писмото; цитират се официални статистически данни на същата борса за месеците май, юни, юли и август 2021 г. относно средна цена базов товар и най-висока достигната цена в месеца, за борсовата цена на ел. енергия за 16.09.2021 г., за цените за м.октомври и декември 2021 г., на които са сключени сделки на 2 тръжните сесии, обявени на 14.09.2021 г. В писмото невъзможността на дружеството да изпълни поръчката, предмет на договора, се обосновава с това, че нито дружеството, нито РЗОК било в състояние да предвиди същественото и необратимо нарастване на цената на ел.енергия през последните месеци, което кара „М. Е.“ АД, както и всеки друг търговец, да закупува от свободния пазар ел.енергия на цена, два пъти по-висока от договорената. Изтъква се как всички сделки за закупуване на ел.енергия се сключват при условията и правилата на „Българската независима енергийна борса“ ЕАД, поради което цената на доставяната ел.енергия не зависи от субекта, който я закупува.

В следващото писмо от 22.10.2021 г. жалбоподателят отново обръща внимание на РЗОК-С., че сделките с ел.енергия на свободния пазар се сключват единствено чрез „Българската независима енергийна борса“ ЕАД, при условия, които не зависят от търговеца/доставчик/; че статистическите данни показвали как дружеството било в обективна невъзможност да доставя нетна ел.енергия при настоящите условия на договора за общ.поръчка и при отказ на възложителя-РЗОК да измени договорената цена; как допълнителен негативен ефект върху изпълнението на договора имал и фактът, че не били налице достатъчно количество предлагана ел.енергия на „БНЕБ“ ЕАД, както и отмяната на вече състояли се в последните седмици търгове на платформа „двустранни договори“.

Тези данни от писмата на дружеството-изпълнител недвусмислено сочат, че причината да иска изменение на цената по договора е именно стопанската му непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ. Тя представлява „неоправдано запазване на договора, когато в резултат на необратими икономически промени, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при неговото сключване, е настъпило такова значително разминаване в насрещните престации, при които, въпреки интереса на кредитора, длъжникът не може да бъде принуждаван да спазва условията му.“ В Решение № 566 от 20.05.2005 г. на ВКС по т. д. № 881/2004 г. е разяснено, че, „за да е налице основание за изменение или прекратяване изцяло или отчасти на съответния договор, то следва след сключването на същия да са настъпили такива непредвидими и непреодолими обстоятелства, които, макар и да не правят обективно невъзможно изпълнението на поетото облигационно задължение, то, само по себе си, запазването му да се явява несправедливо и в 3 противоречие с добрите нрави, възприети от обществото, тъй като поставя длъжника в неравностойно спрямо кредитора и дължимата от последния престация положение. Явно е, че в разглежданата законова хипотеза законодателят е имал предвид наличието на настъпило след сключването на договора особено съществено изменение на икономическата конюнктура спрямо съществувалата такава към момента на възникване на задължението, при която изпълнението на договора обективно би довело до несправедлив и социално неоправдан резултат за една от страните.“

При стопанската непоносимост обаче, за да се освободи длъжникът от договора, следва да предяви конститутивния иск по чл.307 ТЗ – да развали договора по съдебен ред. Това очевидно не е сторено от дружеството-жалбоподател, ето защо договорът между страните не е прекратен на осн.чл.307 ТЗ, считано от 01.11.2021 г., както правилно е прието от СмРС.

Обоснован и законосъобразен е и следващият извод в обжалваното решение - че не са били налице условията за изменение на договора по чл.116, ал.1, т.3 ЗОП. Тази разпоредба предвижда, че договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато, поради обстоятелства, които, при полагане на дължимата грижа, възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение. Ал. 2 на същия чл.116 ЗОП предвижда, в случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако се налага увеличение на цената, то не може да надхвърля с повече от 50 на сто стойността на основния договор или рамковото споразумение; когато се правят последователни изменения, ограничението се прилага за общата стойност на измененията; и последователните изменения не трябва да целят заобикаляне на закона.

Чл.5 от договора от 29.04.2021 г. между страните обаче разпорежда, че цената, посочена в ал.2 /и чието повишаване е предложено от жалбоподателя-изпълнител/, е фиксирана за времето на изпълнение на договора и подлежи на промяна, но само когато е в полза на възложителя.

Действително се установява безпрецедентно увеличение на цените на електроенергията в рамките на целия Европейски съюз от началото на месец август 2021 г. Това обаче не обуславя извод за обективна 4 невъзможност от страна на изпълнителя да закупи и доставя електрическа енергия, независимо от нейната цена. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя приетото в Решение № 275/27.04.2023 г. по В. т. д. № 203/2023 г. на САС становище, че: "В § 2, т. 27 от ДР на ЗОП непредвидимите обстоятелства са основание за изменение на договора за обществена поръчка, но те не са обусловени от оскъпяването на цената на дължимата от изпълнителя престация. Предвид горното, не е налице обективна невъзможност за изпълнение на задължението за доставяне на нетна електрическа енергия, доколкото пазарът на електроенергия е функционирал, т. е дължимата престация е реално осъществима, макар и да ощетява финансово изпълнителя, поради драстично увеличените цени на закупуваната от него енергия. Поради изложеното съдът намира, че процесният договор не е развален по право по реда на чл. 89 ЗЗД, а цената на доставката на нетната електрическа енергия за месец август е останала непроменена от първоначално оферираната…“ . Това решение е постановено именно по отрицателен установителен иск на същия жалбоподател „М. Е.“ АД-гр.С., с твърдение, че не дължи исковата сума по издадената от ответника фактура по същите причини, на които основава и настоящия си иск. Решението не е допуснато до касационно обжалване с Определение № № 336 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1503/2023 г., I т. о.

В същия смисъл е и Решение № 193 от 25.03.2024 г. на САС по в. т. д. № 64/2024 г., с което се потвърждава решение на СГС, с което „М.

Е.“ АД е осъдено да плати на свой съдоговорител съответни суми, произтичащи от отказ на същото дружество/там ответник/ да изпълни задълженията по аналогичен на настоящия договор - от 29.01.2021 г. и да достави ел. енергия на съдоговорителя си.

В него е разяснено, че: „… невъзможност за изпълнение е налице тогава, когато престацията обективно не може да се изпълни нито от длъжника, нито от друго лице /обективна невъзможност/, или когато не може да се изпълни от длъжника, но може от друго лице, ако престацията е intuitu personae /субективна невъзможност/. И в двата случая невъзможността е релевантна, само ако е причинена от външно спрямо длъжника събитие, на което той не може да влияе – случайно събитие или непреодолима сила. Ако невъзможността е съществувала преди сключване на договора, то тя води до 5 неговата нищожност поради невъзможен предмет /чл. 26, ал. 2 ЗЗД /. Ако се е проявила след сключване на договора /последваща невъзможност/, то по общото облигационно право договорът се разваля по право – чл. 89 ЗЗД.

Спрямо търговските сделки обаче разпоредбата на чл. 89 ЗЗД е неприложима, тъй като съществува специална уредба – чл. 306 ТЗ. Според тази уредба при възникнала поради тази причина последваща невъзможност изпълнението на задълженията по договора се спира, за което длъжникът следва да уведоми кредитора /чл. 306, ал. 3 и 4 ТЗ/. Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора, като това право има и длъжникът – чл. 306, ал. 5 ТЗ. Следователно, при търговски договор договорът не се разваля по право, а неговото изпълнение се спира временно, като при определени предпоставки може да бъде прекратен от страна по договора с едностранно изявление.

В случая, независимо, че се позовал на чл. 89 ЗЗД, ответникът по същество е постъпил по реда на чл. 306, ал. 5 ТЗ, в какъвто смисъл следва да се тълкува изявлението му по писмо с вх. № 123/20.08.2021 г., отправено към ищеца. В същото е заявил, че тъй като цената, на която закупува ел. енергия на свободния пазар, е повече от два пъти по-висока от цената по договора между страните, то е предложено да бъде подписано споразумение за изменение на цената на договора в срок от 3 дни, с предупреждението, че ако не бъде сторено, то договорът следвало да се счита за развален по право.

Това му изявление обаче може да породи правен ефект само, ако в полза на ответника е възникнало потестативното право да прекрати договора. Ако подобно потестативно право на разваляне /прекратяване/ не е възникнало в полза на ответника, то отправеното от него изявление не поражда правно действие и е "удар във въздуха". Както бе посочено по-горе съобразно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорът може да бъде изменен, прекратен, развален или отменен само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.